A- A A+
Pin It

8. Разрешаване на конфликти

     Явлението конфликт буди у повечето хора безпокойство и страх, тъй като се свързва с деструкция и поражение, а у родителите и учителите допълнително буди съмнения в тяхната възпитателна компетентност. Обаче конфликтите в междучовешките отношения не могат да бъдат напълно избeгнати, нещо повече - дори е нежелателно, защото по същество те са необходими като:

  • обозначаване на различността и автономията на отделните хора, тяхното себеизразяване и право да бъдат себе си, да бъдат различни;
  • стимул за развитие, чийто източник е винаги съпътстващото конфликта напрежение (за да го ликвидираме търсим възможности за промяна, тъй като, ако го няма, няма да има нужда от промяна и светът би стоял на едно място);
  • средство за формиране личността на детето - благодарение на конфликта между своите желания и стремежи и нуждите и стремежите на другите у човек се поражда чувството за отделност и независимост;
  • урок по търсене на решение, понасяне на неуспехи и вътрешна дисциплина.

     Конфликтът винаги засяга потребностите и на двете страни, следователно е двустранен проблем и неговото разрешаване също изисква ангажирането на двете страни. Обаче тъй като конфликтът обикновено се третира като своего рода „война“, която някой трябва да спечели, обикновено или възрастният, или детето застава в позицията на „победител“, а другата страна - на „победен“.

     Когато възрастният е победител в конфликта

     Голяма част от родителите и учителите вярват в правилността и необходимостта от упражняването на власт на възрастния над детето - налагат я чрез забрани, заповеди, препоръки, ограничения и очакват послушание. Те са убедени, че всичко това е „за доброто на детето“, че ролята на възрастния е да показва кое е добро и кое - лошо, тъй като те го знаят най-добре, а детето не е в състояние само да поеме правилни решения. Когато настъпи конфликт между потребностите на възрастния и на детето, тази група възрастни обикновено пречупва проблема през стремежа си за победа и поражение на детето, доказването на всяка цена, че то не е имало право.

     Такива „силови“ решения са бърз и ефикасен метод, когато е задължителна неочакваната интервенция - например когато детето или другите са застрашени от нещо вследствие на неговото поведение (напр. Веднага остави ножа!), добри са и в ситуации, в които участват много хора и няма възможност за обсъждане на конфликтната ситуация (напр. Дискотеката приключи, след 15 минути затваряме училището, бързо напуснете залата!). Те обаче имат и много минуси:

  • Предизвикват у „победеното“ дете чувство на възмущение и враждебност, а потребностите му не са удовлетворени.
  • Дава на загубилия слаба мотивация да реализира наложеното му решение, следователно изисква често прилагане на принуда - възпитателят или родителят започват да играят ролята на „полицай“, което, разбира се, не влияе позитивно нито на техните взаимоотношения, нито на възпитателния процес.
  • Често възпира развиването на отговорност към себе си, самодисциплината и самото сътрудничество и уважение към потребностите на другите, засилва единствено зависимостта, покорството и подчинението (понякога привидно), главно поради страх от последствията.
  • Често предизвиква у победителя чувство за вина.

     Когато детето е победител в конфликта

     По-малобройна група възрастни съзнателно избягва да ограничава децата, като им предоставя много свобода и възможност да решават; в конфликтни ситуации по принцип „само мир да има“ отстъпват, като се стараят да вярват, че отказването да се изпълнят желанията на детето е вредно за него. Същевременно необходимостта от отстъпки често буди у тях раздразнение, фрустрация и гняв (към детето и към самия себе си поради безсилие). Това е лесен и бърз метод, възрастният просто не обръща внимание на поведението на детето (избягва конфликта) или в конфликтна ситуация веднага отстъпва, без да влиза в спор.

     „Победителската“ позиция на детето парадоскално предизвиква, освен моментното задоволство, също и много отрицателни последствия:

  • липса на чувство за сигурност (произтичащо от липсата на ясни граници);
  • егоизъм, претенциозност, импулсивност;
  • липса на умение за сътрудничество и признаване на авторитетите (което предизвиква също и проблеми в групата от връстници в училище);
  • използване на манипулации и шантаж за користни цели.

     Най-многобройната група възрастни използва и двата метода или налагайки решение, или отстъпвайки. Такава нагласа, колебаеща се между крайната суровост и крайния либерализъм предизвиква, от една страна, раздвоение и фрустрация у възрастните, а от друга - вътрешен хаос, липса на ясни граници, чувство за случайност и също фрустрация.

     Разрешаване на конфликти без победители и победени - метод на преговорите, наричан също метод без поражение

     Тук целта не е показване коя страна в конфликта има право, а съвместно намиране на решение, задоволяващо всички. За да бъде реализиран този метод, е необходимо осъществяването на следните стъпки:

     Стъпка 1. Да се разпознае конфликтът и да се назове.

  • Подготви се, не атакувай от началото, изстуди емоциите си, дистанцирай се, анализирай ситуацията.
  • Избери подходящ момент - не тогава, когато едната или и двете страни имат малко време, не тогава, когато детето е ядосано или ангажирано с нещо друго.
  • Точно, но кратко кажи какво чувстваш, кои твои потребности са нарушени. Помни, че тук решаващи са комуникатите от типа „аз“ - не обвинявай, избягвай изречения, които могат да унижат или обвинят детето.
  • Кажи, че желаеш детето заедно с теб да започне да търси

такова решение, което може да бъде възприето и от двете страни.

     Стъпка 2. Да разбереш детето, неговите чувства и потребности (за да може самото то да разбере себе си).

  • Помни, че нямаш голям шанс да промениш мнението на детето, ако не знаеш на какво се опира то.
  • Не атакувай позицията на детето, а създай благоприятен за обмяна на информация климат (добро е всичко, за което говорихме по темата за акцептацията и активното слушане). Тогава детето не се чувства застрашено, съпротивата му е по- малка, а готовността да търси изход - по-голяма.
  • Покажи на детето, че държиш да го разбереш и че допускаш промяна на становището си.
  • Понякога мълчанието и търпеливостта са задължителни. Не пришпорвай, не очаквай моментално решение.
  • Открий, разбери и приеми потребностите, претенциите и безпокойствата на детето като пълноправни елементи от неговия живот.

АБВ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

ABV na vazpitanieto

© Анна Швед

© АБВ на възпитанието

Практически наръчник за родители и учители

превод от полски: Васил Петров

 редактор и коректор: Жасмина Кръстева

Илюстрациите са на Мая Чублун, 15 години

2017 09 19 212124

ИК ПАДМА

2017 09 19 212026

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата "АБВ на възпитанието", издадена в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”


Obraz3Анна Швед - Учител, социотерапевт, треньор, театрален инструктор и създател на авторски профилактичен театър; терепевт по зависимости и по фокусирана към решенията терапия; директор на Младежки културен център във Варшава; автор и реализатор на профилактични програми; треньор и коуч по възпитателни умения; автор на публикации в областта на възпитанието и профилактиката; реализатор на програма „Училище за родители и възпитатели".