A- A A+
Pin It

 

част 4


Да простиш 

     В предишните глави обсъждахме много теми, засегнати на нашите срещи със семействата в Института по психиатрия и неврология във Варшава. Проблеми, засягащи не само същината на зависимостта и не само как да разбираме “своя” алкохолик. Обсъждахме как да помогнем на самите себе си – членовете на семейството, на близките; на съпрузите, съпругите и децата или на родителите, сестрите и братята на алкохолиците; как да прекъснем този лош период на получаване и отговаряне на удари – морални, а често и физически.

     С алкохолен проблем в семейството животът не може да бъде сигурен и спокоен. Това го знаят всички, които са имали такъв живот. Но дали той въпреки това не може да бъде пълноценен, богат, творчески, тоест – щастлив? Някои от нас вече знаят, че може.

     Много зависи от самите нас. Също го знаем, макар че не винаги искаме да се съгласим с това. Следователно, за да се научим да живеем – било с продължаващ да пие, или с възвръщащ се към здравето алкохолик – се нуждаем от определени знания. Те се състоят от много елементарни сведения за самата болест, която толкова не прилича на болест, че някои продължават да я мислят за слаба воля, лош характер, злоба, асоциалност на личността и дузина други недостатъци. Бъркат я членовете на семейството, бъркат я лекарите и психолозите, изследователите, духовниците, началниците в работата, съдиите и прокурорите, държавните власти – следователно като цяло голяма част от обществото.

     За да може алкохолизмът по-рядко да се приема като недостатък, трябва да разберем с какво се характеризира той именно като болест. Трябва да признаем – това е странна болест; срамна и коварна, развиваща се по-скоро постепенно, често приемаща формата на бунт срещу обществото, по-често обаче, макар че не винаги можем да го забележим – срещу самия себе си. Алкохолизмът е такава болест, която не се примирява със себе си. Самоотрича се, бяга от себе си, сама се преструва, че не е болест. Болна болест. Затова не трябва да се ядосваме, когато някой я бърка с лош характер. Като че ли алкохолизмът има лош характер. Какво да се прави – така е.

     Нашата работа е да видим какво наистина се крие под привидностите. Алкохолизмът е болест също без вина (или също с вина) както ангината, която можеш да хванеш, като ходиш в студа без шал, или коронарна болест, която най-често напада нежелаещите да спортуват любители на тлъстото свинско; така от алкохолизъм заболяват тези, които обичат да разтоварват напрежението си с чашка.

     Алкохолизмът се свързва или се идентифицира с лошия характер не без причина. Прекаляването с алкохола отнема разума, деформира мисленето, преценките и способността за вземане на решения за своите действия. Алкохолизмът прави умните глупави, добрите – зли, чувствителните – безчувствени, нежните – груби, плахите – агресивни.

     Като че ли никъде другаде не може да се види толкова насилие, изневери, обиди, липса на уважение, пренебрежение и унижения, отколкото в алкохолните семейства. Никъде другаде няма толкова взаимно провокирана несправедливост, освобождавана от желанието за отмъщение, поради паника, страх, обезверяване, разочарования и натрупващи се обиди.

     Алкохолизмът обаче все пак може да бъде победен. Благодарение на Анонимните алкохолици вече е известно, че тази болест може да бъде възпряна. Знаем за това, защото във всеки по-голям град, а и в много малки, всекидневно или няколко пъти в седмицата се събират стотици, а скоро сигурно ще бъдат и хиляди, трезвеещи алкохолици. Някои от тях са останали сами поради порока си, но другите имат семейства. Разбити, осакатени, болни – но ги имат.

     Тези, които не пият, непрекъснато питат своите спонсори от АА и терапевтите си от центровете или отделенията за алкохолици как да поправят причинените неправди, как да обезщетят, да изплатят дълговете си от миналото. На мнозина това се удава удивително бързо. Така, сякаш вкъщи ги очаква загриженото и въпреки всичко любящо семейство. Някои обаче не успяват. Тяхната трезвеност не помага да се заглуши ехото от старите бури. Разбира се близките ги обичат, но продължават да страдат от предишното насилие и преживените неправди.

     Около тях се затваря омагьосаният кръг на продължаващите да болят обиди, непрекъснато подновяваните обвинения и постоянната принуда за усещане на чувство за вина. Неправдата живее като хидра със сто глави, които порастват отново след всяко отсичане. В такъв дом няма надежда за спокойствие. Алкохоликът се измъчва от желанието да промени това, което не може да бъде променено, тоест миналото и предишните постъпки. Случва се и двете страни да очакват една от друга това. Хората не гледат напред, а се потапят в спомени от миналото. Затъват в тресавището. Гледането назад затруднява движението напред, прави невъзможен избора на пътя към нещо ново, по-добро, по-различно от това, което е било преди.

 

     Докато работех с пациентите и с техните семейства, забелязах, че потиснатата обида, непрежалимото, неизвиненото оскърбление най-много затрудняват трезвеенето или завръщането към здравето. А може би съм забелязала това още по-рано в самата себе си и в своето семейство? Днес разбирам здравеенето като разчистване на пътя към тези, които някога сме обикнали. Но го правим, освободени от тежестта на претърпените от тях неправди. Оттук е и името на тази книга. Защото по този път преди всичко е важно ДА ПРОСТИШ.

 

ДА ПРОСТИШ - Ева Войдилло

ДА ПРОСТИШ

Ева Войдилло

превод: Васил Петров

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева

Тази книга излиза благодарение на Фондация "Батори".

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Ева Войдилло "ДА ПРОСТИШ"


   Ева Войдилло е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за терапия на зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава.

      Във фондация "Стефан Батори" ръководи международна образователна програма за зависимостите в Централна и Източна Европа и Азия.
      Авторка е на многобройни публикации, между които "Покана за живот", "Вдигни глава", "В съгласие със себе си", "Началото на пътя", "Да приемем себе си", "Да простиш", както и превода от английски на полски език на книгата на С. Браун "Лечението на алкохолици".
     От 1991 г. е редактор на полския тримесечник "АркА", посветен на проблемите на зависимостите (който излиза също така на руски и български език).
      Ева Войдилло е носител на Медала на "Св. Йежи" за постижения в областта на терапията и профилактиката на зависимости, както и на наградата на Министъра на правосъдието за заслуги в работата с лишените от свобода.