A- A A+

Дефиниция

 

     Полската енциклопедия (PWN, Warszawa1973) дефинира еротоманията като патологично усилване на половата възбудителност, проявяващо сепри някои психически болести и психопатии, а също така при органични заболявания на мозъка; може да бъде също резултат от вредното влияние на обкръжението; термин, означаващ също еротично умопомрачение, придружавано от илюзии за "влюбеност ".

     Който се е сблъскал с опита на АЕ, знае, че еротоманията не само може да придружава психични болести; може също така да довежда до такива, като например бягство от живота, от самосъзнанието и отговорността за самия себе си. Клинично лекуваните пациенти тогава продължават да имат симптомите на еротична обсесия. Който наблюдава днешния свят, вижда, че "вредното влияние на обкръжението" е излъчвано от цялата ни култура, просмукана от "любов", еротика и сексуално блаженство като синоними на успех и атрактивен "съвременен" живот, което — като външен фактор — подпомага нарастването на еротоманията. "Вредно влияние на обкръже­нието" са също така сексуалните, емоционални и физически злоупотреби във възпитанието на децата; също така приеманите от тях семейни кому-никати и дисфункции, които после се превръщат във вътрешна почва за тех­ните пристрастия. Който е слушал или чел личните истории на Анонимните еротомани, няма дори да се усъмни, че под различни форми те изживяват еротично умопомрачение, придружавано от илюзии за "влюбеност ".

  

Кръстосани зависимости

 

     Професионалистите в САЩ все повече разширяват знанията си за мултизависимостите. Провеждат се все повече систематизирани изслед­вания и все по-голям брой терапевти признават, че само една зависимост при зависимия човек е рядкост. Често клиентите притежават две или три и повече сериозни пристрастия и след отказването на едното - след пре­ходния период, който е нужен на психиката, за да се "реорганизира" — изпъква и поема деструкцията следващото. Премахвайки зависимостите подред, според реда на техните кризи — подлагайки ги на действието на отделни терапевтични програми или общности за взаимопомощ —, зави­симите могат най-после да стигнат до травматични преживявания и зане-марявания от детството си, от спомена за които са искали да избягат. Ако намерим за тях съответната дълбока терапия, те ще могат да определят вътрешния модел, който е бил причина за поредните им компулсивно-обсе-сивни поведения — образно казано, могат да "изкоренят" дървото на своята автодеструкция. Този процес представлява всъщност премахване на поред­ните пластове на зависимостите, за да се стигне до тяхната първопричина.Това е работа за дълги години, което АА характеризират с поговорката: "здравеенето няма край". Действието на програмата е избавително и тогава, когато подобряването на живота надминава вече всякакви очаквания и ко­гато всъщност човек вече би могъл да се отпусне и да си почине. Да издържи в тази постоянна работа със себе си му помага известно сравнение на зависимата личност с ескалатора, който върви надолу - ако някой се опитва да се качи по него и не върви постоянно нагоре, бива смъкван долу.

 


Сериозност на проблема

 

     Зависимостта от секс и любов - еротоманията - принадлежи към най-тежките пристрастия и в някои отношения напомня компулсивното пре­яждане. Думата "любов" не е съвсем уместна, но ние не притежаваме тол­кова точни термини като древните гърци, които са различавали агапе -чиста, духовна любов, или фила — братска обич, от ерос — страстна, полова любов. Тази липса на прецизни определения води до бъркането им, като затъмнява картината на истината. (...) Еротоманът до края на живота си (без лечение тази обсесия не минава с напредването на възрастта) носи в себе си половия нагон и всички стари спомени. Това е огромен състав от "запалки",който почти винаги може да "раздвижи" проблема. При това здравеенето от еротоманията не се основава на "обездвижване" и изолация — сексуалната и емоционална анорексия е обратната страна на тази болест —, а на това да се учиш на здрави връзки с хората, да се развива духовността, да се изграждат трайни интимни връзки и да се изразява и удовлетворява по недеструктивен начин собствената сексуалност. Защото самото въздържание не е за здра-веещия еротоман цел, а средство за постигане на целта — само междинен етап, необходим за постигането на физическо, емоционало и умствено равновесие и за извършването на вътрешно преустройство. Зависимостите могат най-общо да се разделят на три групи:

1. зависимост от химическо вещество, променящо настроението (алкохол,
наркотици, лекарства);

2. зависимост от поведения или ритуали (хазарт, компулсивно пазаруване, риск, парични заеми);

3. зависимости, които са бягство в нереалния свят на фантазиите (компул­сивно мечтателство, TV и мас-медии, компютърни игри, литература [най-често научна фантастика] и т.н.)

     И ето, имаме още една зависимост, която принадлежи към всичките тези три категории едновременно: еротоманията. Първо: тя причинява силни промени на настроението чрез стимулиране производството на "вътрешни наркотици" в нервната система (сексуалната възбуда, а особено оргазмът, освобождава ендогенни опиати, под формата на ендорфини, емоционалното възбуждане — т. нар. влюбване — амфетамини във вид на РЕА (фенило-етилоамини), а рискът — моноаминооксидаза (МАО), ензим, увеличаващ провеждането на импулси на синапсите, тоест интензивност на усеща­нията). Изследванията в тази област продължават и неврохимиците очакват да обосособят в човешкия мозък по-нататъшни субстанции, свързани с еро-тизма и отговарящи с химическата си структура на наркотиците с попу­лярните имена "Love" и "Екстази" (пионер в областта на изследванията върху зависимостта от "вътрешни наркотици" е Б. А. Ван Дер Колк). Следователно наркотиците, макар неприемани отвън, играят при еротома­нията съществена роля. Второ: еротомания това са, освен конкретните физически и емоционални поведения, безкрайни ритуали и приготовления за тях: съблазняване, обличане, поддържане на връзки, обикаляне по опре­делени места като барове, паркове, бани, тоалетни, солариуми, нудистки плажове — тези поведения сами по себе си са извор на патологично удо­волствие. Подобни ритуали могат да доведат зависимия дори до много­годишен обсесиен транс. И трето: фантазирането е за еротоманията това, което е бензинът за колата. То само по себе си също променя настроението(възможно е то да активизира в мозъка субстанции подобни до ТНС или други халюциногенни вещества, което изследванията някой ден ще проверят) и е мотор за реализация и нарастване на сексуално-емоционалните пове­дения. Еротичното фантазиране доставя немалки гратификации (каквито например няма да получи зависимият от никотин, когато размишлява за цигара) и е причина, зависимият да може само по този начин да търпи авто-деструкцията и деградацията.

     За по-добро осъзнаване колко е сериозен и сложен проблемът на еротоманията, можем да си представим отделение за лечение или детоксикация на алкохолици или наркомани, където пациентите не оставят своите суб­станции зад вратата на болницата, но ги държат в себе си, и то във форма, която може всеки момент сама да проникне в кръвта им. Трудно можем да си представим връзването на еротоманите в отделението, за да им се по­пречи да мастурбират (а всъщност за това има и други начини, особено женски), да не говорим за това, как би могъл да се върже мозъкът — да се изтрият сексуалните спомени, картини и фантазии. Контролът, както знаем, не е уместен път. Но и тези проблеми могат да се решат. Това доказват съществуващите вече в САЩ отделения за детоксикация на еротомани, които без няколкомесечна по принцип изолация от света и интензивна терапия не биха могли да започнат да здравеят. Събраният до днес опит на АЕ доказва, че терапията на еротоманията — макар и по-трудна заради вътрешната съпротива и сложността си, отколкото лечението на други тежки зависимости — е възможна и безусловно необходима.

Р. В.

(“Arka”, № 30/1999) 

Pin It

АркА, брой 3, февруари 2003 г.

АркА

брой 3, февруари 2003 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”