A- A A+

 

      Аню,
      по отношение на кръщенето – ако не искаш да има алкохол (и правилно, това е, по дяволите, религиозно тържество, празнувате приемането на детето ви от лоното на Църквата, а като ти се прииска купон с напиване, ще си намериш друг повод, без да намесваш мъничето), просто не се съгласявай и точка. А ако мъжът ти настоява да почерпи с водка, отмени тържествените обяди (тфу!), а покани в църквата тези, които се чувстват съпричастни. Не прави това, което не искаш и което те кара да се чувстваш не на място, манипулирана и нещастна. Но не се предавай, след няколко години ще започнеш да разсъждаваш като мен, а на мен не ми дреме, кой какво ще си помисли за мен, в това число моите проклети родители и свекъри. А кой знае, може и по рано да стигнеш до този извод??? Чудесно чувство – да можеш да си кажеш: “Не ми пука, какво ще си помислят за мен”. Чудесно, наистина!
      Недей, моля те, да ми даваш сметка за това, че не си имала време или желание да ми пишеш. Знам, че така си свикнала. Близките са ни научили, че недомлъвките и физиономиите могат да значат всичко и човек дълги години се чувства дезориентиран – обидиха ли се? имат си своите настроения? майка ми сигурно я боли черният дроб? за какво всъщност става въпрос? А мен нищо не ме боли и за нищо не се сърдя. Пиши, когато искаш, когато чувстваш, че моментът е подходящ. Не ми пиши поради чувство на задължение или, не дай си Боже, от благоприличие. Не ми благодари, не се извинявай, не се досещай. Аз не съм за това. Аз съм, за да чета. Не да оценявам. Спокойно.
      Твоята изневяра... Мисля, че повече те е яд, че е не си е струвало, отколкото че си изневерила на мъжа си. Липса на чувството за сигурност, липса на стабилност, вътрешно разсройство – и изгубената душа търси най-лесните решения, дори и глупави, но поне за кратко носещи облекчение. Изневерила си му, но заслужава ли си да живееш с чувството за вина? Той ти говорил... Чакала си тези думи, какво лошо има? Грешка – защото не си струвало, а ако си религиозна личност и сте сключили църковен брак, допълнително носиш и чувството за извършен грях. Е, и какво от това? Не си заслужавало, изплакала си отвращението, горчивината от безсмислието на стореното от теб. Мъжът ти ли тайничко те шантажира емоционално във връзка с тази изневяра, или ти сама се измъчваш? Ако си вярваща (кръщенето...), би трябвало да ти е още по-лесно – Господ ти прощава, защо ти не искаш да си простиш???

     Аз никога не съм изневерявала на мъжа си, може би не ми е достигнала смелост, а може и да съм знаела, че няма полза, но дали това ме прави светица, безгрешна? Всеки от нас греши и това е нормално, човешко и обичайно. Някои от нашите грешки са сериозни, но понякога е по-добре да знаеш, какво си направил зле, отколкото да съжаляваш, че нищо не си направил. Ти си с едно преживяване по-богата, възползвай се. Но не да се самобичуваш или да избягваш контакти с други мъже. Погледни на това от тази страна: харесала си се на друг мъж – това означава, че си красива, привлекателна, секси, имаш супер тяло и характер. Имам един приятел, който само ако беше чул това описание, щяха веднага да му потекат лигите. Не си извор на греха, а просто жена, зряла, сърдечна, интересна. Мъжът ти искал да се разведете...? Но не го е направил. Глупак, не осъзнава, какъв е късметлия. Тъй като всъщност ти можеше да го изоставиш, нали...? Защото си силна и знаеш колко струваш. Опитваш се да не мислиш за това, да го отричаш, защото така си учена през целия си живот, защото ако признаеш, че е другояче, би могла да му поставиш слаба оценка, и тогава – каква би била причината да обичаш мъжа си? Но това не променя факта, че ТИ СИ силна и дълбоко в душата си осъзнаваш своята стойност. Не си скитница без работа. Имаш две професии – инженер по управление на домакинство и писател на половин работен ден. Имаш писателски талант, макар да виждам, че пишеш преко сили, и въпреки това си проличава един огромен талант, за който някои превзети госпожички с претенции на дами с по-висше образование не могат и да си помечтаят, защото не им достига въображение. А сега само малко усилие, за да повярваш в това, което вече знаеш. Е...? Ще успееш ли...?
      Що се отнася до механизмите за контрол, за които споменаваш – нито един наркоман или алкохолик не притежава такива. Алкохоликът не трябва да замества водката с кокаин, а наркоманът да пие. Такъв е механизмът на тази болест. Алкохоликът или наркоманът пие или се друса, не защото има някаква причина за това (трудно детство, травма, семейни проблеми, изневяра на съпругата, проблеми в работата или каквото и да било друго), а защото е болен. Алкохолизмът или наркоманията не са грях, доказателство за незрялост, безпосредствена вина на трети човек, а просто болест. Проявява се в това, че на болния му се ебава майката след известно време употреба на алкохол или дрога. Болният не може другояче – споменатите “механизми за контрол” не са “овредени”, тях просто ги няма. Не можеш също да станеш зависим след време, макар при наркоманите веднага да си проличава физическата зависимост до степен, в която трябва да се друсат, за да не умрат от болка или делириум. Не можеш да станеш зависим от водка, напр. ако работата ти е да приемаш всеки ден чуждестранни гости, с които трябва да пийнеш. Или пък защото пийваш с приятели от глупост, понеже всички го правят. Алкохоликът става зависим от първата глътка, в случая с твоя съпруг – от първия инжектиран хероин.
      Друсащият се с опияти, на 32 години – това е моето поколение. Моите познати наркомани или прекарват последните дни от живота си в някоя дупка, или вече са мъртви. Едно момиче, след като лежа в затвора, престана да се друса. Сега води горе-долу нормален живот. Не пие, не се друса, не пуши. Това е болест, превръщаща готиния пич или маце в човек, който просто не може до края на живота си да посегне към забранените неща, в това число безалкохолна бира, сладолед с алкохол, чай с ром или някакъв сироп съдържащ алкохол. Твоят мъж е и алкохолик, и наркоман. Няма контролни механизми. И пие, не защото не те обича, или защото си лоша съпруга; пие, защото е алкохолик. И ще продължава да пие, докато не се сгромоляса на дъното. Не му го постилай, та да му е по-меко падането, като се самобичуваш, преплиташ грижливо чувство за вина и собствена нищожност, криеш чувствата си, грижейки се повече за някакви проклети задължения вместо за собственото си сърце и душа. Много добре си направила, че си се разплакала. Ако ти се иска, плачи, крещи, излъчвай гняв – чувствата са си твои, твои собствени, и в това няма нищо лошо. Лошо е, какво понякога правим с нашите чувства. А това е съвсем друга работа.
      Когато пишеш за отношенията с майка ти, аз нямам всъщност какво да добавя. Може би само това, че повече ад съм видяла от майка ми, отколкото от пиещия ми, мързелив баща. Към когото бях и по-привързана... Но не ме е страх, че ще прехвърля същия ад върху децата си – отварям си сърцето и слушам какво ми казва. Недей да четеш теории, те сега само ти замъгляват и без това неясната картина на света. Отвори сърцето си и погледни себе си, детето в теб. Това малко и безсилно създание, което все още носиш в себе си, наплашено, обляно в сълзи, жадно за любов. Послушай внимателно какво има да ти каже. Остави разума на страна – той сега няма да ти помогне – а НИКОГА няма да сбъркаш, ако постъпваш водена от любов и доброта.
Водени от любов ограничаваме в известна степен децата си – за да не си опарят ръчичките, за да не ги бутне кола, за да не нараняват другите. Водени от любов им даваме и свободата да избират – та какво лошо има в това, да си облекат жълти панталонки и розово пуловерче, щом като са подходящи за сезона?... Водени от любов ги прегръщаме, защото те имат нужда от това. Водени от любов ги подкрепяме в трудни моменти, като същевременно не се опитваме на всяка цена да им представяме света в розова светлина – защото кой ще прави същото вместо нас, когато пораснат? Какви ли грешки можем да допуснем?
      Наркоманът – влачещият се сред отломките на своя живот тийнейджер – изобщо не умее да живее. ТРЯБВА да му се казва какво да прави. Той нищо не знае, та откъде да знае? – без подкрепа, без пример за подръжание, от самото начало на неговата що годе самостоятелност животът му се управлява от стремежа да се сдобие с дрога и да се надруса. По време на терапия на наркоманите им се изтръгва от съзнанието болното мислене, оставящо след себе си кървящи места, на които насила се имплантират нови еталони. Това е единственото спасение и единственият метод. На алкохолиците – в повечето случаи мнооого пораснали хора – няма как така да им промиеш мозъка. Не би било възможно. Но трябва да ги научиш, че не могат да се справят с емоциите си с помощта на алкохол. Че емоциите са нещо нормално и няма нищо лошо в тях.
      Освен всичко останало хората като мен и теб сме се научили, че всичко, което изпитваме, е лошо. Когато се срещаме, можем да си кажем като един заговорник на друг: “Ейй... днес бях много лошааа...” И взаимно ще се разберем. Това е чудесно. Защото човек трябва да се научи, че може да разговаря със себе си и да не подлага всичко на оценка. Ей на, просто така.
      Не се страхувай дори да кажеш на мъжа си, какво изпитваш в даден момент. Без да очакваш да те разбере, без да предполагаш, че няма да те разбере. Просто така. На обикновен полски. Без да спазваш граматическите правила. Не изискано. Искрено. Ще се почувстваш все едно си открила нов континент. И още нещо – без значение дали мъжът ти ще започне пак да пие или не, дали ще се лекува или не, дали ще останете заедно или не – действай. Взимай решения. В началото малки. Може би не перфектни. Но твои си. Самостоятелни. Можеш да го направиш, повярвай ми, аз успях, значи и ти можеш. Всичко ще бъде НАРЕД.
      Агниешка

 

ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ - Анна Вашилевска и Агньешка Весоловска

ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ

Агньешка Весоловска

Анна Вашилевска 

превод: Йорданка Илиева-Цъган 

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Агньешка Весоловска и Анна Вашилевска "ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ"


 

АГНЬЕШКА ВЕСОЛОВСКА

     ...Работя "за себе си", което, значи, че имам малка фирма. Занимавам се с бизнес, тоест с всичко, от което може да се печели. Най-любопитното е, че започнах да се занимавам с това случайно, направо с намесата на Божия пръст и с убеждението, че съм човек на изкуството, сьздаден за по-висши цели, а днес не мога да си представя живота по друг начин. Преди работех като журналист и редактор във вестник; и до днес ненавиждам тази работа толкова, че бих предпочела да слагам печати в някое учреждение. Писателка станах доста случайно - с толкова работа на главата нови текстове се появяват само тогава, когато някой ме стисне за гърлото. С някои свои есета се гордея... Но благодарение на този опит в момента пиша нещо по-сериозно с работно заглавие "Роман с продължение за един познат инженер'''. Сега само да се намери издател...


 АННА ВАШИЛЕВСКА

     Няколко думи за мен: Родена съм във Вилнюс, Литва. Завършила съм полска филология в Бялостоцкия университет. Бързо стигнах до извода, че това не е нещото, на което бих искала да посветя остатъка от живота си. Няколко години сътрудничих на различни вестници и пишех статии на младежка тематика, но с времето моите интереси се насочиха към компютрите. Сега следвам информатика. Освен това поглъщам цели купища книги. Обичам да пътувам из непознати за мен места, Омъжена съм от десет години и имам три необикновени деца.