A- A A+
Pin It

 

ДЕН  ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ,   ВТОРНИК

 

   Събуди се по-различно от обикновено. Откакто се помнеше, ставаше с чувство за вина, със срам, със страх какво ще му донесе идващият ден, понякога с озлобление, но предимно с чувство за самота. Този път не усещаше никоя от тези емоции, а спокойствие и любопитство какво ново ще му донесе денят. Сякаш знаеше, че е на правилния път, и това знание променяше колорита на неговите емоции.

   Когато се връщаше от закуска, видя изгряващото слънце. Даде си сметка, че за последен път беше виждал изгрева на слънцето преди много години. Помисли си, че слънцето би трябвало да изгрява всекидневно през последните две седмици; обикновено по това време вече беше на крака, но никога досега не го беше забелязал. Отиде на сутрешната медитация. На моравата между бараките стояха в кръг двадесет и няколко човека. В. се присъедини към тях. Всички се хванаха за ръце и се помолиха за душевно спокойстие. После четоха фрагменти от размислите. Първа беше „Мисълта за днес на АА" и се отнасяше за духовния опит; той трябваше да се състои в получаването на контакт с висшата сила. Тази сила не беше идентифицирана; стана въпрос обаче за жаждата за осъществяването на този контакт, честността и отвореността на съзнанието като условия за оздравяване.

   Подходящата медитация вече говореше за Бог и за милостта.Милостта действаше с еднаква сила към всеки, но човек можеше да я допусне до себе си или да не я допусне. Бог уважава свободната воля, като дава право на всеки да приеме или да отхвърли неговата чудодейна сила. В молитвата на АА за този ден също се съдържаше молба да не ограничава действието на милостта и съзнанието да бъде отворено за Божието влияние.

   След прочитането на тези мисли настъпи моментна пауза за замисляне. В. не отхвърляше вече думите, отнасящи се за Бог и за висшата сила, но те продължавах да нямат за него съдържание. Искаше да разбере каква е тази сила, която играе толкова голяма роля в трезвеенето. Реши да си остави за това малко време, а също и да попита другите. Засега слушаше следващите текстове. Единият говореше за „стъпките на АА", които В. също много не разбираше. Последният засягаше силата на мисълта. Нашите мисли оказват влияние на характера и на живота ни: позитивните способстват за успеха, а негативните увеличават неуспехите. В. познаваше многобройни теории за силата на позитивното мислене, популярни в Америка още от началото на двадесети век. В първата си книга им беше посветил цяла глава. Но тогава беше настроен критично към тях. Сега слушаше с внимание. След медитацията отиде при Сам, за да види от каква книга ги беше чел. После отиде в магазинчето и я купи. Тя сенаричаше „Всеки ден - ново начало". В. обикна тази книжка, въпреки че се оказа, че беше написана специално за трезвеещите жени.

   Медитацията завърши отново - както всички събирания на общността, на терапевтичните групи и на малките неформални групи- с кръг от държащи се за ръце хора. Този път прочетоха молитвата „Отче наш". После всички се запрегръщаха. В. продължаваше да чувства известно притеснение, но несравнимо по-малко отколкото в началото. Когато прегръщаше някого, когото обичаше, чувстваше приятни вълни, протичащи и в двете посоки. Като се връщаше, реши да попита защо някои събирания на групите завършваха с молитватана АА за душевното спокойствие, а други с „Отче наш".

   На сутрешното събиране на общността Линда ги накара да нарисуват социограма. В средата на листа трябваше да сложат себе си, а наоколо - значимите хора и ценности. В. нарисува няколко кръга: до себе си Ева и двете си дъщери - тяхната и на Ева от предишния брак, майка си и най-близкия си приятел. В същия кръг с правоъгълници обозначи трезвеността и отделно АА, в които беше започнал да се убеждава. На втория ред другите си приятели, сред тях и тези от Фермата. После в окръжността, заемаща почти целия лист, бяха тук-там нахвърляни по-далечните му познати. Линията на окръжността отделяше хората, към които чувстваше привързаност, зад нея трябваше да се намират тези, към които чувстваше обида или които го нервираха. На листа на В. никой не се намираше извън окръжността, но на самата линия постави вече мъртвия си баща и още няколко човека, сред тях жена, с която беше имал някога романс; там постави и своята работа. Под окръжността начерта хоризонтална линия; под нея се оказаха две жени, които избутваше от паметта си поради силни угризения на съвестта.

   Когато всички изпълниха задачата, Линда зададе няколко въпроса. Дали на рисунката има Бог или разбирана по друг начин висша сила? У В. нямаше. Колко място оставихте за себе си? Кой навлиза във вас?Помнете, че се нуждаете от много пространство, за да се развивате.В. забеляза, че триъгълникът, означаващ него самия, е много малък, по-малък от тези на другите. Освен това около него изобщо нямаше място: семейството и новите задължения, свързани с трезвеността, и АА прилепваха плътно към него. Почувства се, сякаш себеше провалил на важен изпит.

   После Линда ги посъветва всеки да обозначи на рисунката хората, на които трябва да даде удовлетворение за нанесените им обиди. На въпроса за мъртвите каза, че може да им напишат писмо, а после да го прочетат в групата. В. набеляза няколко човека, намиращи се на линията на окръжността, сред които и баща му, на когото реши да напише писмо, и двете жени под линията. Излезе от залата доста потиснат както от това, което си беше спомнил, така и от факта, че не беше си осигурил пространство за развитие.

   По време на следобедното събиране на терапевтичната група с Линда се представиха двама нови: Сам и Хърбърт. Най-много време посветиха на Рик, който беше пристигнал един ден преди В. Въпреки тринадесетте години въздържание Рик не можеше да се справи със себе си. За двете седмици беше забелязал много черти и поведения, за които не беше мислил, и на неделното събиране на групата каза, че неговият проблем май не е алкохолизмът, а сексуалните девиации. Вчера четирима души бяха работили с него над това и Рик беше променил мнението си: след срещата обяви, че в течение на два часа отново се беше променил от тъжен девиант в радостен алкохолик. Днес обаче отново го бяха нападнали поредните съмнения. Линда го посъветва все пак да се държи за проблема с алкохолизма и да работи над безсилието.

   Линда погледна диаграмата на живота, която В. й беше подал,и каза, че ще поговорят за това утре. Беше разочарован, защото чувстваше, че от последната среща с терапевтката в четвъртък вживота му се беше случило повече отколкото предишните двадесет години. Но Линда го накара да поработи над задълженията. В. не бешесигурен за какви задължения става въпрос, защото не знаеше полското съответствие на думата commitments. Линда каза още веднъж да си прочете плана на лечението, в който му се внушава да се замисли как и защо по най-различни начини е избягвал трайните обвързвания с някого или нещо.

   В. искаше да направи това веднага след вечеря. Но успя единствено да се замисли над това, на какви проблеми би се чувствал задължен да посвети времето, свободата на избора или други ценности, защото така си беше превел commitments. Без колебание установи, че само на своя народ като цяло. Нищо не би посветил на политическа или социална група, религия или на някаква църква нито на никаква друга група хора. Би се посветил обаче на конкретен, страдащ близък му човек.

   После се прехвърли на личните задължения. Това изискваше разглеждането на объркани връзки с жени. Даваше си сметка, че това може да бъде трудно и болезнено. За щастие Албърт пожела групата да се събере и В.имаше претекст да отложи работата над себе си.

РЕХАБ - Виктор Ошатински

РЕХАБ

Виктор Ошатински

превод: Васил Петров

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева

Тази книга е издадена благодарение на Фондация „Батори", Варшава, и със съдействието на Фондация „ИМЕОН БАЛКАНИ", София

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Виктор Ошатински "РЕХАБ"


         Виктор Ошатински - юрист и социолог, е професор в Централноевропейския университет в Будапеща. Той преподава и в много университети в САЩ и Европа. През 1988 г. основава в Полша, където и живее, Комисия за образование в областта на алкохолизма и другите зависимости към фондация "Стефан Батори", на която е председател до 1995 г. Понастоящем е член на борда на директорите на Института "Отворено общество" (Open Society Institute), който финансира фондации в над 30 страни.

     Виктор Ошатински е автор на близо 20 книги на историческа, социална, правна, научна тематика и в областта на зависимостите. Книгата му "Грях или болест" е преведена на много езици.