По време на работата си по книгата на Сюзън Джефърс В. имаше възможността да опита да престане да се бои. От две седмици му звънеше Б., бившият собственик на жилището, в което живееха сега. Преди четири години В. беше заменил за това жилище крайградската си вила. Сега Б. искаше В. да му върне голяма сума, която В. още преди замяната беше получил от кооперацията за оградата. В. го избягваше. Нямаше желание да връща парите нито да го убеждава, че оня няма право. Но предприемачът беше упорит. Накрая В. си помисли, че има възможност да изпробва това, което беше научил от Сюзън Джефърс. Докато пътуваше към Гроти⁶, си повтаряше мантрите, които помнеше от книгата. След няколко часов разговор, по време на който изслуша и обори всички аргументи, отказа доста решително. Не повиши глас, не се нервира и беше много горд със себе си, че не позволи да го измамят. Беше му малко тъжно, че така неприятно свършват отношенията му с иначе приятното семейство. Защото, макар че приеха решението на В., те се чувстваха измамени и обидени. Малко ги съжаляваше, защото бяха още по-малко богати от него. Въпреки това В. беше доволен от себе си. Не се беше огънал. Беше оказал асертивност.

     Но нещо не му даваше да спи. Аргументите започнаха да достигат до него. Помисли си, че може би действително, както твърдяха онези, той беше получил два пъти тези пари. Сутринта прегледа документите. Позвъни на адвоката, който му беше помогнал в транзакцията преди години. Той каза, че В. няма право. В. позвъни на пани Б. И след два дена донесе парите. После се радваше, че може да бъде асертивен, но в крайна сметка се оказа честен.

     През април В. замина на конференция в университета Вирджиния, за да може веднага след приключването й да се върне във Фермата - за едноседмична програма по семейна терапия за съзависими.

***

     Този път В. замина за Карън с кола. Разпозна характерната сграда с балконите, в която се беше лекувал преди пет и половина години. Видя болницата и едноетажните бунгала, в които тогава живееха той и другите пациенти. По-нататък, от другата страна на пътя, бяха израснали няколко нови сгради. Именно там се помещаваха семейните програми. Бяха отделени не само от пътя, но и с бяла дъсчена ограда от истинската Ферма, където освен основно лечение предлагаха и нова програма за пациенти, които след лечението имаха рецидив, или на прост език, бяха запили отново. Участниците в семейната програма имаха забрана да влизат на този терен.

     Бяха подложени и на други ограничения. Трябваше да бъдат трезви, а тези, които преди бяха имали проблем с алкохола, трябваше да не пият поне половин година. По време на едноседмичния престой в Карън трябваше да се въздържат от гимнастически упражнения и бягане - от загриженост за безопасността им по терапевтични причини, които В. не можеше да разбере. Не можеха да имат радио или магнетофон (правилникът беше написан, преди да се появят компакт дисковете, компютрите и клетъчните телефони). Пациентите не можеха свободно да телефонират с изключение на извънредни ситуации. По време на цялата седмица можеха да изпратят само едно писмо навън. Нямаше никакви посещения. Всичко това служеше за пълното съсредоточаване върху решаването на личните проблеми.

     Също така във Фермата имаше забрана за всякакви флиртове, които могат да откъснат пациентите от себепознанието и работата над себе си. А също и лекарства, променящи съзнанието. Всички лекарства трябваше да се дадат на персонала, който всеки ден даваше необходимото количество на тези, които наистина се нуждаеха от тях. Дневната програма беше подобна на тази във Фермата. Събуждане в 6:30, в 7:15 сутрешна медитация, в 7:30 закуска. Обяд в 11:30, вечерята в пет, леко хапване в осем, после медитация. Този път тя не беше задължителна, както и присъствието по време на храненията, независимо дали някой е ял, или не.

     Всичко това изглеждаше много сериозно. Също като участниците, които се събираха цяла седмица. Унили, със сиви лица, много от тях с видимо свръх тегло. В. започна да се колебае дали си струва. Това беше терапевтична програма за възрастни деца на алкохолици. А нали нито баща му, нито майка му, нито брат му и сестра му не бяха алкохолици. Те можеха да бъдат съзависими, но той?

     Тези съмнения се засилиха по време на първите петнайсет минути на вечерната лекция за същността на съзависимостта. Ан разказа историята си как е растяла при баща алкохолик, а после трябвало да се бори с алкохолизма на мъжа си. В. не можеше да се отъждестви с нейните преживявания. Но когато говореше, че децата на алкохолиците усещат преди всичко страх, гняв, чувство за обида и чувство за вина, а също и липса на умения за назоваване и изразяване на тези емоции, В. си помисли, че това се отнася за него. Също и неписаните правила в дисфункционалното семейство, където не се разговаря за най-трудните проблеми, не се доверява на най-близките, научава се да не се вярва на никого и да не се показват емоциите. В. никога не можеше да поговори с баща си за своите проблеми, защото винаги чуваше, че докато има покрив над главата и какво да яде, не трябва да се притеснява от нищо. За чувствата си не говореше дори с майка си, защото, когато показваше страх или нежност, беше подиграван, а когато показваше гняв - наказван.

     Познати му бяха и механизмите за справяне с тази болка: компулсивните поведения, мисленето в бяло-черни категории, опитите да се контролира всичко и всички наоколо. Когато Ан каза, че възрастните деца на алкохолици не умеят да очертават границите около себе си, като така са осъдени да бъдат използвани или изолирани от другите, че често обвиняват другите за своите емоции, че се страхуват от изоставяне от родителите и отхвърляне от другите и често имат чувството за вина, В. знаеше, че това се отнася за неговите настоящи чувства и че е на правилното място. Резултатите от съзависимостта като мисленето с илюзии, блокирането на чувствата и маниакалните поведения, сред тях и компулсивната нужда от физическа близост, също не му бяха чужди. Също като общото следствие от всичко това под образа на пониженото чувство за собствена стойност.

     Вечерта прочете копие на брошурата за съзависимостта, приготвена от Бюрото по трудовите въпроси на щата Ню Йорк. Там съзависимостта беше дефинирана като емоционално, психологично и бихейвиористично състояние в резултат от дълготрайно подчиняване на деспотични правила или налагането им на другите. Тези правила не дават възможност за искрено изразяване на емоциите и откровен разговор относно личните и интерперсонални проблеми. Тук изобщо не ставаше дума за алкохол. Той се появяваше едва като един от резултатите на съзависимостта, впрочем при склонността към хипохондрия и работохолизъм, с които В. от известно време се бореше. Когато в продължението на статията прочете, че концепцията за съзависимостта засяга и ситуацията, когато става нещо толкова сериозно, че се разпадат междучовешките отношения, а хората започват да си поставят маски и да крият своите чувства на страх, враждебност и гняв, В. разбра защо Стефан през 1987 година имаше впечатлението, че всички поляци проявяват черти на съзависимост.

     Но В. не беше пристигнал във Фермата да лекува Полша, а да подобри собственото си функциониране. От двадесетте симптома намери в себе си поне осем, сред които някои, проявяващи се с голяма сила - като избягването на конфликтите и страха от отхвърляне. Удиви се, че трудностите със завършването на проектите и неумението да си определя приоритетите и да си управлява времето също са черти на съзависимостта. И с голям интерес чакаше по-нататъшните занятия.

     Междувременно трябваше да си изпълни задачата, дадена на всички от Ан. Трябваше да нарисува родния дом и мястото си в него. Това е, за да достигнете до чувствата си от детството - каза Ан. - Когато си ги припомните, избройте няколко от най-важните.