Първата беше:

     Стъпвам на пътя, водещ от страданието към силата.

     После:

     Радвам се на карането на ски.

     Погълнат съм от творческа работа.

     Чувствам се добре с това, което правя.

     След един месец:

     Преминавам от очакване към действие.

     Радвам се на пролетта.

     Казвам „Да!” на живота.

     Връщам се към гимнастиката и се гордея с това.

     Уча се да не се притеснявам от отхвърлянето.

     След два месеца:

     Преодолях страха от решенията и действието.

     Правя по нещо добро за другите.

     Запознавам се с нови хора.

     Празнично мисля за шестте години трезвеност.

     След още един месец:

     Опознавам отново собственото си семейство.

     Чувствам вътрешно спокойствие.

     Чувствам оптимизъм.

     Чувствам вяра в себе си и се радвам на това.

     Последният ден на записките:

     Радвам се на току-що започващия ден.

     Горд съм със себе си.

     Нося послание.

     Разбудих своите сетива.

     Радвам се, че довечера ще играя бридж.

     В. никога не беше сигурен докрай дали това, което пише, са истински афирмации, или по-скоро похвали на живота и на самия себе си. Но му беше все едно. Чувстваше, че повтарянето на тези изречения му поправя настроението и го изпълва с енергия.

     Едно наставление в книгата на Джефърс започваше със следната препоръка:

     Усамотете се в стаята и изключете телефона. Пуснете успокояваща музика - например някой от записите за релаксиране. Седнете удобно на стола и затворете очи. Извикайте в съзнанието си образа на някой, който предизвиква у вас силен гняв или болка. Представете си го застанал пред вас. Тогава го обградете с лъчи на целебна бяла светлина и му кажете, че му желаете всичко най-прекрасно - да получи всичко, което би могъл да пожелае през живота си. Благодарете му за онова, което ви е дал, независимо какво е то. Правете това, докато почувствате, че отрицателните емоции ви напускат5.

     В. прави това упражнение десетки пъти. Извикваше образите на баща си и на брат си и сестра си. На познати от отдавнашни времена и на сегашни. На хората от АА, с които се караше за регистрацията. Веднъж се опита да направи това с комунизма, към който хранеше много обиди. Обикновено помагаше. Рано или късно, преобладаващо след няколко сесии, обидите се разнасяха. С едно изключение. Баща му. Изпитваше към него негодувание и гняв. Не можеше да си спомни какво добро беше направил за В. В най-добрите случаи не чувстваше към баща си нищо.

     Никоя книга не беше оказвала на В. такова влияние както Освободи се от страха. Задължително подаваше това заглавие, когато го питаха за най-важната книга, която беше прочел. В университета го питаха за това, като предполагаха научни книги.

     Журналистите често имаха предвид поезия, проза и драма. А В. неизменно казваше, че това е Освободи се от страха. На своите занятия със студентите вмъкваше през задната вратичка такива теми от тази книга като отговорността, ползите от избягването й и начините за създаването й, процеса на вземане на решение, правото на грешка и ползата на ученето от грешките си.

     В. даваше на студентите си задача веднъж седмично да записват пет неща, за които могат да бъдат благодарни, и пет добри неща, които са се случили през последната седмица в техните семейства, в техния град, в тяхната страна и на света. Даваше я независимо от това какво преподава: история или политическа трансформация, конституционализъм, социална политика или човешки права; и къде преподава: в Полша, в Унгария, в Америка или в Италия. Защото навсякъде хората са бомбардирани от медиите с негативни новини и навсякъде носят със себе си 24 часа на денонощие собствената си говорилница.

     Купуваше я на всекиго, който имаше някакви житейски проблеми - в Полша, в Америка и в другите страни; сумарно беше раздал няколко десетки екземпляра, казвайки, че това не е книга за четене, а за старателно изучаване. Помагаше на всекиго, който си беше направил усилието да направи съдържащите се в нея упражнения.

     Самият В. ги правеше ежедневно в продължение на много месеци. Като прочете книгата и подреди бележките си на жълти листове формат А4, записа какво ще прави. И за какво трябва да помни и как да прави мониторинг на своите задачи и напредък. В. реши също някога да запише между другото всички ползи, които има от негативните или безотговорни поведения, и списък на ползите, които има от това, което в началото е изглеждало като лоша, неприятна или критична ситуация.

     На последния лист записа подробно какво трябва да прави, когато разпознае, че е безотговорен, когато се намира в трудна ситуация, когато застава пред лицето на решение, когато вече вземе решението, когато почувства объркване, липса на задоволство, чувство за вина или враждебност.

     Но всичко това вече беше изключително много. Бързо забеляза, че е прекалил. Ученето се трансформира в поредното усещане за задължение. Изгуби радостта, с която беше чел книгата. Сложи жълтите листове в чекмеджето „за всеки случай”, а после съвсем забрави за тях. От време на време отново прочиташе книгата. Винаги с възхищение. И тя винаги му добавяше енергия и сила да казва на живота „Да!”.

     След години В. прочете друга книга на Сюзън Джефърс Life Is Huge (Животът е огромен), в която обобщаваше своите знания, опит и размисли. Там беше формулирала най-простата на света психологична теория. А именно, че хората имат само четири проблема: справяне със собствените емоции; отношенията с другите хора, които включват любовта; чувството за собствена стойност и себеуважение; цел в живота и отношение към трансцеденталните ценности, които включват Бог, ако си вярващ. Те се проявяват под различни форми, в различни костюми и на различни сцени, но когато извадиш от тях културния пълнеж и личните обусловености, изразяват общото състояние на цялото човечество. Когато прочете тази книга, В. разбра защо сутрешното четене на четирите книги за медитация винаги му подхвърля решение на неговите горещи проблеми.