A- A A+
fShare
0
Pin It

4. Възпитание и комуникация в училище

     Специфична комуникативна ситуация в училище

     Както се вижда, добрата, т.е. ефективна и удовлетворяваща и двете страни комуникация е основа и задължително условие за правилното протичане на възпитателния процес. Обаче спецификата на взаимоотношенията и комуникацията учител- ученик в училищната действителност носи много заплахи за „възпитателната комуникация“ и възпитателната ситуация.

     Училището винаги е било и продължава да бъде в нашата образователна система (и като че ли е така и в нашето въображение) репресивна институция, насилническа по своята същност. Защото то налага на детето своите закони, порядък и ограничения, като не му оставя много пространство за лична дееспособност. Учителят - въпреки известни опити за реформиране на неговия облик - продължава да е по принцип „авторитет“, говорещ ex cathedra1, „от високо“, следователно и дума не може да става за гледане в очите на едно и също равнище. Той огласява истината обикновено без дискусии, по принцип е по-умен, оценява (такава е неговата роля), тоест извършва квалификацията добър-лош, остойностява. При всичкото това на детето не се предоставя избор, тъй като е длъжно да ходи на училище.

     В този смисъл училището е дисфункционална среда, в която възпитателният процес и профилактиката - въпреки поставянето им за приоритети в тази институция - могат да се сблъскат с различни препятствия, с които трябва да се съобразяват.

     Това, разбира се, не означава, че в училищната действителност не е възможна възпитателна ситуация. Точно обратното - е и трябва да бъде възможна, за да може училището да изпълнява подходящата си роля. Трябва само да помним, че изброените по- горе специфични детерминанти на отношенията учител-ученик могат да бъдат заплаха или затруднение за удовлетворителната възпитателна комуникация и да се стараем да противодействаме на тази заплаха. По какъв начин? Преди всичко от своята привилегирована позиция учителят трябва да може (и да иска) да се откаже до голяма степен от своята „превъзходство“ и да гледа детето, дословно и преносно, право в очите, което означава да слезе от безопасната височина на катедрата. Трябва да умее (и да иска, и да има смелост) да се покаже също и като човек със своя човешки потенциал и със своите човешки слабости, което означава да се откаже от нимба на „непогрешимостта“. Това често е трудно (защото нееднократно на тези свои висини и зад своята поучителна безпогрешност учителят крие своите страхове или комплекси.), изисква от учителя и възпитателя готовност да се разкрива, да признава своите грешки и да работи над себе си, но само такава ситуация дава шанс за изграждане на истински и ползотворни възпитателни взаимоотношения с учениците.

     Обаче трябва да се пазим от представените по-долу най-често допускани грешки, които силно се отразяват на ефикасността на възпитанието и профилактиката в училищна среда.

     Профилактика вместо възпитание

     Всички скицирани накратко в предишните раздели <глави> смущения и дефицити, както при удовлетворяването на потребностите на детето, така и в комуникацията с възпитаниците, се изразяват като следствие в различни видове „проблемно поведение“ на учениците - също и в свързани с употреба на психоактивни вещества и насилие над връстниците (крайните случаи на физическо насилие над учители е, разбира се, напреднал стадий на същото това явление). В такива ситуации често се случва учителите да предприемат изключително „профилактични“ дейности, тоест насочени непосредствено към появилия се проблем (например употреба на алкохол), докато в действителност той има вторичен характер, а причините лежат в нарушен възпитателен процес (примерът с употребата на алкохол е само следствие на едни или други дефицити в удовлетворяването на психическите потребности на учениците и (или) в нарушени възпитателни взаимоотношения). Например ако на екскурзия учениците употребят алкохол, ще изслушат „профилактичните дрънканици“ на тема вредата от пиенето, а единствената възпитателна намеса е например намалено поведение или викане на родителите (които от своя страна най-често ще изнесат същата „лекция“ вкъщи).

     Специфичната профилактика, разбирана като противодействие на определени рискови поведения на децата и младежите, се третира като чудодейно лекарство срещу всички училищни проблеми, докато в действителност истинската профилактика трябва да съдържа в себе си и - а може би преди всичко - всички елементи на възпитателния контакт, които го правят ефективен. Досега не е измислен по-добър метод за контакт от разговора, но за да бъде истински, тоест искрен и ефикасен, е необходима готовността на учителите и уменията им да го проведат.

     Противоречие на нагласите и предаваното съдържание

     Ако учителят /възпитателят сам не притежава умения, които се опитва да оформи у възпитаниците си, рано или късно (по- скоро рано) ще се проявят противоречия между предаваното съдържание и собствените нагласи на учителя. Тук се проявява огромната сила на моделирането, това означава, че обучаването чрез личен пример - предаването на някакво съдържание чрез моделиране е много по-ефективно отколкото това, което говорим (на принципа „пример, не урок“). Така например учител, който говори за необходимостта на междучовешки отношения без насилие, а сам употребява психическо или вербално насилие спрямо своите ученици (например използвайки обидни думи като „глупаци“), не само губи достоверността си в техните очи, но фактически ги научава да общуват чрез насилие.

     Друг пример: Ако говорим на учениците за самостоятелно мнение, трябва да имаме готовност да приемем изказваните от тях възгледи, различаващи се от нашите собствени (не е задължително да сме съгласни с тях), и да не се възмущаваме, когато детето твърди например, че училището е тъпо. Като говорим за ползата от съзнателно преживяване и показване на емоции, не можем да усмиряваме детето, което заявява, че ненавижда математиката. и т.н.

     Не споменавам дори такива ярки примери на противоречие и негативно моделиране като учител, който набива на учениците знания за вредата от използването на психоактивни вещества и същевременно през всяко междучасие излиза да пуши. Или на всеки купон злоупотребява с алкохол, а същевременно учи, че можем да се забавляваме и без да употребяваме. Всъщност такъв човек предава на своите възпитаници съдържание, противоположно на планираното - че психоактивните вещества са изключително потребни за всекидневна употреба и необходими за добро прекарване на свободното време.

     Липса на време и насоченост към възпитателната функция на училището

     Проблем в училището винаги е голямото натоварване на учителите с дидактически задължения и липсата на време за планиране и реализиране на възпитателни и профилактични дейности. Същевременно необходимостта за отделяне на допълнително време за възпитателни занятия буди у тях съпротива и често те ги третират като обременително задължение или като необходимо зло. Такава нагласа не благоприятства нито за добрата възпитателна комуникация, нито за правилната подготовка и нагласа на учителите за възпитателна работа. Още повече че най-видимият във всички рейтинги и изискван от образователните власти критерий за „добра работа“ на учителя са оценките по предметите, статистиката за класирането, средните оценки в класа и в училище.

     Поради това си струва да си зададем въпроса кое наистина е най-важното за детето и за нас самите.

     Като осъзнаваме всичките тези затруднения, си струва да помним, че ежедневните ситуации в училище са най-добрият момент за възпитателна работа - всяка от тях, всяка минута от урока и всяка случка в междучасието, всяка среща в училищния двор може да бъде възпитателна ситуация, която можем и трябва да използваме за коригираме на поведението и нагласите на учениците.

     Струва си и да си дадем сметка, че качеството на нашата възпитателна работа зависи и от нашия собствен потенциал, уменията ни за комуникация и кооперация, изповядваните ценности, моделите на нагласи. Поради това работата върху себе си е първото задължение на всеки възпитател.

     Войчех Ейхелбергер2 е казал, че „щастливи деца възпитават щастливите родители“. Като продължим логиката му, можем да

добавим, че добрите хора възпитават добри хора.

                              

1 Ex cathedra (лат.) от катедрата, официално, служебно (обикн. иронично: авторитетно) (бел. на пр.).

2 Войчех Ейхелбергер (1944-) полски психолог, терапевт и писател. (бел. на прев.)

fShare
0
Pin It

АБВ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

ABV na vazpitanieto

© Анна Швед

© АБВ на възпитанието

Практически наръчник за родители и учители

превод от полски: Васил Петров

 редактор и коректор: Жасмина Кръстева

Илюстрациите са на Мая Чублун, 15 години

2017 09 19 212124

ИК ПАДМА

2017 09 19 212026

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата "АБВ на възпитанието", издадена в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”


Obraz3Анна Швед - Учител, социотерапевт, треньор, театрален инструктор и създател на авторски профилактичен театър; терепевт по зависимости и по фокусирана към решенията терапия; директор на Младежки културен център във Варшава; автор и реализатор на профилактични програми; треньор и коуч по възпитателни умения; автор на публикации в областта на възпитанието и профилактиката; реализатор на програма „Училище за родители и възпитатели".