A- A A+
fShare
0
Pin It

 

2.Перфекционизмът

 

   Перфекционизъм има две значения в разговорния език. Можем да кажем: “Х е прекрасен актьор. Той е истински перфекционист.” Това означава, че в ролите си той е съвършен. По този начин ние изразяваме признание за актьорското изкуство на Х и за него професионална загриженост за подбора на съответните изразни средства. В това си значение перфекционизъм се асоциира с висок стандарт и професионално майсторство.

   Във второто си значение перфекционизъм означава обаче сбор от лоши навици и привързаност към краен начин на мислене. Някои хора така определят своите цели, че по никакъв начин не могат да ги постигнат. Перфекционалистичният подход към жизнените планове, намерения или задачи за съжаление често ги обрича на неуспех. Следователно перфекционизмът може да пречи много за въвеждането на всякакви промени в живота, а нали това е най-важната задача в началото на пътя, водещ към освобождаването от зависимостта и възвръщането на пълното здраве. 

   Една от проявите на перфекционизма е подходът от типа “всичко или нищо”.Ако в нещо не мога да постигна абсолютния идеал, изобщо се отказвам. Разбира се, това не би било проблем, ако си поставям реални и изпълними цели. Перфекционизмът обаче ми подава така високи цели, че не съм в състояние да се справя; решавам в добавка, че за постигането на дадената цел всичко друго в живота ми трябва да бъде съответно подредено и доведено до съвършенство. С такава настройка и дума не може да става за правенето на малка крачка или за въвеждане на минимална промяна в моя живот. Трябва да имам всичко или нищо. И най-често оставам с нищо.

   Йоанна поглежда с голямо учудване: Как така? Винаги съм слушала, че трябва да бъда най-добрата. Че средните оценки не са достатъчни. В училище и по време на следването бях отличничка, но и това ми беше прекалено малко. Нямах равни сред връстниците си, чувствах се все по-самотна. Непрекъснато се състезавах с всички и често печелех, но знаех, че мога да дам от себе си още повече, така че бях недоволна.

   Може да бъдеш най-добрата в нещо, но не можеш да си най-добрата изобщо. Постигането на целите зависи от възможностите и условията, но също и от трудностите, с които се сблъскваме. Самото формулиране на целите и постигането им показват стойността на човек, а не крайната оценка.

   Познатите отдавна казвали на Йоанна, че е работохоличка. Тя отишла на психолог, за да я оставят на мира, за да чуе от “обективен специалист”, че това е грешка. Отишла на една среща и... се подложила на терапия за много месеци. От старите и актуалните примери видяла как проклятието на перфекционизма помрачава живота й. Йоанна има проблем с наднорменото си тегло. Бори се с това откакто се помни. Пробва все по-нови диети, решава да тренира, купила си е колело, ролкови кънки, различни спортни съоръжения. Всеки път си налага драконовски режим, който трябва да я доведе до идеалното отслабване. Планира убийствени диети, аеробиката трябва да бъде на 15 минути от дома й, колопоходите целодневни, веднага трябва да може да кара ролковите кънки идеално (и по идеално равен асфалт) – и какво? Нищо. Всичко се свършва с абонамента за фитнесзалата и за аеробиката. По лавиците – видеокасети с Джейн Фонда и Мариола Боярска*, в мазето прашасват неизползваните колело, гирички и кънки. Всяка диета свършва след няколко дни, защото Йоанна изяжда извън програмата бисквитка или ябълка и всичко се проваля. Щом като съм превишила лимита от хиляда калории, значи съм загубила. Няма смисъл да продължавам да се старая. Трябва да започна отново. Ще се концентрирам и следващия път ще покажа, че ще издържа.

   По време на терапията Йоанна открива, че перфекционизмът й е пречел в личния живот. Веднъж се запознала с един мъж, който отговарял на почти всичките й изисквания: бил нежен и мил с нея, забавлявал я, имал добра работа, хубаво жилище и доброжелателно семейство. Само че нямал висше образование, бил строителен техник. Уж дреболия, но в края на краищата Йоанна мислела само за това и то накрая дисквалифицирало Анджей от плановете й за бъдещето. И засега продължава да бъде сама.

   Йоанна говори много за Анджей по време на терапията. Учудващо много. Фактически той не бил съвършен, имал този непростим дефект: средно техническо образование. За Йоанна, която е с хуманитарно образование и учителка, това разбира се, не било приемливо. Колкото по-дълго се опознавали с Анджей, толкова повече този дефект й пречел. Но парадоксално, толкова повече й ставало мъчно, защото всичко друго у Анджей толкова й харесвало. Разбира се, но той не отговарял на критериите й за съвършенство. Колкото повече Йоанна мислела за идеалния за нея мъж, толкова повече я наранявала липсата на висше образование на Анджей. Трудно. Накрая се разделили. По време на терапията Йоанна признава, че тя е скъсала с него и че дори обещанието, че ще учи задочно за инженер, не я възпряло. Не, никакви заместители, никакво закърпване. Той трябва да бъде идеален веднага. Или никога.

   Тук перфекционизмът се проявява под образа на: ако не може да бъде така, както аз искам, нека изобщо да не бъде. С такава настройка става почти като в поговорката: “напук на мама ще се разболея” – само че тук не напук на мама, а на себе си. Вместо просто да сложи плюсовете и минусите на двете чаши на везните, да види коя натежава и да я избере, Йоанна се отказала изцяло. Така непрекъснато се намирала на изходната точка, вместо да започне да въвежда промените, дори и най-малки.

   Проблемът на Йоанна е и непрекъснатото отлагане на намеренията за по-късно. Ще започна да уча английски, когато отслабна, защото тогава ще се запиша на курса в Британския център. Чакането на “по-добри времена” е измамна привидност на п р и б л и ж а в а н е т о  на реализацията. Всъщност това е отдалечаване или подсъзнателно отказване от намеренията. С всеки ден й става все по-трудно, а не по-лесно. Отлагането влияе зле на мотивацията. Ако толкова дълго не променяме нещо, то един ден (година?) повече няма да промени нищо. А после има само една крачка да си остане непроменено. Обхваща ни парализа, слабост, нежелание. И всичко поради това, че чакаме подходящия момент, за да започнем нещо. Вместо просто да го започнем.

ВДИГНИ ГЛАВА - Ева Войдилло

ВДИГНИ ГЛАВА

Ева Войдилло

превод: Васил Петров

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева

Тази книга е издадена благодарение на Фондация "Батори".

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Ева Войдилло "ВДИГНИ ГЛАВА"


    Ева Войдилло е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за терапия на зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава.

      Във фондация "Стефан Батори" ръководи международна образователна програма за зависимостите в Централна и Източна Европа и Азия.
      Авторка е на многобройни публикации, между които "Покана за живот", "Вдигни глава", "В съгласие със себе си", "Началото на пътя", "Да приемем себе си", "Да простиш", както и превода от английски на полски език на книгата на С. Браун "Лечението на алкохолици".
     От 1991 г. е редактор на полския тримесечник "АркА", посветен на проблемите на зависимостите (който излиза също така на руски и български език).
      Ева Войдилло е носител на Медала на "Св. Йежи" за постижения в областта на терапията и профилактиката на зависимости, както и на наградата на Министъра на правосъдието за заслуги в работата с лишените от свобода.