A- A A+
Pin It

Пиотр Кошчелняк

ИНТЕРНЕТОХОЛИЦИ

      Най-голямото досега изследване върху потребителите на Интернет показва, че около 6% от хората, ползващи мрежата, са в по-малка или по-голяма степен зависими от нея. Данните от анкетата, представени по време на провежданата всяка година конференция на Американското психологическо дружество, ни карат да третираме зависимостта от Интернет като болест — наравно с наркоманията, алкохолизма, тютюнопушенето или хазарта.

 

     Анкетата, предложена на всички желаещи на сайтовете на World Wide Web, чийто притежател е АВС News е била разработена от Дейвид Грин­филд, психолог от West Hartford. Събрани са били общо 17251 отго­вора.

     Дейвид Гринфилд е адаптирал в анкетата въпроси, които досега са служели за определяне степента на зависимостта от хазартни игри. Сред тях са се намерили между другото и: — "Помага ли ти Интернет да забравиш за ежедневните проблеми?" или "Опитвал ли си се да престанеш да играеш в Интернет, а след кратко »въздържане« си се върнал към това »пристрастие«?" Ако лицата, които са попълвали анкетата, са отговорили положително на половината от 10-те въпроса определящи зависимостта, те са били третирани като "пристрастени". Повече от 5 положителни отговора са посочили 990 от анкетираните, тоест 5,7%. Смята се, че в света Интернет ползват около 200 милиона души. Ако изследванията на Дейвид Гринфилд и АВС Newsса били извършени върху репрезентативна група потребители, това би означавало, че зависими от Интернет са вече 11,4 милиона. Да се замислим ни кара обаче фактът, че като начин за бягство от действи­телността третират Интернет чак 30% от отговорилите.

  

По-силна от наркотик

     Въпреки че над 11 милиона зависими от Интернет е много голямо число, според експертите в действителност то е още по-голямо. Досега се е смя­тало, че пристрастени са най-малко 10% от хората, ползващи Интернет — това са показвали предишните изследвания, проведени между другото и от д-р Кимбърли Янг от Университета в Питсбург, която като първа е забе­лязала, че прекомерното използване на мрежата може да доведе до зави­симост.

     Според Гринфилд е много лесно да се пристрастиш към Интернет. Защото той дава чувството за безопасност, интимност, хората губят усещане за времето. Колегите му обаче смятат, че въпреки усилията на изследо­вателите, 17 хиляди анкети са все още твърде малко, за да се направят някакви по-общи изводи относно психическото състояние на потребителите на Интернет. Вярно, че анкетата е била поместена на един от най-попу­лярните информационни сайтове в World Wide Web, но него го ползват главно по-възрастните и по-силно "свързаните" с реалния свят интернавти. Феновете на дискусионните групи, на IRC(интерактивни разговори по Интернет) или на електронните игри вероятно по-рядко поглеждат толкова сериозна страница като ABC News. А именно те са най-много застрашената от зависимост група потребители. Във всеки случай — прекарват пред монитора най-много време.

 

Преди да стане твърде късно

     Експертите предупреждават, че прекарването на повече от 5 часа дневно в Интернет означава зависимост. Невинното на пръв поглед действие, каквото е ползването на мрежата World Wide Web, изпращането на електрон­ни писма и четенето на информации от дискусионните групи, е — според д-р Янг — почти толкова опасно, колкото хазартът, работохолизмът, зависи­мостта от секс или компютърни игри. Вярно, че то, както показват изслед­ванията, няма толкова вредно влияние върху здравето на зависимия като наркотиците, цигарите, алкохолът и прекомерното ядене, но все пак може да стане причина за много сериозни психически смущения.

     Както подчертава д-р Кимбърли Янг, интернавтите прекарват най- много време с интерактивни развлечения в мрежата. Огромна популярност придобиха каналите на IRC(Internet Reality Chat), където група хора моат да си "разговарят" чрез клавиатурата, а също така всякакъв род игри online. След това идват дискусионните групи и е-mail-ът. Най-малко време зависимите прекарват при преглеждането на сайтовете www. Всички са съглас­ни, че най-съблазнителна в мрежата е анонимността. "В Интернет човек може да скрие своето истинско име, възраст, професия, външен вид и дей­ствителните си поведенчески реакции пред другите хора. Потребителите на Интернет, а особено тези, които в реалния си живот се чувстват самотни или заплашени, използват този шанс и позволяват на техните най-силни чувства, най-тъмни тайни и най-дълбоки нужди да се проявят" — можем да прочетем на страниците на "Интернет-клиника", лекуваща пристрастените. [sic! (бележка на преводача)]

 

Зависимостта може да се лекува

     Според Гринфилд проблемът на зависимостта от Интернет ще нараства заедно с все по-голямата достъпност на мрежата. Специалисти твърдят, че зависимостта от Интернет — днес смятана са отделна единица — би трябвало да се третира като форма на известни вече зависимости, като зависимостта от хазарт, секс или покупки, понеже те единствено биват реализирани чрез Интернет. Но отделна категория би трябвало да стане преглеждането на сайтовете за чисто удоволствие.

     За зависимия най-голям проблем е да осъзнае къде е изворът на про­блемите му. В много случаи Интернет става причина за понижен успех в училище, за по-малка продуктивност в работата и почти тотално изчезване на нормалните ("действителни") приятелски контакти. Повечето хора, които вече осъзнават, че прекарват в мрежата прекалено много време, се опитват на всяка цена да се ограничат "насилствено". Д-р Янг казва, че такъв човек често изхвърля модема, продава компютъра и ликвидира сметката си в мре­жата, само и само след две седмици да ги купи отново и да започне пак да ползва Интернет.

 

(„Rzeczpospolita", IХ/1999; “Arka”, № 30/1999) 

Pin It

АркА, брой 3, февруари 2003 г.

АркА

брой 3, февруари 2003 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”