A- A A+

 

   Трябва обаче да разговаряте с тях. За лечението на алкохолизма на бащата те трябва да разберат от вас, а после, когато бащата се върне вкъщи – и от него. Спокойният и делови разговор ще прекъсне заговора за мълчание, в който децата участват, живеейки заради него в страх, чувство за вина и срам. Те сигурно си мислят, че щом като мама не говори за това, то трябва да е нещо страшно. Най-силното доказателство е, че самите те не питат за нищо. Разговорът за лечението на алкохолизма трябва да успокои децата и да ги подготви за връщането на бащата от болницата.

   Дори малките деца са в състояние да разберат понятието болест и необходимост от лечение. Разбира се, ако децата се малки, ще използваме достъпни обяснения. Можем да си послужим със сравнение. Вместо да говорим за „алкохолизъм“, можем да кажем за „алергия“ към алкохола – като даваме за пример други алергии. Трябва да убедим децата, че причината, татко да пие, се крие в болестта. Ако имат някакви въпроси, можем да предложим да ги отложим за разговора с татко, когато той се върне вкъщи.

     » Мъжът ми ме учудва със словоизлиянията си. Винаги е бил мълчалив и потаен. А сега, когато посещава дневната стационарна група, като се върне вкъщи, разказва и разказва дословно за всичко. Признавам, след четири безсънни нощи ми се иска да си лягам в нормално време. Но се страхувам да не обидя мъжа си, така че засега нищо не казвам, само седя с него до ранни зори. Как да му дам да разбере, че вече нямам сили за среднощни разговори и същевременно да не му убия желанието за откровеност?

   В семейството – когато алкохоликът пие и никой още не е започнал да здравее, всички са завладени от страх. Страх да не го ядосаме, страх да не се обиди, страх да не му стане нещо и най-накрая страх  да не ни стане нещо на нас. А в подтекста присъства, разбира се, винаги едно и също: да не стане по-лошо, отколкото е сега.

   Когато алкохоликът започне да се лекува, по принцип е ясно, че става въпрос за това да престане да пие, да се отучи да посяга към алкохола с повод или без повод. Ако това стане, можем да говорим за здравеене – за завръщане към трезвеността.

   Здравеенето с коалкохолизма не е така измеримо. Това обаче не означава, че няма никакви симптоми на здравеене. Такива има много. Подобряването на физическото самочувствие и външния вид, подобряване на взаимоотношенията между членовете на семейството, повече общо прекарване на времето, повече общи радости, разширяване на кръга от познати и приятели.

   Най-добре обаче разпознаваме, че коалкохолиците здравеят, по това, че се боят по-малко от своя алкохолик, от реакцията му на техните думи и поведение; че все повече желания и нужди се изказват и изпълняват без страх, че алкохоликът ще бъде ядосан, ще се обиди или направо  отново ще тръгне да пие.

   От страха, с който сме живели с години, не можем да се избавим за един миг. И особено той не може да бъде заличен от самото твърдение, че не трябва да се страхуваш. За да се освободим от страха, трябва да работим над себе си. От една страна, да разгледаме евентуалните последствия от различните варианти на нашето поведение, а от друга – да се научим да рискуваме. Ще използвам една проста аналогия – от тъмната стая ще престанем да се боим, ако рискуваме да проверим какво ще стане с нас, след като влезем в нея.

   Вашите опасения са продиктувани именно от страха на съпругата на пиещия алкохолик. А междувременно е препоръчително мъжът да престане да споделя с жена си, а да си намери спонсор, да започне да се разкрива на сбирките на АА или в терапевтичната група. Съпругата трябва да бъде съпруга, а не терапевтка. Във вашия въпрос намирам ехо от чувството за отговорност за трезвеността или поне за доброто самочувствие на съпруга. Именно това е ехото на коалкохолизма и недобрата зависимост. Вашият мъж не е алкохолик заради вас. Той сам е отговорен за това дали ще се напие, или не. Да, както и за това, че толкова години е пил. Обръщам ви внимание на едно важно различие: не е виновен, но – отговорен. За своята трезвеност отговорен е също самият алкохолик.

   Съветвам ви да го помолите да отложи нощните изповеди за друго време и да позволи и на двамата нежно и сърдечно да завършите деня си. Можете да прекъснете периода на обясненията с едно отиване на кино.    Моля не укривайте, че тези безкрайни разговори ви измъчват, досаждат и нервират. В противен случай мъжът ви ще продължава да ви държи до ранни зори, а след известно време вашият брак ще увисне над пропастта – не поради проблемите на мъжа ви, а поради вашите претенции и недоволство. Такава е понякога цената на саможертвата и отказването от собствените си нужди. 

   » Нашият син се прехвърли в дневната стационарна група и ние с жена ми го наблюдаваме с голям интерес. Виждаме много положителни промени, например почиства банята, когато я ползва, помага в приготвянето на вечерята, храни се с нас. Но в едно отношение не се е променил изобщо – продължава да бъде много потаен. Не ни говори нищо за лечението нито за плановете си за бъдещето, не разказва за новите си познанства от сбирките на АА и не ни доверява никакви свои преживявания. Как да го подтикнем към повече искреност и близост? 

   Понякога се случва да има приятелство между родителите и порасналите им деца, но не съвсем често. Съветвам ви да отхвърлите постулата да подтиквате сина си към споделяне и близост. Той е възрастен, започнал е лечение, намерил е нова, трезва компания. На останалото ще се учи постепенно. И като че ли е започнал, щом като за толкова кратко време виждате в него толкова положителни промени.

ДА ПРОСТИШ - Ева Войдилло

ДА ПРОСТИШ

Ева Войдилло

превод: Васил Петров

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева

Тази книга излиза благодарение на Фондация "Батори".

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Ева Войдилло "ДА ПРОСТИШ"


   Ева Войдилло е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за терапия на зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава.

      Във фондация "Стефан Батори" ръководи международна образователна програма за зависимостите в Централна и Източна Европа и Азия.
      Авторка е на многобройни публикации, между които "Покана за живот", "Вдигни глава", "В съгласие със себе си", "Началото на пътя", "Да приемем себе си", "Да простиш", както и превода от английски на полски език на книгата на С. Браун "Лечението на алкохолици".
     От 1991 г. е редактор на полския тримесечник "АркА", посветен на проблемите на зависимостите (който излиза също така на руски и български език).
      Ева Войдилло е носител на Медала на "Св. Йежи" за постижения в областта на терапията и профилактиката на зависимости, както и на наградата на Министъра на правосъдието за заслуги в работата с лишените от свобода.