A- A A+
Pin It

 

ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ, ПОНЕДЕЛНИК

 

   Стана в пет и половина. От сутринта мислеше за Полша. Даде си сметка, че многократно беше търсил аргументи, за да оправдае или поне да разбере различните видове забрани и репресии от страна на властта. Замисляше се дали случайно това не беше начин да намали злобата си и да се справи с безсилието си. Мислеше за това, как да се справи със злобата, насочена не към конкретен човек, а към цялата система.

   Тема на сутрешната лекция беше промяната. Хърб говори за необходимостта за промяна на нашия подход към живота – от негативен към позитивен. Даваше примери за негативни позиции и мисли: чувство за безпомощност, стремеж към контрол, желание за реванш. Говори и за позитивните, но В. забеляза, че Хърб често използва думата „развитие". Говореше, че зависимостта прави невъзможно развитието и ученето. В. не можеше обаче особено да се съсредоточи, защото в мислите си се подготвяше за чакащия го разказ за живота, който трябваше да представи пред групата.

   Направи го веднага след лекцията. Старателно престави своите емоции от детството. Говори за чувството за отхвърленост и как се беше справял с него. Разказа за връзките си с жени и краткия неуспешен брак. После отговори на зададения му вчера въпрос кога беше посягал към алкохола.

   Изброи девет точки: първо, беше пил, за да изглежда по-голям, по-сериозен или за да бъде приет от другите. Второ, беше пил, когато му предлагаха или го уговаряха, защото не можеше да отказва, да каже „не". Трето, пиеше, когато беше ядосан на някого, когато го сполетяваше някакъв неуспех или се намираше пред труден избор. С времето пиеше от яд при всяка забележка за алкохолизъм. Дори когато имаше намерение да отиде на кино или по друг начин да прекара вечерта без алкохол, но ако преди излизането му от вкъщи майка му казваше „Само днес не пий" - променяше плановете си и отивашеда се напие, като че ли искаше да демонстрира своята независимост. Четвърто, пиеше, когато преживяваше неразбирателства в интимните си връзки; не беше задължително това да е скандал, достатъчно беше нежеланието или мълчанието. Винаги пиеше, когато се разделяше с жените. Пето, пиеше и тогава, когато се свързваше с жени. Ако отиваше трезвен да сваля, пиеше, за да си придаде смелост. Ако беше срещнал някаква жена трезвен, преди да отиде с нея в леглото пиеше, за да удави чувството си за вина. Шесто, пиеше, когато се чувстваше отхвърлен или самотен. Седмо, пиеше, защото имаше различни проблеми: професионални, понякога финансови, творчески или просто житейски. Пиеше и с хората, за да реши тези проблеми, например с работниците, които му довършваха жилището, или с техниците, които му инсталираха телефона, защото иначе никога не би ги решил. Осмо, пиеше и по повод на различни политически проблеми и конфликти:например през март 1968 година, после, когато загуби работата си в университета, и в много други ситуации, за които доста подробно е разказвал. И най-накрая, девет, случвало му се беше да пие без никаква определена причина.

   Когато спря да говори, погледна събраните в очакване на тяхната реакция. Този път никой не плака нито се смя. Всички го хвалеха за добрата работа. За изненада на В., който изобщо не беше обръщал внимание на първия си брак, участниците в групата решиха, че там той може да намери много важни свои позиции и емоции. Единодушно утвърдиха, че в цялата му личност много силно изпъква баща му, аособено страхът му от него. Бил каза, че се притеснява дали В. не се самозаблуждава, когато говори за поводите да пие. Това могат да бъдат увъртания и оправдания. Не го убеждават нито житейските проблеми, нито това, което В. беше определ като политически конфликти. Каза, че от това, което е чул от него за Полша, смята, че тя е рай за алкохолиците, защото могат да пият, хвърляйки вината на строя. В. си помисли, че Бил не знае за какво говори, защото живее в друга действителност.

   След завършването на събирането В. се почувства страшно уморен. Върна се в стаята си и потъна в дълбок сън, от който се събуди едва следобед. Започна да довършва диаграмата на своя живот, която трябваше да представи на другия ден на Линда, но забележката на Билне не му даваше мира. Действително не знаеше особено как да примири житейските си проблеми с алкохолизма като болест. Дали ги имаше, защото беше болен от алкохолизъм и пиеше, или пък пиеше, защото имаше тези проблеми? Но от къде тогава се беше взел алкохолизмът? Що за болест беше това?

   За щастие вечерната лекция изнасяше Ан, която говори за съзависимостта и за необходимостта на алкохолните семейства да участват в подобни на АА срещи на Ал-Анон (Аl-Апоп) и Ал-Атийн (Al-Ateen) за децата. В.не можеше да дочака края на занятията.Помоли Ан да си поговорят за кратко и я попита за житейските проблеми и поводите за пиене. Как се отнасят те към болестта и към „първата стъпка". Ан отговори - той изобщо да не мисли за поводите, а единствено за самото пиене. За това къде и колко беше пил. Поводите най-често са оправдания и част от самозаблужденията на алкохолика. „Няма да приемеш своето безсилие и неспособността си да управляваш живота си, докато не се откъснеш от тези мними причини, не видиш, че изобщо не си пил по повод на житейските си проблеми, а си имал тези проблеми, защото си пил. А си пил без поводи. И no-скоро поради това, че си алкохолик. В това се състои алкохолизмът."

   В. отиде на събирането на групата, свикано от Бил. По време на вечерната лекция Бил се беше уплашил, че жена му може да торпилира неговото трезвеене; изобщо не иска и да слуша да дойде на семейна сесия нито да отиде на сбирка на Ал-Анон. От своя страна Марк се замисли дали не трябва да напише писмо на майка си за това, че е съзависима и се нуждае от помощ. В. си помисли същото и за Ева. Лаура също говори за мъжа си, с когото се беше разделила, макар че емоционално още се чувства негова жена. Не толкова от любов към мъжа си, колкото от привързаност към младежките си мечти и от усещането, че трябва да поправи своята връзка. Адам предложи на всички да кажат молитвата за спокойствие на духа, с която завършваха  повечето от срещите във Фермата:

   Господи, дай ми спокойствие,

   за да приема това, което не мога да променя,

   смелост,

   да променя това, което мога да променя

   и мъдрост,

   да различа едното от другото.

 

   В. дълго мисли над това, което Ан му беше казала. Всъщност тя обезсмисли най-съществения досега въпрос, който той си задаваше във връзка с пиенето: защо пие? Другите впрочем също задаваха този въпрос. Психолозите и психиатрите също. Спомни си една случка отпреди девет години. В края на тридесет и седем дневния си запой, по време на едно сбиване до кръчмата на художниците, наречена„Ściek", В. падна на паважа и много болезнено си удари главата.Реши да направи нещо с пиенето си, още повече че беше спечелил половингодишна стипедия в Америка и скоро трябваше да пътува. Негова позната му уговори частно посещение при един от най-известните психиатри в страната. В. никога до тогава пред никого не се беше разкривал толкова. Говори за своите емоции, за сексуалния си живот, за търсенето на смисъла на живота, за работата си. Честно каза защо пие. Разговорът продължи много часове, по време на които те се сближиха толкова, че В. не беше в състояние да попита професора колко му дължи за визитата; впрочем никога не му плати за нея. Психиатърът подробно го разпитваше за работата и американските планове. Посъветва го преди отпътуването си още веднъж точно да определи какво иска да прави по време на обучението, защото иначе времето може да му изтече между пръстите без резултат. Когато накрая В. го попита за своето пиене, професорът каза да не се притеснява затова, защото има толкова огромно самоодобрение, че със сигурност ще се справи с алкохола.

 

РЕХАБ - Виктор Ошатински

РЕХАБ

Виктор Ошатински

превод: Васил Петров

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева

Тази книга е издадена благодарение на Фондация „Батори", Варшава, и със съдействието на Фондация „ИМЕОН БАЛКАНИ", София

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Виктор Ошатински "РЕХАБ"


         Виктор Ошатински - юрист и социолог, е професор в Централноевропейския университет в Будапеща. Той преподава и в много университети в САЩ и Европа. През 1988 г. основава в Полша, където и живее, Комисия за образование в областта на алкохолизма и другите зависимости към фондация "Стефан Батори", на която е председател до 1995 г. Понастоящем е член на борда на директорите на Института "Отворено общество" (Open Society Institute), който финансира фондации в над 30 страни.

     Виктор Ошатински е автор на близо 20 книги на историческа, социална, правна, научна тематика и в областта на зависимостите. Книгата му "Грях или болест" е преведена на много езици.