A- A A+
fShare
0
Pin It

 

ДЕН ОСЕМНАДЕСЕТИ, СЪБОТА

 

 

   В. се събуди със схващания и в двата крака, но вече без страх. Помисли си за безсилието и тази мисъл го доведе до приемането на АА. Както за крака си беше получил таблетки и термофор, така на сърдечноболните се предписва някакъв режим на живот, а на алкохолика - друг. Тук казват, че част от този начин на живот е ходенето в АА. Замисли се защо досега толкова много се пазеше да го приеме. Преди идването си във Фермата просто беше пиян на сухо. Но защои тук, след като все повече разбираше? Може би това се беше взело подсъзнателно от несигурността дали в Полша изобщо съществува АА. Завчера разбра, че има, и може би сега е престанал да се пази?

   Отиде на сутрешните занятия на тема: „Кога отново ще се напия?" Най-напред В. написа: „Ако забравя затова, че съм безсилен." После си спомни актуалната дилема, отнасяща се за пътуването, и предпазливо написа: „Ако пътувам продължително, и то там, където няма АА." Ориентира се, че по този начин вече се е отказал от пътуването из Европа, така че реши да се откаже и от нещо друго:„Ако още веднъж отида в Русия." Накрая написа: „Ако се върна към разпуснатия начин на живот."

   Някои се страхуваха, че ще се напият, ако забравят, че са алкохолици, не са честни спрямо себе си или забравят за висшата си сила и за АА. Някой каза, че ако е недоволен от себе си, а някой друг- ако е прекалено доволен от себе си. Ако съм изолиран от хората, но също и ако се върна в старата си компания. В. си помисли колко много изкушения и опасности го дебнат. Записа си още три предупреждения, казани от другите: „Ако не се науча да отказвам и да казвам не." „Ако някога позволя на жена си да събуди у мен чувството за вина" и „Ако някога поискам да проверя дали продължавам да бъда алкохолик."

   Следобед прожектираха филм, който предупреждаваше да не се използват лекарства за промяна на настроението и дори хапчета против главоболие. Алкохолиците често се възползват от влошаването на настроението, а дори и от болестите, за да намерят претекст да пият. За тази цел те правят живота си поредица от непрестанни кризи, които тушират с алкохол. И макар и да вярват, че тези болести и проблеми оправдават пиенето, в действителност е тъкмо обратното.

   В. си спомни, че многократно боледуваше, когато спираше да пие. Иобратното - дори ако беше настинал, когато започваше запой, забравяше за болестта. Сякаш неговият чисто физически организъм също беше зависим от алкохола. Спомни си за последния си запой. В началото се оплакваше от болки в кръста. По тази причина се освободи от занятия, лежеше в леглото и пиеше. След една седмица действително го заболя кръстът. Впрочем всекиго би го заболял от лежането на мекия дюшек. Но когато алкохолът му свърши, В.преодоля болката и си донесе от далечен магазин цяла каса.

   На вечерната сбирка на АА говориха Алис и Бил, които следващата седмица се връщаха вкъщи. В. безуспешно се опитваше да си спомни кои бяха говорили предишните седмици. Имаше едновременно усещането за промяна и непрекъснатост. Осъзна, че тукашната общност е променяща се, защото хората идваха и си заминаваха, но същевременно и постоянна, защото в нея се поддържа същият дух. Забеляза у себе си и препускащи мисли, сякаш отведнъж искаше да планира целия свой бъдещ живот, да каже и подготви всичко.

   Вечерта имаше игра на загадки. Всеки от отбора му последователно получаваше от противниците си някаква дума, която трябваше да изрази с жестове и мимики, а неговите съотборници трябваше да я отгатнат. Печелеше тази група, която отгатне по-бързо. На В. това му хареса много. Никога не беше играл подобни игри, винаги го отегчаваха, той се занимаваше с по-важни неща. Чувствайки детска радост, той призна, че тук наистина връщат човекна дванадесетгодишна възраст. Но не само му позволяват да пораства, а и да се забавлява като дете.

В дневника си записа:

   Трябва да избягвам обобщенията и да не допускам моментният страх да хвърля сянка на цялото ми бъдеще. А също и да внимавам за всекидневните дреболии, които могат да застрашат трезвеността ми.

 

 

fShare
0
Pin It

РЕХАБ - Виктор Ошатински

РЕХАБ

Виктор Ошатински

превод: Васил Петров

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева

Тази книга е издадена благодарение на Фондация „Батори", Варшава, и със съдействието на Фондация „ИМЕОН БАЛКАНИ", София

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Виктор Ошатински "РЕХАБ"


         Виктор Ошатински - юрист и социолог, е професор в Централноевропейския университет в Будапеща. Той преподава и в много университети в САЩ и Европа. През 1988 г. основава в Полша, където и живее, Комисия за образование в областта на алкохолизма и другите зависимости към фондация "Стефан Батори", на която е председател до 1995 г. Понастоящем е член на борда на директорите на Института "Отворено общество" (Open Society Institute), който финансира фондации в над 30 страни.

     Виктор Ошатински е автор на близо 20 книги на историческа, социална, правна, научна тематика и в областта на зависимостите. Книгата му "Грях или болест" е преведена на много езици.