A- A A+
Pin It

 

ДЕН ДЕВЕТИ, ЧЕТВЪРТЪК

 

   Целия ден работи над „първата стъпка". Най-напред реши да реконструира историята на своето пиянство. Започна да записва кога беше пил и какви проблеми беше имал поради това. С припомнянето на всяка подробност от тъмата на паметта изникваха следващите. Първото му спиране за каране в пияно състояние от милицията, когато беше на седемнадесет. Унищожената хотелска стая две години по-късно. Пиянските побои. Семейните скандали: след погребението на баща му, по време на гостуването у семейството му в Англия, скандалите с брат му. По време на един от тях брат му извика милицията; В. дълго не можа да му го прости. Изведнъж си спомни, че имаше и много други сблъсъци с милицията, за които не помнеше. Веднъж милиционерите го закараха от Камерална* на Вилча*, там го преби разпитващият го таен агент и този факт му беше скрил причината, поради която изобщо се беше оказал в комисариата. В Канада полицията го беше спряла за каране в пияно състояние. Във Вроцлав след една авторска вечер така се беше напил, че милицията го закара в изтрезвителя, там обаче от страх веднага беше изтрезнял, така че лекарят отказа да го приеме. Спомни си и още по-големия страх, който го обхвана, когато се оказа пред вратата на изтрезвителното сам с милиционерите, които го бяха докарали. Някак си обаче ги омая и те го закараха до хотела. В. си припомни и своя професионален и личен живот. Последният, пълен с нещастна любов, раздели и скъсвания, беше толкова болезнен, че В. с удоволствие се откъсна от работата си и отиде на вечерната  лекция.

*Улици във Варшава. (Бел. на прев.)

 

   Линда говореше за цената на алкохолизма. За изгубеното време, за емоционалната цена- собствената и тази на другите от обкръжението на алкохолика, а също и за финансовите разходи. Последните лесно можеха да се пресметнат, но бяха и най-изненадващи. Линда накара всеки да пресметне своите разходи на лист. За алкохол всеки беше харчил от няколкостотин до няколко хиляди долара. Това беше едва началото. Линда ги накара да разделят листа на три колонки. Най-напред паричните разходи, покрити от застраховките или понесени от държавата, съда, работодателя или други хора. После започна да им диктува какво да впишат в тези колонки. Най-напред разходите с медицинска цел: детоксикациите, на които пациентите са били, цената на лечението на зависимостта, включвайки в това транспорта до и от Фермата. Разходите за психолози, психиатри, услуги в консултативните центрове. Пребиваванията в болниците, свързани с алкохолизма. Пребиваванията в болниците и лекарските посещения, свързани с последиците от инцидентите, причинени в пияно състояние. Цената на тези инциденти и поправката на автомобилите. Такситата до кръчмата, от кръчма до кръчма и до вкъщи. Цената на разводите, алиментите, а също и на пиянските приключения. Вътрешната принуда за правене на покупки. Подаръците, купувани на близките под влиянието на чувството за вина. Стойността на предметите, раздадени или изгубени в пияно състояние. Пиянските телефони. Щедрите бакшиши. Цената на дрехите, постелките и килимите, прогорени от цигари. Линда безпощадно четеше списъка. Когато стигна до края, присъстващите вдигнаха от листовете бледите си от страх лица. Дан се вгледа в своя лист и учудено каза: „Когато синът ми завърши училище, не го пратих да следва. Струваше ми се, че тридесетте хиляди долара, необходими за образованието му, са много пари. А сам съм изхарчил четвърт милион, за да се видиотявам."

   Линда каза, че разбира тяхната болка, защото самата тя някога е трябвало да направи подобна сметка. Но има добра новина. Ако успеят да издържат да живеят в трезвеност, всеки ще бъде заможен човек само поради самото си непиене, без допълнителни усилия.

   По-трудно ще бъде с разпределянето на времето, на което трябва да се научат. Алкохолиците губят маса време за пиене и махмурлук, а после работят като луди, за да го наваксат. В резултат нямат време за най-близките си, за себе си и за развлечения. Линда помоли всеки да да се опита да изработи най-подходящ за него дневен режим. В него трябва да има място за това, което всеки е длъжен да прави (например сън, работа, хигиена, хранене, почистване, покупки, уреждане на задължителните неща), за това, което трябва да прави (време, прекарвано със семейството, сбирки на АА и лично време) и за това, което би искал да прави (четене, развлечения, хоби, приятелски събирания). Съветваше преди всичко да не включват прекалено много занятия за всеки ден, защото това е почти сигурна рецепта за неуспех и източник на яд към самия себе си. Добре е да се води дневник, в който да се записва колко време отнемат отделните занимания, за да се научат no-добре да си разпределят времето.

   В. слушаше това онемял. Не знаеше за много последствия от своето  пиянство, понесени от другите, но и така му излезе между петдесет и сто и петдесет хиляди долара. Никога не си беше представял, че изобщо някога би могъл и да пипне такава сума. Но това беше дреболия. В. си спомни, че известно време си правеше именно такива сметки, за каквито говореше Линда.

   Още като студент през лятото работеше като екскурзовод на чужди групи. Плащаха му средно, но понякога получаваше бакшиши. Още тогава пиеше много, черпеше другите и много харчеше за алкохол. Пресмяташе колко пари имаше в джоба в началото на екскурзията и колко в края. Разликата смяташе за доход, а това, което проливаше - като работни разходи. В резултат печелеше много малко, а понякога направо излизаше на минус. По-късно, когато получаваше пари от хонорари, усъвършенства своето счетоводство, но продължаваше да не взема под внимание това, което проливаше, в своите доходи; нищо чудно, че те бяха малки.

   С разпределението на времето беше по-различно. Когато не пиеше, си записваше по колко часа на ден е работил. В края на месеца ги събираше. Ако му излизаха сто и петдесет, значи всичко беше наред, защото работеше по пет часа дневно. Ако десет дена работеше по десет часа, имаше в запас две седмици за пиянство. Когато запоите ставаха все по-дълги, удължаваше и периодите за пресмятане, но накрая се отказа.  За какво го правеше? Та нали не беше задължен. Тогава нямаше данъци върху доходите, никой не му броеше часовете на работа. Осъзна, че с тези тетрадки си беше успокоявал съвестта. Трябва да си е давал сметка, че алкохолът му отнема времето и парите, следователно водеше това счетоводство, за да заблуждава самия себе си. От няколко дена слушаше за заблудата като здрава интелектуална конструкция, имаща за цел самоизмамата, но мислеше, че това не го засяга, защото не крие своето пиене. Реши, че някога ще открие вкъщи тези тетрадки и ще ги предаде на музея на алкохолизма. Засега обаче се върна към пийографията си. Възнамеряваше да се вглежда в себе си особено критично и то така, че за в бъдеще да не забрави какво е открил в себе си. Въз основа на по-ранните си записки започна да прави диаграма на своя живот; седя над нея до късно през нощта.

   Рисуваше я - така, както правеше всички свои записки - с много цветове на голям лист формат А4 на редове. Всеки ред означаваше една година от двадесет и пет - от тринадесетата му година досега. С черен цвят чертаеше линиите в периода, когато беше пил, с кафяв - когато не беше пил. На тези редове изписваше със символи такива случки като сблъсъци с полицията, побои, скъсвания, обети за непиене и връщане към алкохола. В дясната страна на листа обясняваше тези знаци и описваше със син цвят важните житейски събития като матурата, следването, докторатът, написаните книги,  реместванията и пътуванията.

   Правеше това решително, около полунощ вече имаше готова чернова, тогава си и легна. Но дълго не можа да заспи; пред очите му мержелееха многцветни линии и записки. Имаше чувството, че там нещо липсва.

 

 

Pin It

РЕХАБ - Виктор Ошатински

РЕХАБ

Виктор Ошатински

превод: Васил Петров

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева

Тази книга е издадена благодарение на Фондация „Батори", Варшава, и със съдействието на Фондация „ИМЕОН БАЛКАНИ", София

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Виктор Ошатински "РЕХАБ"


         Виктор Ошатински - юрист и социолог, е професор в Централноевропейския университет в Будапеща. Той преподава и в много университети в САЩ и Европа. През 1988 г. основава в Полша, където и живее, Комисия за образование в областта на алкохолизма и другите зависимости към фондация "Стефан Батори", на която е председател до 1995 г. Понастоящем е член на борда на директорите на Института "Отворено общество" (Open Society Institute), който финансира фондации в над 30 страни.

     Виктор Ошатински е автор на близо 20 книги на историческа, социална, правна, научна тематика и в областта на зависимостите. Книгата му "Грях или болест" е преведена на много езици.