6. Авторитетът

     Както в семейната, така и в училищната възпитателна среда важно значение за отношенията между възрастния и детето има проблемът за властта и авторитета. „Родителската власт“ е правно гарантирана, учителската власт се определя от цялата йерархична структура на училището и неговите извечни традиции.

     Властта над детето произтича от неговата зависимост от възрастния, от принадлежащото на възрастния право да награждава и наказва, тоест да определя кое е позволено и кое не, кое може и кое трябва. В този смисъл е „висша сила“, на чието въздействие е отдадено детето, независимо от своите желания и убеждения и както трябва да се разбира, „за неговото собствено добро“.

     Друго измерение на властта показва личният авторитет на възрастния. Може да се каже, че авторитетът на възрастния е власт, призната и приета от детето. Неговото влияние се състои не в принуда-действие, а във въздействие, на което детето някак си доброволно се подчинява, признавайки авторитета на възрастния.

     Авторитетът се опира на уменията, знанията и опита на възрастния, но дори и най-мъдрият учител няма да стане авторитет без приемането от детето. В този смисъл възпитаникът определя авторитета на възрастния, а не дори и най-усилните действия от страна на учителя или родителя.

     „Този вид власт, разбирана като авторитет, може да бъде призната или придобита, ако се опира на действителни или въображаеми мъдрост и умения, приписвани на един човек от друг“ - твърди Гордън. Тоест авторитетът може да бъде придобит от възрастния, „да бъде заслужен“ благодарение на някакви лични качества или реализирани действия. Не може обаче да бъде наложен насила, против убежденията на детето - за добиването на авторитет не е достатъчна волята и усилията на възрастния, нужни са волята и убеждението на детето. Не може да се разчита на уважение, още по-малко на авторитет, единствено по правото на възрастта или функцията. За да ни уважават, ние самите трябва да показваме уважение. Възрастният, който не уважава децата и не им показва своето уважение, може единствено да има власт и да принуждава, понякога дори и ефективно, на послушание, но не може да разчита на авторитет.

     Това не означава, че авторитетът може да се „купи“ с мили думи и отстъпки пред децата. Обратно на това, което ни се струва, децата (и дори търсещите автономия тийнейджъри) се нуждаят от граници, които подреждат света и отношенията им с него. Няма да има авторитет възрастен, който позволява на децата всичко, не поставя предизвикателства и изисквания, не показва решителност и последователност. Поради това, ако детето демонстрира неприемливо поведение спрямо възрастния, трябва много категорично да му се поставят граници, но без да нарушаваме собствените му.

     Притежаването на авторитет не означава да бъдеш всезнаещ и безпогрешен! Възрастните, особено учителите, често се страхуват да си признаят грешките или да покажат своето невежество по някоя тема, за да „не загубят авторитета си“, и поради същата причина се страхуват да показват слабост, емоции и изобщо всички „по-човешки“ качества. Няма нищо по- погрешно - децата бързо, а младежите още по-бързо забелязват всички слабости и грешки - и не се колебаят да използват забелязаното, ако то противоречи на това, което учителят се опитва да демонстрира. Докато смелостта и умението да си признаваш грешките напълно сигурно ще бъде оценено.

     Струва си и да помним, че притежаването на авторитет (да си припомним - приписвания, следователно „подарен“ на възрастния от децата!) е също отговорност. Авторитетът задължава. Също и за това да не се дават на децата фалшиви доказателства за изграждане на авторитет, превишаващи действителните способности, възможности и знания на учителя. Също и за съгласие на собствените нагласи и действия с огласяваните идеи и принципи.

     Възрастният, който има реални шансове да стане авторитет за възпитаниците си, е такъв, който:

• изисква, тоест поставя предизвикателства;
• подкрепя при тяхното преодоляване;
• знае какво иска и ясно го показва;
• решителен е;
• уважава децата и в същата степен изисква от тях уважение;
• говори, каквото мисли, прави, каквото говори;
• справедлив е;
• добър специалист е в своята област, но не се прави на съвършен, може и не се бои да признае грешките си.