A- A A+
Pin It

Пета година

     В Лос Анджелес В. получи два подаръка. През април - голяма сребриста правоъгълна табелка с деликатна буква V по цялата дължина. В средата - датата 22. IV 1983, когато В. беше престанал да пие, и думите We Came to Believe (Повярвахме), с които започва първата от дванадесетте стъпки на АА. Втория подарък получи в деня преди отпътуването си. Също беше табелка, но този път по-малка, имаше черен кант, след него светлокафява рамка, а всичко това беше запълнено от черна метална плочка с благодарности от работниците, студентите и администрацията на училището за приноса на В. в оформянето на магистърската програма и за занятията, водени във Венис и в затвора. Очакваме твоето завръщане. Отпътуването ти оставя празнота в нашите сърца - бяха написали приятелите му от Антиохия.

     Тази табелка малко приличаше на надгробна плоча. И в някакъв смисъл се оказа такава: въпреки двустранните планове В. никога не се върна да преподава в Антиохия. Понякога съжаляваше за това, но Висшата сила насочваше живота му другаде. Табелката висеше над бюрото му, напомняйки за трудния период в живота му, който с времето, в спомените и в баланса на постигнатото щеше да стане един от най-хубавите.

     Варшава изглеждаше на В. по-малко мрачна отколкото при първото му завръщане преди три години. Може би поради това, че тогава беше сив декември, а сега прекрасен август. За това пък домът му го отблъсна. Наемателите, които го бяха наели преди две години, го бяха оставили в лошо състояние. Но не беше само това. Страхуваше се от семейните задължения и подсъзнателно се беше уплашил, че няма да има толкова добри оправдания за отсъствията си в семейството както в Лос Анджелес.

     След две години В. трудно позна варшавската АА. По-малко се говореше за трезвеенето, а повече за това как участниците в сбирката са пиели. Все пак АА му помагаше както преди да запази равновесие и съзрява в трезвеността си. Един петък, след сбирката, Лена каза, че на Беляни1 умира пиян човек. В.  се обърна към човек от социални грижи, като предупреди, че в жилището е мръсотия, смрад и бардак. Колежката му се страхуваше да отиде сама, така че В. отиде с нея. Никога в живота си не беше виждал нещо такова. Това, че из гарсониерата се търкаляха празни бутилки, на пода имаше локви разлян алкохол, а по масите и в мивката непочиствана със седмици посуда, не го учуди. Помнеше го от своето жилище. Но такава задуха не познаваше. Урина и екскременти. На оповръщаното и насрано легло лежеше едър мъж над шестдесетте. Когато се приближиха, той поиска водка. Нямаха. В. му донесе чаша вода и го помоли да отиде да се измие, а те ще му помогнат да почисти. Но Пьотр не можеше да ходи, бедрото му беше осакатено. Колежката му донесе леген, за да го измие. Когато вдигнаха одеялото, видяха, че тялото му от коленете до гърдите е покрито с малки бели червеи, които го изяждаха. Изхвърлиха постелите, а после го миха, като всяка минута тичаха до банята да повръщат. Вкарването на жилището горе-долу в някакъв порядък им отне целия ден.

     Пьотр най-вече беше учуден и ги попита какво искат за това. Повтаряше, че вече са му взели парите - за алкохол. Пьотр имаше пенсия. Когато я получаваше, се появяваха колегите му, които му помагаха да я пропие, а после изчезваха, като го оставяха сам - до следващия месец. Понякога съседката му носеше нещо за ядене, друг път - дъщеря му. Колежката му обясни, че те са алкохолици, които не пият. Пьотр не го разбра.

     На следващия ден В. отново посети Пьотр. Въпреки че бяха оставили легена до леглото, той си беше вършил работата в постелята и беше спал в това. В. го изми, това беше още по-отвратително от предния ден. После смъкна Пьотр по стълбите до колата и го закара до Белянската болница. Там го приеха за по-дълго. В. го посещаваше от време на време, носеше му лакомства. Понякога не можеше да дойде или идваше късно, тогава Пьотр го ругаеше с дълбокия си бас, сякаш поради самия повод, че не се грижи за него, сякаш В. му беше длъжник. Но В. и колежката му спокойно му разказваха за АА. Понякога идваха и с още някого. Веднъж дори направиха малка сбирка около леглото на Пьотр. Когато излезе от болницата, той започна много бавно да ходи с бастун, така че го вземаха на сбирки. След известно време от него още по-силно започна да извира злоба. Беше още по-претенциозен. Но се държеше, веднъж или два пъти се запи, но после се връщаше в АА. На сбирките идваше елегантно облечен. И макар че никога не показа благодарност, казваше, че е престанал да пие, защото някой му е помогнал безкористно.

     Няколко години по-късно Пьотр умря. Замина си трезвен. Оттогава, когато В. слушаше, че някой няма шанс да оздравее, пред очите му се изправяше образът на изяждания от червеите Пьотр и казваше, че няма безнадеждни случаи - ако само някой жадува да бъде трезвен.

     Страховете на В. как ще бъде у дома се потвърдиха. Отново не се чувстваше пълноценен член на семейството. Както винаги имаше усещането, че Ева има две семейства: едно с него и друго с момичетата, и се грижи метафоричната врата, разделяща тези семейства, да бъде старателно затворена. Естествено неразбирателствата засягаха преди всичко възпитанието на децата. В отношенията на В. с Ева имаше по-малко злоба и повече отчуждение. Макар че се случваше В. да има избухвания. На другия ден след едно от тях В. подхвана постоянната си тема: че момичетата трябва да имат повече задължения, че трябва да показват повече уважение към него. Ева отговори, че тук изобщо не става въпрос за уважение, а само за това, че според В. жените са длъжни да вършат всичко вкъщи. А ако нещо не е свършено, В. реагира яростно. Дори когато сам мие или почиства, го прави, за да поддържа своята ярост.

     Уцели. Нещо във В. започна да се разпада. Призна, че тя има право, и отново помисли колко дълбоко е закодиран сексизмът. Само дето в Калифорния мислеше принципно за дискриминацията в правото и в културата, а сега започна да забелязва това в себе си. Може би наистина иска момичетата да имат задължения, приспособяващи ги към очакващите ги социални роли?

     Припомни си детството. Нали всичките три деца бяха възпитавани да слушат баща си и да пазят тишина, защото може да му пречат. В. помисли, че може би от дома си е изнесъл не само убеждението, че възрастта е правото да пиеш алкохол, но и вярата, че семейството е заради това да прави всичко за него. Когато го осъзна, най-напред го обхвана срам, но веднага почувства и някаква лекота. Сякаш изведнъж разбра дълбокия конфликт, който го раздираше. Злобата премина, настъпи спокойствие и някакво усещане за свобода.

     Обаче след няколко дена отново се вбеси на момичетата и се кара за това с Ева. Сякаш от това познание нищо не произтичаше. След няколко седмици в разговор с брат си каза, че не се справя вкъщи. Брат му го посъветва да не постъпва с децата както техния баща. Добави, че В. може да има подобни рефлекси като баща им, защото никога не се е дистанцирал от него. Може би в него продължават да съществуват болезнените преживявания от детството. Оттам и злобата към баща им, смесена с несъзнателно подражаване.

     Това В. го беше слушал преди години по време на шестчасовия разговор с психиатъра, при когото отиде да попита дали не пие прекалено много. Тогава професорът беше казал на В., че проблемите му може да произтичат от факта, че за разлика от брат си и сестра си, които бяха избягали от дома, В. никога не беше имал смелостта да се разбунтува и да се изтръгне изпод контрола на баща си. Внушаваше му и че майка му може да обича най-много от тримата именно В., защото се нуждае от него като продължение на починалия му баща.

     Но това беше този същият професор, който беше казал, че В. не трябва да се притеснява от алкохола, защото ще преодолее този проблем със силата на своето самосъзнание. Когато се оказа, че това не е вярно, В. изхвърли от главата си всичко, което професорът му беше казал. А сега брат му му го припомни. В. осъзна и че във всичките семейни ситуации се проявява неговият страшен стремеж за контрол и злобата, когато нещо се измъква изпод този контрол. Помисли, че ако не иска да има злоба и да си запази спокойствието на духа, трябва да приеме света какъвто е.

Ре(х)абилитация

Rehabilitacia

© Виктор Ошатински

© Ре(х)абилитация ©

Преводач: Васил Петров

Редактор и коректор: Жасмина Кръстева

Предпечатна подготовка: Олег Младенов

al+dr

Regional Alcohol and Drug Program

STEFAN BATORY FOUNDATION

ПАНДОРА ПРИМ


VictorO         Виктор Ошатински - юрист и социолог, е професор в Централноевропейския университет в Будапеща. Той преподава и в много университети в САЩ и Европа. През 1988 г. основава в Полша, където и живее, Комисия за образование в областта на алкохолизма и другите зависимости към фондация "Стефан Батори", на която е председател до 1995 г. Понастоящем е член на борда на директорите на Института "Отворено общество" (Open Society Institute), който финансира фондации в над 30 страни.

     Виктор Ошатински е автор на близо 20 книги на историческа, социална, правна, научна тематика и в областта на зависимостите. Книгата му "Грях или болест" е преведена на много езици.