A- A A+
fShare
0
Pin It

 

част 2


По време на лечението

   Участниците в „срещите със семействата“ искат да знаят как могат да помогнат на близкия човек, който в момента се лекува, как да постъпват, за да не навредят, когато пациентът се връща към здравето.

Тези теми интересуват главно хората, които имат някой от семейството в отделението за алкохолици. Само на един вид въпроси никога не отговаряме – на тези, които се отнасят до „напредъка на пациентите в лечението“. Д-р Воронович, ординаторът на отделението, много отдавна правилно е забелязал, че „срещите със семействата“ не са родителски срещи.

   Когато на някои въпроси отговарят участници в срещата, както е на сбирките на Al-Anonили в терапевтичната група, се създава особена атмосфера на взаимност, споделяне и подкрепа. На фона на разглежданите теми се усещат различни емоции: безпокойство и желание за повече късмет, успех и промяна към по-добро; понякога прозвучават нотки на озлобление, умора, отчаяние или пък желание за реванш или отмъщение. В това няма нищо лошо, нито странно. Това по-скоро е първата крачка по пътя на прощаването. За да можеш да простиш, най-напред трябва да назовеш  обидата, да се вгледаш в нейните размери и в опустошението, което е направила.

   Често по време на нашите срещи някой плаче, на някого му преграква гласът, някой трябва да бъде подтикнат към повече смелост, за да завърши това, което е започнал да казва. Колко човешка болка, страх, срам и съжаление има в тези срещи. Но често от сълзите започва надеждата за завръщането на усмивката. 

   » След едноседмично лечение жена ми не е в най-добро психично състояние. Струва ми се, че е в депресия. Това означава ли, че прогнозите относно нейната трезвеност не са добри? 

   Преходната депресия, появяваща се понякога след по-кратък или по-дълъг период на непиене, при много алкохолици е нормално състояние. Тя е съставена от много фактори, сред които не трябва да забравяме за алкохолния „глад“, глад, който не може да бъде заситен. Тъгата по загубата на алкохола изисква своеобразен „траур“ дори тогава, когато някой съзнателно го е изоставил. Алкохолът му е давал прекалено много, за да може той да се примири с мисълта, че никога вече няма да пие безнаказано.

   Честа причина за депресивните настроения по време на лечението е самата терапия, причиняваща по правило много болезнени емоции. Пациентът си дава сметка за обидите, нанесени или получени поради пиенето. Оживяват неприятните спомени от детството или от по-близкото минало. Лечението на зависимостта наистина е поставено в контекста на случките и поведението, ставащи „тук и сега“, тоест в терапевтичната група и социалната среда на отделението, но то засяга и множество отдавна минали, забравени или потиснати преживявания. Подобна е и програмата на 12-те стъпки на АА, насочена към справяне с текущите проблеми на всекидневния живот на принципа „живей само с днешния ден“; но в нея много важна роля играят Стъпките, които те карат да се вгледаш назад в миналото.

   Работейки по първата стъпка („Ние признахме, че сме безсилни пред алкохола и че сме загубили контрол над живота си.“), алкохолиците трябва да си припомнят обстоятелствата, при които са престанали да направляват живота си и най-болезнените последствия от своето пиене. Те с най-голямо удоволствие биха забравили за всичко това, но в терапията именно тези неща трябва да се извадят на повърхността. Защото тъкмо от това зависи признанието на безсилието и капитулацията пред алкохола. А то от своя страна е условие за отказване от по-нататъшната борба и приемането на болестта. Само тогава, когато това стане, можем да се надяваме, че алкохоликът – след известно време – няма да започне да се опитва да пие контролирано.

   За поглед назад ни кара и Четвъртата стъпка („Премислихме дълбоко, сериозно и честно досегашното си поведение.“). Следователно трябва да се разкаже за своя живот, да се направи списък на обидите, да се признаят и най-съкровените тайни. Всеки пациент, побеждавайки срама и страха, разголва пред групата многобройни болезнени спомени. Реакцията на това преживяване може да бъде преходна депресия. Това е един от сигналите, че терапията дава резултат. Пациентът започва дълбоко да преживява това, което става на занятията, и после се въвлича в процеса на терапията.

   На крайния етап на терапията пациентите обикновено получават душевно спокойствие, черпейки все повече надежда и чувство за своята ценност от работата над себе си. Терапевтичната програма е насочена към оформянето на позитивно отношение и лично развитие; по принцип тя дава надежда и вяра в себе си. 

   » Мъжът ми ме помоли да му опиша в писмо какво съм преживявала, когато той е пиел. Дали наистина трябва да му опиша как се страхувах, как го ненавиждах и какво отвращение изпитвах към него? Какво ще стане, ако сега той разбере за това и много ми се обиди? 

   За зависимостта е характерно отричането или намаляването на негативните последици от пиенето. Следователно на алкохолиците трябва понякога да им се припомня или да им се помогне да си дадат сметка за това какви вреди е нанесъл алкохолът в живота на тях самите и на техните близки. това може да помогне много на пациентите, които привидно не са страдали поради злоупотреба с алкохол. Здравето им все още не е влошено, не са си изгубили работата, а семейството е запазило търпението и всеотдайността си. Следователно по какво биха разбрали, че алкохолът им вреди? В такава ситуация е и вашият мъж. Вярваме, че именно вашата искреност – не претенциите или обвиненията, а описанието на страховете и разочарованията, които толкова пъти сте преживявали поради неговото пиянство – ще го накара да осъзнае колко деструктивно е действал алкохолът на вашия съвместен живот.

ДА ПРОСТИШ - Ева Войдилло

ДА ПРОСТИШ

Ева Войдилло

превод: Васил Петров

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева

Тази книга излиза благодарение на Фондация "Батори".

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Ева Войдилло "ДА ПРОСТИШ"


   Ева Войдилло е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за терапия на зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава.

      Във фондация "Стефан Батори" ръководи международна образователна програма за зависимостите в Централна и Източна Европа и Азия.
      Авторка е на многобройни публикации, между които "Покана за живот", "Вдигни глава", "В съгласие със себе си", "Началото на пътя", "Да приемем себе си", "Да простиш", както и превода от английски на полски език на книгата на С. Браун "Лечението на алкохолици".
     От 1991 г. е редактор на полския тримесечник "АркА", посветен на проблемите на зависимостите (който излиза също така на руски и български език).
      Ева Войдилло е носител на Медала на "Св. Йежи" за постижения в областта на терапията и профилактиката на зависимости, както и на наградата на Министъра на правосъдието за заслуги в работата с лишените от свобода.