A- A A+

 

   А нали едно от най-трагичните последствия  от получените в детството обиди е, както споменахме, ниското чувство за самооценка. И произтичащото от него примиряване с униженията, насилието и различните форми на експлоатация. Тези взаимовръзки стават дотолкова силни и трайни, че могат – и често така и става – да се преродят в своеобразен навик “да бъдеш жертва”. Този навик може да се вкорени толкова дълбоко, че не може да бъде победен без продължителна психотерапия. Но нали този навик не е еднакво силен у всяка “жертва”.Способността на човек за промяна е огромна – особено за промяна към добро и в атмосфера, благоприятна за поддържането и подсилването на мотивацията за промяна  на живота си към по-добро. Мнозина успяват да направят тази най-важна стъпка още в началото на пътя си.

   Моника започна да говори за своя постоянно завръщащ се страх от секс с настоящия си съпруг, когато той й дойде на посещение по време на лечението. Изобщо не изчака да се върне в общата им спалня. Разбира се, гласът й пресекваше, като че ли плачеше, но после почувства безкрайно облекчение, защото мъжът й каза на сбогуване: Моето бедно момиче. Вече не се бой от нищо.

   Тереза се осмели да позвъни в предишния си дом още от Центъра. Първия път, когато чу гласа на мъжа си, тя затвори слушалката, но след малко се взе в ръце и позвъни отново. Чувствах буца в гърлото си, сякаш ми секна дъхът, но само за малко. Момичетата я прегръщаха и също преглъщаха сълзите си. С няколко думи Тереза каза, че скоро ще се върне и ще иска да си поговорят. И нищо не се случи: нито гръм удари, нито настъпи краят на света. Гласът на мъжа й бил странен – сякаш той се страхувал от Тереза. А може само така да й се е струвало? Ще разбере, като се върне. Но да я удрят няма да позволи. Никога, на никого. За всеки случай ще отиде със своята спонсорка, която се грижи за Тереза като за сестра, откакто я склони да се лекува от зависимостта си. Или като майка, каквато Тереза никога не е имала наистина.

   Агнешка и Данута май ще трябва по-дълго да лекуват осакатените си души и увредени тела преди да бъдат в състояние да се усмихнат на себе си в огледалото. Но и двете са решили твърдо. Край. Точка. Повече така няма да живея. Няма “не мога”, няма “не искам” – просто “няма”. И толкоз. В по-лоша ситуация са от Тереза и Моника, защото не са алкохолички и ще им бъде по-трудно да се справят без опората на общността на хора с подобни проблеми. Честно казано от края на лечението се държат заедно, слава богу, че живеят близко и ще могат да се срещат често. Четат аовска*(*Терминологията е от предишните книги на Ева Войдилло “Избирам свободата” и “Да простиш” на изд. ПАНДОРА ПРИМ.) литература, като заместват думата алкохол с думата храна. Казват, че макар и да не могат да бъдат “въздържателки” от храна, много неща чувстват и преживяват като алкохолиците. И могат да здравеят подобно на тях: да живеят с днешния ден, да поверят съдбата си на Висшата сила и да прилагат програмата във всичките си начинания. Засега действа. Като че ли им се живее малко повече, а преди всичко не се чувстват толкова самотни.

 

 

Pin It

ВДИГНИ ГЛАВА - Ева Войдилло

ВДИГНИ ГЛАВА

Ева Войдилло

превод: Васил Петров

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева

Тази книга е издадена благодарение на Фондация "Батори".

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Ева Войдилло "ВДИГНИ ГЛАВА"


    Ева Войдилло е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за терапия на зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава.

      Във фондация "Стефан Батори" ръководи международна образователна програма за зависимостите в Централна и Източна Европа и Азия.
      Авторка е на многобройни публикации, между които "Покана за живот", "Вдигни глава", "В съгласие със себе си", "Началото на пътя", "Да приемем себе си", "Да простиш", както и превода от английски на полски език на книгата на С. Браун "Лечението на алкохолици".
     От 1991 г. е редактор на полския тримесечник "АркА", посветен на проблемите на зависимостите (който излиза също така на руски и български език).
      Ева Войдилло е носител на Медала на "Св. Йежи" за постижения в областта на терапията и профилактиката на зависимости, както и на наградата на Министъра на правосъдието за заслуги в работата с лишените от свобода.