A- A A+


      > Американците са измислили терапевтичния метод чрез сбирки.

      Чувала съм за този метод. Още повече че в Б. е възможно да бъде прилаган – групите на АА се срещат всеки ден. Знам къде. Знам в колко часа. Дарек това не го интересува (непрекъснато се оправдава с работата си). За да не му пиля на главата, се съгласи да ходи веднъж седмично. Но се отнася към сбирките с голям скептицизъм и освен това нищо друго не прави, следователно със сигурност не е достатъчно... Ал-Анон пък се срещат два пъти седмично. Аз ходя всеки понеделник.

      > Що се отнася до есперала и техниките на елегантно пиене, ще изпратя мъжа ми за консултация при приятели, които са имали есперал и са го запивали – тук, за съжаление, нямам никакви знания, освен тези, че можеш да запиеш есперала и да не умреш.

      Аз пък знам, че Дарек – преди окончателно да премине на компот – е експериментирал с много лекарства, и най-малкото веднъж е бил на косъм от клинична смърт ... и е жив. Ако е решил да запие есперала, ще го направи без проблем. Уверява ме, че и през ум не му е минавало, но не мога да му повярвам. Ден преди да му имплантират есперал (тогава, когато му устроих домашен арест) изпи в клиниката антикол, за който казват, че действал по същия начин като еспералът. Вечерта ми беше трудно да се разбера с него – мислех си, че приспивателните са го замаяли така. Оказа се, че бил скрил някъде из вкъщи бира, с която се почерпил веднага след като съм го изпуснала от поглед. Той не иска да престане да пие. Иска да контролира своето пиене. Ума му не го побира, че това не е възможно. И това е най-големият проблем...
      Поздрави, Анка

      Еготизмът не е същото като егоизъм, това е такова отношение към себе си, когато ти се струва, че целият свят се върти около теб. Егоистът казва “аз, аз, аз”, еготикът може да казва “аз съм виновен, аз го направих, с мен нещо не е наред”. Толкова е подтиснат от факта, че всичко му причинява болка, че дори няма възможност да помисли, че светът не е специално конструиран, за да го гнети и подценява.
И наистина, никой не е в състояние толкова добре да разбере един сбъркан както друг сбъркан. Аз съм сбъркана и не смятам, че имам проблеми да те разбера. А сериозно – един приятел яко пиеше и се друсаше от 14-годишна възраст, а на 16 се обвърза с момиче, която била отхвърляна от майка си, защото бащата на момичето бил алкохолик, и, според нея, мацката била “обременена” . Това, че гаджето й пиело като баща й, някак си й отбягнало – и ето че имаме подобна схема – отричане, отричане, отричане. Тъкмо това отричане набеляза живота ми. Но връщайки се към сбърканяците – чувството, че само такъв човек може да ме разбере, събуди у мен своеобразна необходимост от търсенето на такива хора поради някакво си тъпо убеждение, че само сред тях ще се чувствам добре. Колкото повече някой пиеше и беше “труден”, толкова по-хубаво ми беше да си приказваме. Не тичах след тези хора, не се грижех за тях, не им слагах компреси на челото, но когато бях с тях – просто ги чувствах някак си близки. Чувството беше готино.
      Семейството и как да оцелеем в него действително не е глупава, “задушна” книга за това, как да живеем и защо така, а не иначе. Тя представлява много задълбочен анализ, стъпка по стъпка, на човешкото развитие, малко намирисваща на фройдизъм, но дотолкова пряма и свободна, че нищо не натрапва и не отсъжда веднъж завинаги. Единственото условие, за да се прочете, е да си отворена на нейното съдържание. Аз по този начин, седейки в кенефа (домашната читалня), открих няколко истини за себе си, включително си припомних, как баща ми пиеше, и осъзнах факта, който в продължение на 30 години криех от самата себе си – че съм дъщеря на алкохолик. И затова толкова я препоръчвам, много повече отколкото Край на съзависимостта (донякъде интересно, дори революционно становище за хората живеещи с токсични партньори) или цял куп други хубави книги.
      Изобщо що се отнася до книги – никоя книга, никоя терапия, никое чудо няма да те промени, ако не се отвориш на това, което можеш да прочетеш, чуеш или видиш там. Не става въпрос, просто да придобиваш знания, а да РАЗБЕРЕШ. Ти ЗНАЕШ, че си жена на алкохолик и наркоман, но мисля, че още не го разбираш. ЗНАЕШ, че вашите са ти скапали живота, но не го разбираш. Знаеш, как да възпитаваш децата си, но имаш проблеми с разбирането. Същевременно от личен опит мога да кажа, че знания и разбиране са две различни неща. Имам приятелка, която е погълната от изучаването на психология и има огромни знания, но всъщност нищо не разбира от психология. Наблъскала се е с информация и сега се е превърнала в ходеща енциклопедия, която е на 30 години, не умее да изгради никаква по-трайна връзка и на всеки две години си сменя местожителството с по няколкостотин километра, без изобщо да проумява, въпреки всичките тези знания, че през цялото време бяга.
      Разбирането на нещо съществено е като да погълнеш изненадващо голям залък от на пръв поглед обикновена овесена каша. Дъвчеш. дъвчеш и изведнъж – гъл – очите ти изскачат от орбитите, гърлото ти набъбва, дъхът ти спира – изведнъж разбираш. Затова пиша писма като това – защото почти при всяко усещам същото “гъл”. Само когато се отварям, мога НАИСТИНА нещо да проумея. Човек не иска да се отваря, когато усеща, че боли. Тогава си набива в главата знания и е все по-умен и все по-нещастен, особено поради факта, че знае защо е нещастен. Отварянето е като разчоплянето на зараснала рана. Понякога дори се чува как отблъскващо трещи и се къса. Но без това няма разбиране, а без разбиране няма зрялост, без зрялост няма спокойствие, без спокойствие няма щастие.
      Ако става въпрос за есперала – получих пресни сведения от Кжиш, който се върна от сбирка развеселен, защото трябвало да обяснява, че няма намерение да си имплантира есперал, а само пита по молба на приятелка. Аверите не особено нежно му се нахвърлили: “Кви ги дрънкаш, бе, искаш да си имплантираш? Превъртя ли? Не можеш ли да си пийваш и без него?” След това му разказали някакви подробности. Затова най-напред цитат от Воронович, после малко на тема разказите на стари пияндета, а след това свободни изводи:

      а) Дисулфирамът е най-известното средство предизвикващо отвращение и “алергия” към алкохол. През 20-те години вещество с такъв химически състав се е използвало в промишлеността за ускоряване на вулканизацията, а в края на 30-те намира приложение в медицината като антипаразитно средство и средство против краста. Дисулфирамът е бил въведен в лечението на алкохолизъм от датчани през 1948 година, като подпомагащо терапията средство. “Алергията” към алкохол трябвало да промени отношението на пациента към алкохола. Започнал да се прилага под формата на имплант през 50-те години. В Полша в продължение на много години всеобщ, а често и единствен метод за лекуване на зависимости било “алергизиращото лечение”, което представлявало принудителна абстиненция чрез оралното приемане от пациентите на дисулфирам (Антикол, Антабус) или чрез имплантиране (Есперал, Дисулфирам). Взимането на дисулфирам трябвало принципно да промени отношението на пациента към алкохола, тъй като от 5 до 15 минути след изпиването на алкохол можело да се стигне до допълнително натравяне вследствие на кумулирането на оцетен алдехид, чийто по-нататъшен метаболизъм се блокирал от задържане активацията на алдехидната дехидрогеназа. Оцетният алдехид пък е 30 пъти по-силен токсин отколкото самият етилов алкохол. Натравянето с алдехид се проявява между другото и като почервеняване на лицето, чувство на задушаване и пръсване в гръдния кош, ускоряване на сърдечния ритъм, чувство за безпокойство и страх от умиране.

      Изследванията върху ефикасността на дисулфирама обаче са показали, че той не е много по-ефикасен от плацибо ефекта, а маменето при приемането на дисулфирам е всеобщо явление (80%). Имплантирането на дисулфирам често не осигурявало такова ниво в кръвта, за да настъпи реакция след приемането на алкохол. Много изследователи обръщат внимание на опасностите, които възникват от самия характер на действие на “алергизиращите” средства, както и предизвиканите от тях реакции (задушаване, ускоряване на сърдечната дейност и аритмия, покачване на кръвното налягане, а дори и клинична смърт). Възможността оцетният алдехид да предизвика сърдечно-съдови промени, както и токсично увреждане на черния дроб, буди безпокойство. Описвани са сериозни неврологични и психиатрични усложнения, като смущения на съзнанието, атаки на страх, психози, депресивни синдроми, остри и съпроводени от усложнения мозъчни синдроми, включително и мозъчни синдроми придружени от органични изменения, както и полиневропатии. Отбелязани са и няколко смъртни случая , които биха могли да са свързани с приемането на дисулфирам. През последните години легитимността на предписването на средства с “алергизиращо” действие (Дисулфирам, Антикол, Антабус, Есперал) е все по-сериозно поставяна под съмнение, тъй като тези препарати не лекуват зависимостите, а единствено водят до принудителна абстиненция под заплаха от появата на симптоми на остро натравяне с оцетен алдехид. Част от изследователите считат, че приемането на дисулфирам трябва да се смята единствено за психологичен механизъм на събуждане на страх от пиенето. Много специалисти обръщат също внимание на етичните аспекти от прилагането на дисулфирам, който не може да бъде считан за пълноценно лекарство, тъй като няма влияние върху етиопатогенезата на зависимостта, а съзнателно излага пациента на риск от появата на странични ефекти и усложнения в случай на приемането на алкохол. Имайки предвид настоящите възможности за ползване на съвременни методи за лечение на алкохолната зависимост в Полша, предлагането на дисулфирам като “метод на лечение” или поддаването на натиск от страна на семейството, настояващо за имплантирането на есперал, трябва да се смята за непрофесионална, а в някои случаи дори неетична, постъпка. Днес подобни случаи можем да срещнем единствено извън центровете занимаващи се със специалистична терапия на алкохолна зависимост.4
      б) Алкохолиците потвърдиха, че еспералът може да се запие и тогава раната започва да гноясва. Може и да гноясва от само себе си, тъй като това е чуждо тяло с големината на кибритена кутия, но е по-малко вероятно, отколкото евентуална тренировка по запиване. Алкохоликът може да запиe импланта веднага и то яко, и ако издържи (а защо пък да не издържи...?), може отново да продължава да пие почти без никакви симптоми, или пък може да запива по малко, по едно малко, тогава сърчицето само малко ще се разтупа, ще го обхване лек страх – и край, чак до следващия опит с по-голяма доза. При все това пияницата има яко откаченото чувство, че, ето на, може да контролира своето пиене! Алкохолиците твърдят, че ако някой не запие импланта, то в 99 процента ще запие веднага, след като изтече срокът на въздържание. Кжиш им е представил в общи линии ситуацията на Дарек, а те вдигнали рамене: “Заради жена си ли си е имплантирал? Ще започне да пие, още много преди някой да разбере какво става.”

 

ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ - Анна Вашилевска и Агньешка Весоловска

ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ

Агньешка Весоловска

Анна Вашилевска 

превод: Йорданка Илиева-Цъган 

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Агньешка Весоловска и Анна Вашилевска "ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ"


 

АГНЬЕШКА ВЕСОЛОВСКА

     ...Работя "за себе си", което, значи, че имам малка фирма. Занимавам се с бизнес, тоест с всичко, от което може да се печели. Най-любопитното е, че започнах да се занимавам с това случайно, направо с намесата на Божия пръст и с убеждението, че съм човек на изкуството, сьздаден за по-висши цели, а днес не мога да си представя живота по друг начин. Преди работех като журналист и редактор във вестник; и до днес ненавиждам тази работа толкова, че бих предпочела да слагам печати в някое учреждение. Писателка станах доста случайно - с толкова работа на главата нови текстове се появяват само тогава, когато някой ме стисне за гърлото. С някои свои есета се гордея... Но благодарение на този опит в момента пиша нещо по-сериозно с работно заглавие "Роман с продължение за един познат инженер'''. Сега само да се намери издател...


 АННА ВАШИЛЕВСКА

     Няколко думи за мен: Родена съм във Вилнюс, Литва. Завършила съм полска филология в Бялостоцкия университет. Бързо стигнах до извода, че това не е нещото, на което бих искала да посветя остатъка от живота си. Няколко години сътрудничих на различни вестници и пишех статии на младежка тематика, но с времето моите интереси се насочиха към компютрите. Сега следвам информатика. Освен това поглъщам цели купища книги. Обичам да пътувам из непознати за мен места, Омъжена съм от десет години и имам три необикновени деца.