Разказа за това на сбирката. Когато започна да говори, не можеше да овладее треперенето на гласа си. Но много бързо почувства как, докато говори, се успокоява. Сякаш сваляше от себе си тежест, част от която вземаха върху себе си другите. После някои говореха, че са имали подобни случки. Никой не го съветваше направо, но В. добре знаеше какво ще му бъде от полза. Дан каза, че имал подобен случай, когато прекалено много мислел за себе си. На В. щяха да са му нужни дванадесет години, за да разбере това. Дан добави да промени действията си, а след това ще дойдат и мислите. Това беше по-лесно. В. реши да успокои топката. Престана да бърза, дори намали темпото във всичко, което правеше и планираше. Обеща си, че няма да кара по-бързо от 50 километра в час. Но това продължи малко. Само след две седмици вече му беше трудно да се удържи в тази норма. След месец на всеки няколко дена записваше във вечерната равносметка: Карам прекалено бързо. След още две седмици - определено прекалено бързо, а после... престана да записва. И отново се забърза - във всичко.
По-добре му потръгна със сбирките, в смисъла на които още веднъж се убеди след инцидента. Това беше важно, защото от известно време му беше трудно да се справя със забележките, че никога не си е вкъщи, и мислеше да ходи само веднъж седмично. Сега си припомни, че трябва да ходи колкото се може по-често. И ходеше така още няколко години.
В края на април замина с цялото семейство в Закопане. Все още имаше достатъчно сняг да се карат ски, но по върховете се топеше, превръщайки спокойните ручеи в бързи потоци. В долините цъфтяха минзухари и пролетта се усещаше. Ските и разходките бяха много приятни. В. си спомняше колко бързо без АА изгуби спокойствието си в Словакия. Така че всеки ден четеше своите книги и медитираше. Не беше достатъчно. Усещаше нарастващата тежест от споделянето на малката стая, но преди всичко времето със семейството и забележките. В добавка малко преди отпътуването В. получи предложение да напише глава от книга, подготвяна от сериозно американско издателство. Много му се искаше, но се страхуваше. Стигна до извода, че няма да успее да направи това със семейството на гърба си. Два дена поред се надуваше и мълчеше. На третия отиде сам в планината. Продължаваше да се чувства нервен, макар и по-малко от предния ден. Докато вървеше, размишляваше за живота си. Преди да се изкачи на върха, планът му вече беше готов. Никого за нищо не обвиняваше, но стигна до убеждението, че трябва да живее отделно и най-много да се срещат веднъж на определено време. Само така би могъл да работи. На върха седна да си почине. Обикновено обичаше да се изпълва с гледката от върха, но не и сега; сега обмисляше подробностите за новия живот. Беше тъжен, но доволен.
Започна да слиза. На половината път изведнъж му проговори Глас: Внимавай, кучи сине. В момента планираш как да уредиш своя живот. „Искам това, искам онова, знам какво е добро за мен.“ Нима забрави докъде винаги те е водило своеволието „аз искам“? Внимавай!
В. се спря и помоли Бог да свали от него този товар. След десет минути без някаква видима причина се сдоби със спокойствие. Повярва, че може да обедини работата с трезвеността и семейството. За първи път беше помолил Висшата сила за помощ и почти веднага я получи, но едва по-късно си даде сметка, че именно тогава беше направил третата стъпка, макар че след няколко години се убеди, че това беше едва втората. Обеща си, че няма да злоупотребява с това, но колкото пъти го сполетят объркване на разума, смърдящи мисли или негативни емоции, е моли за помощ. Но когато го сполетяваха такива неща, често забравяше за това. Тогава страдаше.
Трудно му беше да се върне при старите приятели. Още не беше ходил в SPATiF4 и в Ściek5, така че беше загубил контакт с повечето от предишните си познати. Когато някой от тях го срещнеше, обикновено го уговаряше да отидат да пийнат. Когато се опитваше да се измъкне, не отстъпваха. Млъкваха, когато казваше, че е алкохолик. Някои бяха изненадани от отговора му, понякога го молеха за съвет, често чувстваше подкрепа от хора, с които преди го свързваха малко неща. Затова пък с близките приятели нещо се беше прекъснало.
Най-близкият му приятел продължаваше да пие. В. имаше угризения към него, защото преди двадесет години именно той го уговаряше да пие. Когато разказа на загрижената му майка за своето трезвеене, тя решително каза, че синът й няма да направи това. Но разговорите с него бяха завладяващи както преди. Освен ако В. споменеше нещо за алкохола, тогава приятелят му се напрягаше, сякаш В. искаше да му отнеме някакво съкровище.
Другият му приятел беше по-директен. Когато се срещнаха, каза, че самият той продължава да пие, но беше любезен към В. Малко след това изпадна в дълъг запой. Счупи си крака и попадна в болницата. След една седмица се обади на В. посред нощ и каза, че е премислил всичко и е стигнал до извода, че не пиенето няма никакъв смисъл. След още една седмица отново му позвъни, този път победен, озлобен и решен за пореден път да си имплантира есперал6. В. си помисли, че това ще бъде добро за онзи, защото поне за година той и семейството му ще си починат. Но два дена по-късно се появи на сбирката на АА. Изненаданият В. се нервира и почувства някакъв неопределен страх. Близо два месеца неговият приятел идваше от време на време на сбирките. На една от тях каза, че повече няма да дойде, защото не иска да бъде зависим от групата. Тръгна по друг път, през определен период се имплантираше и отдаде цялата си енергия на своето ново семейство. Веднъж каза на В.: „Отхвърляш ме със своето месианство”. Отношенията им охладняха за много години, сякаш всеки от тях, виждайки другия, се чувстваше застрашен поради своя избор. Но след шест години, когато и двамата си стъпиха на краката, тяхното старо ежедневно приятелство се завърна. В. дори си купи парцел близо до неговата вила, за да прекарва повече време в разговори и разходки с приятеля си. След неговата смърт именно на този парцел В. пишеше книги.
Третият му приятел с проблеми беше известен писател и драматург, който живееше близо до В. в Гроти7. Въпреки привидната си бруталност към по-младия с пет години В. винаги беше любезен и покровителствен. Неговите произведения, често изключителни, винаги се въртяха около пиенето и пиянството. Когато се срещнаха, отначало се шегуваше с АА, сякаш искаше да ги осмее, но беше приятелски настроен към В. В средата на май В. отбеляза в дневника си: Вчера И. отново започна да пие, но той може. Много ме учуди неговата проницателност. Зарадва се, че се старая да живея по-спокойно и добави: ‘Наистина ще се промениш, когато се отвориш за другите и престанеш да мислиш и говориш само за себе си. ’ Улучи в десетката. В. се постара да промени това.
Но и с него отношенията му охладняха. Приятелят му все по-рядко се шегуваше, не криеше учудването си, когато В. понякога го посещаваше, сякаш се страхуваше от нещо. Веднъж, леко пиян, оказа на В. много топлота, доброта и приятелство. Каза за В. много добри неща, но отново го посъветва да не бъде такъв егоист. Това беше последната им среща. Няколко години след смъртта му В. още веднъж прочете книгите и драмите му. Видя в тях абсолютно гениален израз на алкохолните илюзии и отрицания, авторът с огромен талант доказваше - може би преди всичко на самия себе си - защо си струва, а дори и трябва да се пие.
Една от неговите радиопиеси беше своего рода изповед на алкохолик. Авторът феноменално показваше как героят започва да пие, за да си даде кураж, цикличните колебания между научната работа и писането и продължителните запои, с последващия махмурлук и отвращение от себе си. Като се замислеше защо пие, не търсеше - като всички алкохолици - външни причини. Признаваше, че те са в него самия: пие, защото е празен отвътре. Беше стигнал до този извод малко преди да се самоубие.
Авторът се беше издигнал в тези радиопиеси до неочаквано висока степен на проницателност и искреност. Само в самия край В. забеляза грешка. Героят не пиеше поради това, че беше празен отвътре. Изобщо не беше такъв в началото на своята научна кариера. Едва с времето беше станал празен отвътре, и то защото пиеше. За тази грешка авторът беше заплатил най-високата цена.
