A- A A+
Pin It

 

ДЕН ДЕСЕТИ,   ПЕТЪК

 

   На сутрешното събиране на контролната група Ан говори за „четвъртата стъпка": „Направихме основна и смела морална равносметка." От нея вееше заплаха. Всеки, който пиеше, беше на нож с правилата и моралността. Никой не знаеше как да започне с това.

   Ан каза, че моралната равносметка засяга не само недостатъците, а и достойнствата. Впрочем често едно и също качество или поведение веднъж може да бъде достойнство, а друг път недостатък. Например щедростта е достойнство, но ако се състои в раздаване на другите на пари, необходими за издържането на семейството, става недостатък. Дори най-важното в трезвеността достойнство - честността, може да бъде недостатък, ако води до причиняването на неприятност някому. Във всеки случай Ан подсказа да отбелязват недостатъците и достойнствата на един и същ лист, за да могат да се видят едновременно. Посъветва ги преди да започнат работата над „четвъртата стъпка", да прочетат съответната глава на „Голямата книга" и още няколко книги, намиращи се във Фермата. И да питат другите пациенти за своите недостатъци и достойнства.

   За да демонстрира как може да изглежда това, Ан постави в средата на стаята висок стол и каза всеки подред да сяда на него. Останалите трябваше да говорят какви достойнства има седящият на стола. „Сега само достойнствата, защото за недостатъците сте слушали вече достатъчно" - каза Ан.

   Това беше необикновено преживяване. Всеки чу списък от достойнства, за които и не подозираше, че притежава. В. разбра, че е топъл, емоционален, впечатлителен, щедър и с удоволствие помага на другите. Никога преди никой не го беше хвалил за това. Знаеше, че е интелигентен, способен, работоспособен, има успехи. Подозираше също, че е сантиментален, но се страхуваше от това и криеше своята емоционалност, която му се струваше признак на слабост. А сега разбра, че другите я усещат и я смятат за достойнство. У него започна да покълва мисълта, че може би всъщност е мислел за себе си не най-доброто. И другите имаха подобни впечатления: в мрака на миналото, в несигурността на бъдещето започна да се прокрадва някаква светлинка, излизаща от другите хора, осветяваща нещо, което беше скрито във всеки.

   Тогава Ан разказа за сиамските близнаци. Представете си двама сиамски близнаци, каращи кола и дърпащи от ръцете си кормилото. Единият е добър, нежен, впечатлителен, а другият - зависим. Борят се помежду си кой да управлява вашия живот. Досега братът алкохолик е бил по-силен; той е контролирал и потискал по-слабия. Сега ви чакат две задачи. Да намерите в себе си по-слабия и да го подсилите така, че да е в състояние да управлява вашия живот. И същевременно да отнемете от ръцете на другия кормилото, да го отслабите и да го поставите под контрола на първия. Сега вече знаете, че той съществува. В. излезе от срещата подкрепен и реши да търси своя сиамски близнак. Каза за това на Ан, която се усмихна доброжелателно. Зададе й още няколко въпроса за това, как трябва да разбира безсилието и неспособността да управлява собствения си живот, защото си изясни, че това му липсва в досегашната работа над „първата стъпка", към която искаше да се върне.

   Но преди това трябваше да отиде на лекар. Схващанията в крака му се засилваха, сега се появяваха не само нощем, но и през деня. Във Фермата имаше лекар, доктор Бил, и В. имаше при него час малко след срещата с Ан. Намери още малко време, за да си запише за какво да го попита. Знаеше, че лекарите в Америка са скъпи и имат малко време, така че не искаше да забрави нещо. Искаше да разбере какво е това и откъде се е взело. Как може да се развие и дали не го заплашват схващания и в двата крака? Как да го лекува? Колко може да продължи? И какво да избягва за в бъдеще? Дали ще може да спортува, да кара ски, да ходи на дълги екскурзии, за каквито винаги си е мечтаел?

   Доктор Бил старателно му прегледа крака, попита го откога има схващанията и какъв му е начинът на живот. Попита също каква работа му е назначена и каза, че ще го освободи от нея за известно време. Освен това В. не трябва да ходи продължително, на занятията трябва да си държи крака на високо, най-добре на друг стол. Освен това вечер трябва да си слага термофор и два пъти седмично да взема таблетките, които ще получи. След известно време пак трябва да дойде тук.

   В. си взе листа и попита какво всъщност му е. Доктор Бил малко разсеяно повтори: „Не работи, не ходи, дръж си крака нависоко, слагай си термофора, пий хапчетата и всичко ще бъде наред." В. реши, че лекарят не е разбрал въпроса и го повтори, обяснявайки, че го интересува как ще се развива това. „Не е ли вярно, че схващането на крака е резултат от недостига на кръв в мускула? Също както при инфаркта? Дали този процес, който причинява схващането, не го застрашава с истински инфаркт?" - попита той. Доктор Бил чак зяпна. „Аз не се занимавам с това - каза той. - Засега избягвай ходенето, не работи на лентата в кухнята, дръж си крака на стол, вземай таблетките и си слагай термофора. Това е всичко." В. се призна за победен, но го попита още какво трябва да прави и какво да избягва за в бъдеще. „Вече ти казах няколко пъти: не ходи, не работи, крака нависоко, термофор и таблетки. А сега изчезвай оттук, защото нямам време."

   Що за простак, помисли си В. Може би защото е алкохолик. С какво право се отнася така с мен? Нали всеки пациент има право на информация. В. разбираше от наука, стараеше се винаги да разбере света, а тук някакъв провинциален лекар не му позволява да разбере собствения си крак.

   Отчаян отиде в кухнята и даде бележката за освобождаване от работа. Получи таблетките и термофора. Отиде в стаята си, взе стола от бюрото на Дол, сложи си крака на него и започна да работи над пийографията си. Погледна вчерашната си диаграма. Реши да нанесе с червен цвят случаите на безсилие пред алкохола. Както му беше казала Ан, с безсилието си имаме работа винаги, когато пием, въпреки че сме решили да не пием. Или когато сме решили да изпиемедна бира, а пием повече и се напиваме. Също и тогава, когато някой е обещал на себе си или на друг, че никога вече няма да пие, но не е спазил обещанието си. Когато пийографията му зачервеня много, В. започна да нанася на нея с виолетов маркер случаите на липса на контрол над собствения си живот. Ан беше обяснила, че е най-добре да си спомним различни видове ексцеси, свързани с алкохола, скандали и побоища, семейни проблеми, а също и уволнявания и финансови проблеми. В. започна да поставя на диаграмата знаците х, xl, х2 и така нататък, а в дясната страна кратко описваше тези ексцеси. Когато свърши, погледна листа. На него се виждаше целият му живот, сведен до най-важните въпроси: кариерата, написаните книги, отношенията с другите хора и пиенето на алкохол и последствията от това.

   Видя дословно черно на бяло, че линията на живота му, когато беше навършил седемнадесет години, от май до края на септември беше обозначена с черния цвят на пиянския запой, а по-долу, чак до февруари следващата година, се виждаха много черни точки, тоест еднократни пиянства. Реши, че още тогава е бил алкохолик, но се нуждаеше от двадесет и една години, за да забележи това.

   Когато беше на деветнадесет години, за първи път реши да спре окончателно да пие. Издържа няколко седмици. Три години по-късно даде и втора клетва, също неуспешна. След това вземаше такива решения след всеки пиянски инцидент, побой или скандал. Те бяха многобройни. На двадесет и девет години, вече като известен журналист, беше в Индонезия. На прием в полското посолство в пияно състояние обиди няколкостотин гости и то поединично, един след друг. Когато няколко души му казаха, че вече веднъж ги е обидил, излезе в тъмната нощ, в непознатия за него град.    После помни само, че рикшите си го продаваха един на друг, преди да го докарат до хотела „Марко Поло". Пет години по-късно напълно дезорганизира международна конференция в Ирландия и загуби поканата за едногодишно излизане до Америка. Но всичко му минаваше метър: посланикът в Джакарта тушира целия инцидент, а в замяна за отказаната покана приятелите му в американското посолство му намериха още по-добра стипендия.

РЕХАБ - Виктор Ошатински

РЕХАБ

Виктор Ошатински

превод: Васил Петров

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева

Тази книга е издадена благодарение на Фондация „Батори", Варшава, и със съдействието на Фондация „ИМЕОН БАЛКАНИ", София

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Виктор Ошатински "РЕХАБ"


         Виктор Ошатински - юрист и социолог, е професор в Централноевропейския университет в Будапеща. Той преподава и в много университети в САЩ и Европа. През 1988 г. основава в Полша, където и живее, Комисия за образование в областта на алкохолизма и другите зависимости към фондация "Стефан Батори", на която е председател до 1995 г. Понастоящем е член на борда на директорите на Института "Отворено общество" (Open Society Institute), който финансира фондации в над 30 страни.

     Виктор Ошатински е автор на близо 20 книги на историческа, социална, правна, научна тематика и в областта на зависимостите. Книгата му "Грях или болест" е преведена на много езици.