A- A A+

     - Бях в най-големите американски центрове за лечение на зависи­мостите. Наблюдавах работата на техните специалисти. До ден днешен съм убеден, че само американците ни изпреварват в тази област. Нищо чудно, нали при тях първите групи АА са възникнали още през 1935 година, при нас това стана почти петдесет години по-късно. В Щатите видях, че терапевтите са главно непиещите алкохолици, които са минали съот­ветното обучение. Тази система най-добре издържа проверката на прак­тиката.

     След завръщането си в Полша доктор Воронович като пръв приел на щатна работа в своето отделение трезвеещи алкохолици. За да се пре­одолеят някои бюрократични пречки, те били наречени "инструктори по трудова терапия". Следващото нововъведение било ангажирането на семей­ството в оздравителния процес на алкохолика.

     Голяма популярност в Полша спечелил подходът към алкохолизма спо­ред т. нар. "Модел Минесота", с пропагандирането на който се заел доктор Воронович. Този модел се основава на:

• третиране на алкохолизма като болест, за която болният не е виновен, която е първична (не е проява на други здравни смущения, след пре­махване на които ще престане да съществува), хронична и смърто­носна, за възникване на която си съдействат много различни фактори (полиетиология);

• убеждение, че първоначалната мотивация не е решаваща за протичането и резултатите на лечението;

• признаване, че един от най-важните симптоми на болестта е нейното отричане (често се казва, че алкохолизмът е болест на отрицания и рецидиви), при което отричането на съществуването на болестта е ти­ пично също за обкръжението на болния;

• стремеж да се направи възможно идентифицирането на пациента с него­ вата болест и да се предизвика нужда от промени в неговия живот;

• поставяне за дългосрочна цел пожизненото въздържане от всякакви психоактивни субстанции;

• създаване на екип терапевти, с професионално обучени трезвеещи алко­холици "в главните роли";

• използване на философията на Общността на Анонимните алкохолици и Програмата на Дванадесетте стъпки;

• включване в терапевтичния процес на близките на пациента. (...)

     Все по-често чуваме, че проблемите на алкохолизма касаят неколко­кратно по-голяма група хора, отколкото показват официалните статистики. В средите на интелигенцията този проблем понякога е старателно прикри­ван дълги години наред. Доктор Воронович изброява няколко сериозни предупредителни сигнали, на които трябва да се обърне внимание, тъй като много болни или заплашени от алкохолната болест хора не осъзнават ре­алната заплаха.

     - За развиващата се алкохолна зависимост свидетелстват следните симптоми:

• убежедние, че "алкохолът ми урежда нещо в живота ", че отморява, дава облекчение, редуцира напрежението и безпокойствието, намалява
чувството за вина, осмелява, улеснява заспиването;

• търсене и организиране на ситуации, в които се пие алкохол, жадно пиене, повтарящи се инциденти на напиване;

      • пиене на алкохол в работата;

• все по-голям толеранс към алкохола, когато човек "може да носи " все повече;

• проблеми с припомнянето на това, което се е случило по време на пиенето на алкохол;

      • опити за ограничаване на пиенето;

• избягване на разговори за своето пиене, а след това реагиране с гняв или агресия към сигналите от обкръжението;

      • раздразнение в ситуации, когато достъпът към алкохол е ограничен;

 • каране на кола след изпиване дори на най-малкото количество алкохол.
Всичко това са признаци за нарушен контрол над своето пиене.


Различаваме три основни модела за патологично използване на алкохол:

1. редовно, ежедневно пиене на големи количества;

2. редовно, тежко пиене през уикендите;

3. периоди на трезвеност, преплетени със запои, които траят седмици или месеци.

     Доктор Воронович смята, че стереотипът на алкохолика от обществено-патологичните среди е създаден под влиянието на безотговорните начи­нания на медиите. Журналистите публикуват сензационни истории, "под­правени" с престъпления, извършвани под влиянието на алкохол и с това утвърждават погрешното мнение, че в т. нар. нормални среди алкохолизмът е нещо инцидентно.

     От алкохолизъм са засегнати всички обществени групи. Изглежда, че сред хората, упражняващи престижни професии, този проблем е особено изострен. Много голяма група сред пиещите са сериозни бизнесмени, юристи, лекари, журналисти, които в края на изпълнения със стресове ден релаксират с малка, а после все по-голяма чашка алкохол.

     Малко по-различен проблем е алкохолизмът на жените, които по обще­ствени съображения често пият скришом. Извършват всичко, което се изисква от тях, чакат докато мъжът и децата не си легнат и чак тогава пият. След време идва махмурлукът и по още една чашка сутрин.

    Днес, съгласно с указанията на Световната здравна организация, се гово­ри по-скоро за зависимост от психоактивни вещества, тъй като алкохо­лизмът често е свързан с лекоманията или наркоманията.

     - Ако човек живее така, че не може да се справи без тези субстанции, значи е необходимо да заживее по друг начин. Това е единственият път към оздравяването. Не е истина, че като си на петдесет или шестдесет години не можеш да се промениш. Имам пациенти, които са почнали да живеят наистина чак след 60-годишна възраст и чак тогава са намерилисебе си, почувствали са се реализирани и щастливи. Има сред тях хора, които имат вече сериозни органични изменения в мозъка, но въпреки това знаят къде да търсят някой добронамерен човек, някое безопасно място, къде да търсят подкрепа и помощ. Няма хора, на които не може да се помогне, само че не винаги умеем да намерим начин или път към някой човек. А всъщност най-лошото е, когато той не иска да участва в нашите начинания.

     Човек, който има чувство за безопасност, който е доволен от себе си, не се нуждае от подпори, алкохол или други средства. Психотерапията е ключ към идентифицирането на проблема, тоест на причината за зависимостта и дава шанс за решаването им. Анонимните алкохолици имат една молитва, с много умно и ценно съдържание; това е молитва за"спокойствие - да приемам нещата, които не мога да променя, смелост -да променям нещата, които мога да променя, и мъдрост - да различавам едните и другите ".

     Доктор Бохдан Т. Воронович, психиатър, завеждащ Центъра за лечение на зависимостите към Института по психиатрия и неврология във Варшава, беше награден за дейността си от Президента на Република Полша с един от най-високите държавни ордени.

     (В материала са използвани фрагменти от книгата на д-р Бохдан Т. Воронович Алкохолизмът е болест.)

(„Arka”, № 29/1999) 

Pin It

АркА, брой 3, февруари 2003 г.

АркА

брой 3, февруари 2003 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”