A- A A+
fShare
0
Pin It

 ПРОФИЛАКТИКА

 Ева Войдилло

 

КАКВО СТАВА С ТАЗИ ПРОФИЛАКТИКА?

 

Нужно е цялото село, за да се възпита едно дете.

африканска пословица

 

     За някои хора детството и ранната младост са години на неудържима енергия и страст към живота, на спонтанен ентусиазъм, самоувереност, укрепване на характера, на личностно развитие. За други това е период на болезнена самота, на безразличие и безнадежност, поддържани от мрачно безпокойство, обърканост и затваряне в себе си.

     Ние, възрастните, често гледаме младите с ужас и безпомощност, оценя­вайки ги критично и с чувство на превъзходство. Почти така, като че ли самите ние сме прескочили този етап от развитието си и веднага сме ста­нали толкова силни, благоразумни и умни като днес (а всъщност — такива ли сме всички в действителност?).

     При това средата, която създаваме за нашите деца, изобщо не благоприятства за оформяне на чертите, каквито изискваме от тях да притежават: да са отговорни и лоялни, и да обичат своето отечество, семейство и ближ­ни. Точно обратното: ние изградихме свят, в който се провеждат войни, царува насилието и законът на юмрука, където обществото е скарано, всички тичат и се надбягват без памет, а водачите на народа лъжат, грабят и без капка достойнство се бутат помежду си за по-добри постове. Много от нас живеят нездраво, неморално и материалистично. Но пък искаме децата ни по някакво чудо да живеят здраво, морално и духовно. Чудеса няма, във всеки случай такива чудеса.

     Малко опростеният, но истински, принцип на възрастовата психология казва, че децата не правят това, което ние им казваме, а това, което ние правим. С други думи, децата не се учат интелектуално, а чрез подражание, изживяване. Следователно с нищо няма да помогнат учебниците по профилактика, "въвеждани" от госпожата в училище два пъти седмично, ако същевременно домът, родителите, бабите, лелите и чичовците, съседите, колегите и колежките, а също така и техните домове, не започнат да живеят в мир, взаимно уважение, честност и доверие, споделяйки помежду си чувства, помощ и подкрепа.

     "Ако е така наистина, това е много лоша новина" — ми отговори на подобна реплика една позната учителка от основно училище в един от варшавските квартали. Вярно, не много добра. Ние сме обучили хиляди класни учителки да "въвеждат" профилактични програми от учебници, в очакване, че децата ще престанат масово да пият бира, да пушат цигари, да опитват наркотици. А децата някак си не престават — което всъщност е можело да се предвиди, най-малкото от тези, които поне малко са изучавали възрастова психология. За съжаление, от изучаването на здрав живот само в училище, децата няма да заживеят такъв.

     Може би ако уроците по физическо и спортните занимания започнат изведнъж да се провеждат ежедневно и на добро ниво, с добри, запалени треньори, тогава и без учебници по профилактика половината от децата биха избрали тренировка по карате или баскетбол, или тенис вместо да висят в двора край кошче за боклук с цигара и биричка. Но това засега е нереално. Реални са "уроците" по профилактика, нищо, че съвсем неефи­касни, но поне успокояващи съвестта на дейците и позволяващи им да по­харчат няколко милиона злоти.

     Наскоро работих с трима британски специалисти от King College of London, които в момента се занимават с реформиране на затвори, но които сред своите постижения имат също и интересни изследвания и трудове, свързани с обучението на младежта "към здрав живот". Те са разпознали няколко мита, които са се разпространили в съзнанието на много съвремен­ни общества. Някои от тях ми се виждат познати и при нас, като например:

     •  За успех се смятат единствено НАЙ-високите постижения. Преко­мерната амбиция води до пренебрегване на нормалните човешки дела. При децата, които имат среден успех, това поражда отчаяние, загуба на инте­реси, търсене на екстремни преживявания. Детето (и ние също!) трябва да бъде убедено, че е добре просто да си добър колкото можеш, не непре­менно - най-добър.

     •  Умереност означава посредственост. Посредствеността според сте­реотипни убеждения, е нещо отрицателно. Децата не искат да минават за посредствени, затова търсят потвърждение на своята необикновеност в антиобществени, антиучилищни, антисемейни прояви. Детето (и ние самите!) трябва да бъде убедено, че умереността е знак на зрелост, а не на пос­редственост.

     • Повече значи по-добре, по-ново - по-добро. Много характерно за нашата цивилизация е надбягването с цел умножаване на материалните блага,   манифестация   на  разточителство. Това влияе върху децата, коитооценяват другите хора чрез материални критерии. Трябва да отучим деца­та (и себе си!) от такова надбягване за материални блага.

     •  Най-важното е да си угодиш. Релативизмът в оценяване на жизне­ните цели и начините за постигането им способства за оправдаването на всякакви поведения, дори неморални и антиобществени. Трябва да научим децата (и себе си!), че никой не е пъпът на света и че скоростната гратификация осигурява само моментно удоволствие, а в крайна сметка често бива вредна.

      •  Учителите  и  педагозите могат  да заместят родителите  във възпитаването на децата. Държавата, обществото и родителите повярваха, че училището може да замести дома и да втълпи на децата висши ценности и идеали, способността да обичат и да изразяват чувствата си, уважение към по-възрастните, грижливост спрямо по-слабите, доверие, самоувереност, висока ценностна система, издръжливост и устременост към достойни цели, а на всичко отгоре също и добри маниери и културни навици. Никой освен мама и татко не може да научи децата на всички тези неща. Това е най- глупавият мит, а при това и много вреден, защото потиска родителите (които придобиват наивно нереални очаквания спрямо училището), потиска учителите (защото не им се удава да "преработят" децата на "по-добри"), потиска и децата (защото нямат представа защо всички непрекъснато им се ядосват и им мрънкат).     

 

 

 

КАКВО ДА ПРАВИМ?

 

     Никога не съм смятала, че флегматичните англичани са толкова големи мечтатели и фантазьори. А точно това подсказват техните предложения. Ето някои стратегии, насочени към оправяне на занемарените възпитателни цели спрямо най-малките граждани:

     •  Организиране на обществени структури, в които младите да се срещат с по-възрастните, за да правят нещо заедно. Пенсионерите и нера­ботещите възрастни заедно с децата и младежите полезно биха прекарвали времето, когато родителите на тези деца са заети с работа, а уроците в учи­лище вече са свършили.

     •  Обучаване на младежки лидери и "жизнени водачи ", които да по­магат на трудни или деморализираш деца. Помощта трябва да се състои в активно участие в техния живот и въвличане на трудните деца в занятия и действия заедно с добре функциониращите деца.

     •  Учене на децата на трите "R":responsibility(отговорност), respect (уважение), remorse(угризения на съвестта). Децата трябва да ги учат едно­ временно вкъщи, в училище и в непосредствена съседска среда.

     •  Учене на доверие във Висшата сила. За едни това ще бъде религия, за други вяра в Доброто, за трети - в Хармонията на Духа - защото, за да живеем заедно на този свят, няма значение кой как разбира Бога, Абсолюта или Висшата сила. Важното е да не приписваме на човека твърде много всемогъщие и власт.

     •  Разпространяване на убеждението, че човек следва да е най-добрият себе си, какъвто може да бъде. Нека всеки върши добре това, което умее, без прекомерни амбиции и без да прекалява. Да бъдем автентични и отворени за промяна.

     •  Да помним,  че днешните деца това са утрешните възрастни. Следователно да се грижим за тях така, че те да научат от нас да се грижат за своите деца толкова добре, колкото го правим ние.

(“Arka”№ 30/1999) 

fShare
0
Pin It

АркА, брой 3, февруари 2003 г.

АркА

брой 3, февруари 2003 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”