A- A A+
Pin It

 

ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ, СЪБОТА

 

   Темата на сутрешното изброяване звучеше: „Има ли нещо, от което не мога да се откажа заради трезвеността?" Списъкът на В. беше доста кратък. На първо място написа за задълженията към дъщеря си, но после написа над него своята честност. После задълженията към един избран човек, когото ще обича. Под него секса и работата, но при последната постави въпросителна. Между любовта и секса се намираше дългът към родината; когато В. спомена за това, другите пациенти изобщо не разбраха какво иска да каже. На техните листове се намираха подобни ценности както у В., макар и често да се появяваше АА, „12-те стъпки", висшата сила и духовната полза от трезвеността. Някой беше споменал свободата, друг беше написал, че за трезвеността не би се отказал от ходенето на риба. Водещият занятията прекъсна дискусията относно подробностите, обяснявайки, че ако алкохоликът постави каквото и да било над трезвеността, най-напред ще я загуби, а като последствие и тази, поставена по- високо ценност. Това опрости мисленето на тема приоритети.

   Остатъкът от деня беше посветен на програмата на Анонимните алкохолици. Следобед им прожектираха филм за алкохолизма, който особено силно обясняваше прогресивния характер на болестта. Болестта може да се развива скрито дори тогава, когато алкохоликът не пие. Това обясняваше известните случаи на хора, които се бяха върнали към пиенето след многогодишно прекъсване и почти веднага се оказваха в много по-лошо състояние, отколкото са били, когато са престанали да пият. Филмът водеше до заключението, че единственият ефективен метод срещу алкохолизма е общността на АА. „Така, както за зъбобола има зъболекар, за алкохола има АА" - обобщи дискусията над филма водещият я Дон.

   Вечерта имаше закрита сбирка на АА. Франк и Дик разказаха за своето пиене и трезвеене. Вторият беше пациент. Някога беше минал през рехаба, после беше отишъл в АА, но никога не беше преминал през духовната промяна, така че отново беше запил и се върнал тук. В. забеляза, че самият термин „духовна промяна" не го отблъскава толкова силно, както в началото. Постепенно започваше да се интересува от духовните аспекти на трезвеенето, за които говореше почти всеки във Фермата.

   За това говореше и една стара пациентка, Хайди, която сподели своя опит след сбирката. Тя подчерта, че никой друг не е могъл да й помогне. Безуспешни били и смяната на работата, местоживеенето и житейската ситуация. Дори АА не й беше осигурило трезвеност. „Аз трябваше сама да поискам и чак тогава АА се оказа полезна" – каза тя. Хайди подчерта значението на това, да не си усложняваш живота и да живееш ден за ден: да не вземаш върху себе си прекалено много, да не бързаш, да не планираш прекомерно и да не се притесняваш прекалено за бъдещето. Когато я попитаха за ролята на висшата сила в трезвеенето, Хайди каза, че със сигурност й помага, но тя за тази висша сила знае само две неща: първо, че това е сила, по-голяма от самата нея, и второ, че тя не е тази сила.

След тази среща В. записа в дневника си:

     1. Като че ли отношението ми към АА се променя. Това не е само група за взаимопомощ, където трябва да се ходи по задължение. Това е група от приятели, на среща с които можеш да желаеш да ходиш.

     2. Пристигнах тук, вярвайки, че трябва да се науча да не пия. Че животът ми с алкохол беше хубав, но повече не мога да го продължавам, следователно трябва да се науча да живея както преди, само че без него. Но това май е невъзможно. Тук трябва да променя цялото си отношение към алкохола и цялата си личност.

   После отиде на танцовата вечер, в която участваха настоящи и бивши пациенти. В самото начало В. чувстваше подобна плахост - както на училищните забави, преди още да се научи да става по-смел чрез алкохола. Сега обаче се превъзмогна и започна да танцува. Танцува много и изведнъж си даде сметка, че за първи път от незапомнени времена танцува не само без алкохол, но и без натрапчивите мисли да заведе някоя от партньорките си в леглото. Затова пък много приказваше, разказваше, остроумничеше, шегуваше се. След кратко време беше, както преди, цар на компанията. Дори без алкохол чувстваше как се понася все по-нагоре и по-нагоре. Така му беше добре и още no-добре, толкова добре, че с голямо съжаление се прибираше към стаята си след завършването на танците.

 

 

Pin It

РЕХАБ - Виктор Ошатински

РЕХАБ

Виктор Ошатински

превод: Васил Петров

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева

Тази книга е издадена благодарение на Фондация „Батори", Варшава, и със съдействието на Фондация „ИМЕОН БАЛКАНИ", София

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Виктор Ошатински "РЕХАБ"


         Виктор Ошатински - юрист и социолог, е професор в Централноевропейския университет в Будапеща. Той преподава и в много университети в САЩ и Европа. През 1988 г. основава в Полша, където и живее, Комисия за образование в областта на алкохолизма и другите зависимости към фондация "Стефан Батори", на която е председател до 1995 г. Понастоящем е член на борда на директорите на Института "Отворено общество" (Open Society Institute), който финансира фондации в над 30 страни.

     Виктор Ошатински е автор на близо 20 книги на историческа, социална, правна, научна тематика и в областта на зависимостите. Книгата му "Грях или болест" е преведена на много езици.