9. Практични указания на хапче

     21 НАЧИНА ЗА УСПОКОЯВАНЕ НА МАЛЧУГАНИТЕ

1. Гушкай и прегръщай детето силно и продължително всеки ден.
2. Пускай му произведенията на Моцарт и Хайдн, за да израсне детето интелигентно и спокойно.
3. Говори на детето, дори много преди да започне да разбира думите и да отговаря.
4. Прекарвай с детето много време на пода, гледайки света от неговата перспектива.
5. Избери на детето красиво име.
6. Позволявай да се занимават с детето и други обичащи го хора: другия родител, дядовците и бабите, вуйчовците, лелите, братята и сестрите му. Както казва африканската поговорка, нужно е цяло село, за да се възпита едно дете.
7. Вземай детето със себе си винаги когато е възможно. Но също и го оставяй за известно време. И то, и ти трябва да се научите да се справяте един без друг.
8. Никога и за нищо не наказвай бебето.
9. Дълго разговаряй с детето да избира доброто, а не злото.
10. Не можеш да научиш детето на всичко. Детето с удоволствие ще се учи на същото, което и ти учиш.
11. Спри напълно или ограничи гледането на телевизия. Чети на детето книги. Разказвай му истории. Спортувай с детето. Ходи на екскурзии. Измисляй игри и забавления, в които да участвате и двамата.
12. Говори на детето позитивно и с оптимизъм. Детето ще бъде такова, каквото говориш, че ще бъде. Никога не обиждай детето и не му се присмивай.
13. Ходи след детето и прави това, което то прави през половината от свободного си време. А през другата половина го вземай там, където ти ходиш, и му позволи да прави това, което ти правиш.
14. Не пий алкохол, не пуши и не употребявай наркотици, когато си с детето. Ако трябва понякога да направиш главата, прави го на работа, където изпълняваш по-маловажни задачи от възпитаването на детето.
15. Направи план за общото време в семейството и се погрижи детето да го спазва. Не претоварвай детето със занимания извън вкъщи. На първо място детето трябва да бъде член на семейството си, а едва после може да бъде ученик, спортист, отличник.
16. Повери на детето да направи нещо важно не като наказание или за дисциплина, а защото семейството се нуждае от помощта му, тъй като детето вече може да прави нещо и за другите.
17. Съгласи се детето да отиде на детска градина дори ако същия ден не се чувства най-добре. Но му позволявай от време на време да си остава вкъщи, най-добре когато се чувства отлично.
18. Отнасяй се към детето си честно. Учиш го как трябва да се държи, следователно се отнасяй към конфликтите като към случай за упражняване на добри маниери.
19. Старай се да не бъдеш нито прекалено богат, нито прекалено беден. Всяка крайност уврежда чувството за реалност на детето.
20. Показвай гордост не само от успехите на детето си, но и от това как успява да си служи с мисълта, с тялото, емоциите. Показвай на детето благодарност за това, че можеш да участваш в неговото израстване и развитие.
21. Ако детето ти показва неудоволствие или липса на симпатия, не го обвинявай, само се дръж дистанцирано. Разговаряй с детето така, че да не се страхува да изразява своите чув-ства. Не се обиждай на детето, защото ти си възрастният, не то. Ти трябва да го научиш как да с справя с трудните емоции. Следователно покажи, че самият ти се справяш.

Библиография:

Mieczysław Wojciechowski, Jak zostać narkomanem. Z psychologii uzależnienia, Warszawa 1993

Aleksandra Karasowska, Profilaktyka na co dzień. Alkohol w życiu nastolatków, Warszawa 2005

Thomas Gordon, Wychowanie bez porażek, Warszawa 1997 Thomas Gordon, Wychowanie bez porażek w szkole, Warszawa 1997

Adele Faber, Elaine Mazlish, Jak mówić, żeby dzieci nas słuchały. Jak słuchać, żeby dzieci do nas mówiły, Poznań 1996 Adele Faber, Elaine Mazlish, Jak mówić, żeby dzieci się uczyły w domu i w szkole, Poznań 1996

Joanna Sakowska, Szkoła dla rodziców i wychowawców, Warszawa 1999

Justyna Dąbrowska, Zrozumieć dziecko, Warszawa 2001