A- A A+

 

      Бих искала да подчертая особено силно последното си изречение в контекста на твоето изказване, че липсата на контролни механизми е резултат от дълготрайното пиене или дрогиране. Тук проличава един стар предразсъдък, който дълго време живееше (и все още живее...) сред много хора, а именно, че лошият навик е нещо придобито, един вид слабост на духа, която до определен момент може да се контролира, и едва след като мине този момент, започваш да пропадаш. Не знам, дали ти писах, но зависимостта е болест, от която се разболяваш с първото дръпване на трева, първата глътка водка или малко инжектиране. От първия път. Самата аз хиляди пъти съм чувала да разправят, че някой си станал зависим, защото дълги години приемал гости от чужбина и всеки ден трябвало да си пийне с тях коняче, аз пък смятам, че просто е имал страхотен претекст, за да се напие. Половината пияници щяха много по-бързо да са престанали да пият, ако не си намираха все едни такива прекрасни претекстове и оправдания – да не кажем благословии, за да пият. Когато някой проявява разбиране спрямо нечие пиене (“разбирам, жена му му е изневерила, разбирам, момчето е ивалид и никога няма да има семейство, разбирам, той е шеф на важна компания и непрекъснато трябва да пие с някого, разбирам, мъжът й я държи заключена вкъщи и само заделя пари – какъв живот има тя! като в клетка!!!”), това улеснява по-нататъшното пиене чрез предоставяне на оправдания. А в същото време единственото оправдание е, че човек пие, защото е алкохолик. И по дефиниция на болестта – той няма контролни механизми. Вместо него говори, действа и мисли водката. В трезвено и пияно състояние – без значение – докато не си каже: болен съм, трябва да се лекувам. И толкоз. И край.
      Ако по някакво чудо някой алкохолик спре на даден етап – като баща ти – то не е заради това, че изведнъж е оздравял, а защото болният му разум е възприел ограничените възможности за пиене – поради здравословни причини (защото здравето не му го позволява), от мързел и конюктурализъм (защото прекалено много трябва да се напъне, за да може да пийне), под натиск на обкръжението (есперал). Това не се надживява, с това се живее. Мъжът ти е пиел, не защото не те обича, не защото го мъчи твоята изневяра, защото му е тежко в работата, а ЗАЩОТО Е АЛКОХОЛИК. Съгласил се да си имплантира есперал като обикновен алкохолик. Държи се като откачен, защото е алкохолик, и неговото поведение няма нищо общо с теб. Нито един наркоман не може да започне да пие и нито един алкохолик не може да започне да се друса. Липса на контролни механизми. Точка.
      Няколко думи относно твоите притеснения, че не си добра майка. Помня, че когато трябваше да се роди Малгошя, известно време ужасно се страхувах, че ще бъда лоша майка, че ще я измъчвам така, както и мен са ме измъчвали... Подобни мисли са жалки остатъци от прекараното с пияница и откачалник детство. Колебанията в настроението, несигурността, ниската самооценка дори и в тази роля – това е толкова безнадеждно нормално... Но ти вече знаеш къде е проблемът и затова не се самобичувай с обвинения, а бързичко поработи върху това, което ти причинява болка, за да не причинява никога болка и на твоите деца. И ги обичай. Просто отвори сърце – ще го повтарям до припадък – отвори си сърцето и ги обичай! Разумът подвежда...? – довери се на сърцето! То няма да те подведе, само му позволи да те направлява. Вместо да четеш психологични остатъци от Ню Ейдж, потърси Семейството и как да оцелеем в него на Джон Клийз и Робин Скинър. Прочети тази книжка спокойно и бавничко. По-добра е от – как беше? – “съзнателен живот” и т.н.
           Поздрави, Агниешка

 

      Здравей!
      Този уикенд беше дъъълъг и доста мъчителен и всъщност приключи едва вчера късно следобед. През тези няколко дена, за първи път от много време насам, забелязах у мъжа ми желание да гради заедно с мен нашата връзка – от много месеци бях останала с впечатлението, че изобщо не му пука за моите старания да поправя ситуацията. Сега смятам, че и за двама ни това е важно, но... все още не сме изработили съвместна концепция. Всеки от нас разполага с няколко карти, с които се опитва да построи къщичка. Понякога дори започва да се получава, обаче липсва одобрен от двете страни план, и затова когато вятърът духне по-силно, все събаря нашия строеж.
      Заинатих се, че мини приемът по повод кръщенето на дъщеричката ни трябва да мине без алкохол и... наистина нямаше алкохол! На мъжа ми отначало ясно му личеше, че това не му харесва, но направи така, както исках. Не знам защо. Всъщност едва ли има някакво значение... Може би не “сипваше”, защото брат му (с кого някога се друсал, и който сега често посяга към чашката) не беше на приема, дойде само неговото гадже с детето (разглезено двегодишно, което ревеше само като някой го докоснеше, а при първа възможност само биеше другите деца). Може би мъжът ми се страхуваше от скандал в присъствието на гостите (предупредих го, че ще вдигна такъв, ако донесе алкохол вкъщи... сама не си вярвах, но явно мъжът ми е стигнал до извода, че след като преди две седмици бях в състояние да го затворя вкъщи цял ден, то мога и да вдигна скандал пред семейството му). Възможно е (макар и малко вероятно), накрая сам да е разбрал, че така ще е по-добре... Каквито и да са били подбудите му, купи единствено безалкохолно шампанско, което много ме радва.
      През тези няколко дни разбрах и още нещо: до неотдавна самотата ми се струваше нещо изключително непоносимо, противно на логиката обаче свикнах с нея и то толкова силно, че присъствието на други хора в дома ми ми донесе повече раздразнение отколкото радост. А тези други изобщо не бяха толкова много: споменатата вече “годеница” на брата на съпруга ми със сина си и децата на една от сестрите му – момиче на петнайсет и момче на седемнайсет. Две объркани деца, които след самоубийството на баща си (от години лекувал психиката си) се опитват, всяко по свой начин, да покажат на целия свят, че са вече големи. Тя чрез силен грим, пушене на цигари, пиене на бира и бягане от час (сега трябва да повтаря класа). Той – макар да не страни от употребата на стимуланти – чрез работа на различни места и играенето на ролята на глава на семейството (замествайки починалия си баща и по-големия си брат, когото не нарича по друг начин освен “лентяй”). Момчето си падна по мен – нямаше как да не се забележи; надявам се, бързо да си го избие от главата сред множеството ежедневни задължения.
      Бавно започва да достига до мен и истината заложена в първата стъпка на Ал-Анон. Наистина съм безсилна спрямо алкохолната болест на мъжа ми. Не мога да я възпра, сам трябва да го поиска. Осъзнах го след поредната словесна схватка, в която се опитвах да го убедя, че трябва да ходи на сбирки на АА. Никакъв положителен резултат. Затова си помислих: “Стига... да прави, каквото си иска”. В понеделник му казах: “В осем отивам до Клуба на Абстинента. Знаеш, какво очаквам да направиш, но оставям избора на теб”. Бях почти убедена, че няма да дойде... обаче се появи. Мисля, че това е крачка в добра посока и сега съм изпълнена с надежда – може и да успеем...
           Поздрави, Анка

      Личи си, че си изморена, и нищо чудно. И на най-общителния човек би му писнало от такава компания. Това не ознaчава, че си свикнала със самотата, а че си била изнервена от типа присъстващи хора. Тяхното описание ме накара да се замисля, какво е семейството на мъжа ти. Струва ми се, че при такова натрупване на проблеми, за вас би било по-здравословно да избягвате контакт с тях като с хора, които са потенциално опасни, мъчителни, много токсични. Освен това ти си ги приела на свой терен, непрекъснато са ти се мотали из краката – и най-милите и симпатични гости могат да станат непоносими след две денонощия под един покрив.
Много мило, такава една ласкателна суетност, че на някакъв невръстен младеж му се е замаяла главата по теб, а ти в крайна сметка си млада мацка, макар на тази възраст няколкото годинки отгоре и трите деца да ти се струват невъображимо препятствие. Радвай се на тази дреболия – на него няма да му навреди, а ти само ще се попечеш малко на слънчевата светлина на неговите погледи.
      За никоя любов, дори и дребна, дори случайна, дори невъзможна, не може! да казваш, че ще “премине”... Това е прелестно чувство и може да донесе много добро, дори и ако няма как да се ъъ... изконсумира. Благодарение на подобна дреболия можеш да се огледаш в очите на момчето и да се видиш там такава, за каквато се страхуваш да си помислиш, че си. А той няма да пострада – това ще го обогати, ще му позволи в бъдеще да заобича по-дълбоко някого, който може би малко ще прилича на теб.
      Не се ограничавай само до срещите с Ал-Анон, потърси ТЕРАПИЯ за партньори на алкохолици – със сигурност някъде наблизо има център за лечение на зависимости, всъщност в клуба ще ти дадат информация. А що се отнася до къщичката от карти... Забрави метафорите, не мисли за цели и завършени конструкции и за материалите, от които са направени. Радвай се на всяка малка крачка напред. Дори и на тази, която не е важна. Бавничко. Напред.
           Поздрави – А


      Здравей!
      Не поддържаме интензивни контакти с многобройната рода на мъжа ми. Много са далеч и т.н. От време на време някой ни се обади или им изпратим картичка за празниците... това е. Рядко ходим до Долен Шльонск, но когато сме там, задължително трябва да посетим всички подред поне за момент (не дай си Боже да пропуснем някого – ще ни се натяква всеки следващ път, когато отидем). Бащата на мъжа ми почина преди няколко години от инфаркт, не успях да се запозная с него. Майка му живее с... всъщност дори не знам с кого – знам само, че е яко скарана с тях. Сестрите (три на брой и всичките доста по-стари от мъжа ми) си имат вече свои семейства. Доколкото ми е известно, усърдно се избягват и непрекъснато имат претенции една към друга (дори и за това, че майка им покровителства повече тази или онази). Цялото му семейство има една обща черта – изключителна “чувствителност” спрямо думите, които чуват. В тяхно присъствие непрекъснато трябва да се внимава, какво и как се казва, да не би неволно да обидиш някого. Когато това трае по-дълго, става непоносимо (знам, защото миналата година имах възможност да се убедя – прекарах при тях почти три седмици). Братът на мъжа ми пък живее на морето. Една разведена вещица с две деца го е хванала в мрежата си... неотдавна им се роди трето. С удоволствие бих пребила човека, който я предложи за кръстница на малката ми дъщеричка (съгласих се, защото тогава още не я познавах).

 

ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ - Анна Вашилевска и Агньешка Весоловска

ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ

Агньешка Весоловска

Анна Вашилевска 

превод: Йорданка Илиева-Цъган 

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Агньешка Весоловска и Анна Вашилевска "ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ"


 

АГНЬЕШКА ВЕСОЛОВСКА

     ...Работя "за себе си", което, значи, че имам малка фирма. Занимавам се с бизнес, тоест с всичко, от което може да се печели. Най-любопитното е, че започнах да се занимавам с това случайно, направо с намесата на Божия пръст и с убеждението, че съм човек на изкуството, сьздаден за по-висши цели, а днес не мога да си представя живота по друг начин. Преди работех като журналист и редактор във вестник; и до днес ненавиждам тази работа толкова, че бих предпочела да слагам печати в някое учреждение. Писателка станах доста случайно - с толкова работа на главата нови текстове се появяват само тогава, когато някой ме стисне за гърлото. С някои свои есета се гордея... Но благодарение на този опит в момента пиша нещо по-сериозно с работно заглавие "Роман с продължение за един познат инженер'''. Сега само да се намери издател...


 АННА ВАШИЛЕВСКА

     Няколко думи за мен: Родена съм във Вилнюс, Литва. Завършила съм полска филология в Бялостоцкия университет. Бързо стигнах до извода, че това не е нещото, на което бих искала да посветя остатъка от живота си. Няколко години сътрудничих на различни вестници и пишех статии на младежка тематика, но с времето моите интереси се насочиха към компютрите. Сега следвам информатика. Освен това поглъщам цели купища книги. Обичам да пътувам из непознати за мен места, Омъжена съм от десет години и имам три необикновени деца.