Първи ден
(също вторник, 11 септември)
След пристигането си в Ню Йорк В. скри дневника от Фермата на дъното на куфара, в който държеше нещата за отнасяне в Полша. Купи си зелена тетрадка от двеста страници с редове, с размери 15 на 24 сантиметра. Това трябваше да бъде дневника на трезвеността, за воденето му беше обещал на Даниел при излизането си от Фермата. Всяка вечер, преди да заспи, ще прави в него морална равносметка и списък на благодарностите.
Новият дневник пулсираше със собствен ритъм. Някои дни бяха богати на преживявания и опит, други - по-спокойни; понякога изписваше много страници, друг път само една. Винаги имаше обаче да запише нещо, за което беше благодарен. Дори в най-трудните дни беше благодарен за това, че този ден не е пил и е запазил трезвеността си. Но често списъкът на благодарностите беше по-дълъг.
След години този дневник му позволи да реконструира пътя на трезвеността, по който мъчително се учеше да ходи.
След пристигането при познатите, у които трябваше да живее, В. прегледа писмата, които беше получил, уреди няколко неща по телефона и побягна на следобедната сбирка на АА. Закъснял, застана до стената, после седна на стълбите, но по време на изказването на основния водещ беше напълно раз концентриран Едва по време на дискусията, когато част от присъстващите излязоха да се върнат на работа, В. седна на първия ред, където слушаше и разбираше какво говорят. Сюзън, младо момиче, днес има рожден ден. Но говори за това през сълзи. Вече две години е в АА, но това не й помага много. Не вижда какво толкова й е дала трезвеността.
След приключването на сбирката хората се събират около Сюзън, за да я утешат, някой я кани на вечеря. При В., който в началото на сбирката се е представил като алкохолик от Полша, идват водещият и още някой. Съветват го да отиде в световния офис на АА, тоест GSO (General Service Office). Някой му връчва визитката си, на която пише към кого В. трябва да се обърне там.
В. тича на дадения му адрес. С АА извън САЩ се занимава Сюзън, висока, слаба блондинка. Сюзън и Боб казват, че В. им е паднал от небето. Той е първият алкохолик от Полша, който е посетил нюйоркското бюро. Показват му писма от Полша. Там АА едва се създава, но водачите вече се изхвърлят един друг, пишат до Ню Йорк с кого GSO трябва да поддържа контакт и с кого - не. Сюзън и Боб предлагат В. да замине за Полша и да ги помири. Освен това още никой не е превел Голямата книга1 на полски, така че той може да го направи. Канят го на сбирка в тяхното бюро в петък следобед и тогава ще му покажат архива на АА. След това Сюзън води В. отсреща в Ал Анон, където той получава брошури на полски. В петък ще получи контакти на АА и Ал-Анон в Западна Европа.
В. излезе от там уплашен. Добрата новина, че във Варшава има анонимни алкохолици, се губи в страховете в каква група ще попадне там. А пък ако се забърка и в конфликти, със сигурност ще се запие. След вечерната сбирка Джо съветва В. по никакъв начин да не се забърква в борбите на полската АА. Да бъде колкото се може по-дълго в Америка и в Западна Европа, да събере колкото се може повече опит в АА и едва тогава да се върне в Полша. В крайна сметка е по-добре да трезвее самотно, отколкото да се въвлича в конфликти.
След сбирката В. се втурва във водовъртежа на проблемите. Има чувството, че отново е във вихъра, припомня си слогана от Фермата: Бързай бавно, но има само четири дена до отпътуването си за Калифорния и през това време трябва да уреди продължаването на американската си виза, билет за кораба за Европа, визи за много европейски държави и своите издателски проблеми.
От пет до шест вечерта В. се опитва да позвъни вкъщи, във Варшава. Неуспешно. Сърцето му бие като чук. Нали Ева знаеше, че В. ще се върне в Ню Йорк и ще телефонира.
1Голямата книга - основната книга в програмата за лечение на АА. (Бел. пр.)