A- A A+
Pin It

 СЛЕД ПРОФИЛАКТИЧНИЯ СЕМИНАР В РИБАРИЦА

 

     На 25-28 септември миналата година в село Рибарица, вълшебно кътче в самото сърце на Балкана, се проведе международен семи­нар "Ролята на младежките организации в профилактиката на наркоманиите и алкохолизма", организиран от Фондация "Семейство и Дрога". Участни­ците (от България, Италия, Великобритания и Полша) бяха представители на държавни и неправителствени институции, занимаващи се с проблемите на наркоманиите, лекари, психотерапевти, социални работници, а също така — което в случая беше особено важно — на различни младежки организации от разни краища на България. Сред участниците се намери и редакторът на българското издание на "Арка", този път също и в качеството си на педагог и директор на Младежки културен дом "Охота" във Варшава, който развива профилактична дейност сред деца и младежи от т. нар. рискови групи.

     За семинара е писал вече обстойно вестник "Дрога" в специален октом­врийски брой (бр. 4/50 от 2002 г.), където е бил поместен и настоящият материал.

 

 

ДА ПРОМЕНИШ СВЕТА?

 

     От семинара в Рибарица се върнах радостна и изпълнена с надежди и идеи, сякаш по-лека.

     Много се радвам, че този семинар въобще се състоя, че ми беше предо­ставена възможност (благодаря още веднъж!) да участвам в него и че фор­мулата му беше именно такава. Подобни срещи според мен са изклю­чително важни — особено заради присъствието на младите. Това дава голяма надежда, че ще има трайни и истински последици, че в обществото се задвижват важни и истински сили, които могат да станат — и убедена съм, че ще станат — истинска и ефикасна бариера за пагубната сила на наркоманиите. Защото всъщност единственият начин за действително ефи­касна борба с този призрак е да не му открехнем вратата — всичко останало, цялата борба с наркоманията, колкото и да е необходима, е всъщност само опит за редуциране на злото или дори избор на по-малкото зло (като мета-доновите програми, погрешно наричани понякога "лечение", а всъщност представляващи "контролирано" пристрастяване към евтиния синтетичен заместител на хероин). Тези младежи, които не само присъстваха, но и ак­тивно участваха в семинара и до голяма степен определяха неговия харак­тер, вече го знаят, вече са стъпили на пътя, който не се пресича с този на призрака. Те вече ще умеят да изградят около себе си такова пространство, такъв свят, в който за призрака място няма. Те ще умеят да се съберат със себеподобни и да градят своя свят заедно с тях.

     Много ми харесаха занятията, проведени от група млади от БМО "Анти-дрога", за алкохола в нашия живот — най-вече заради искрената ангажи­раност на водещите, но също и защото те вербализираха някои простички, и въпреки това не винаги осъзнавани истини. Най-съществената от тях: хората пият, защото традициите ни, битът ни, ритуалността на живота ни — цялата ни цивилизация е пълна с алкохол. Заключващото занятията предло­жение на Васко Женков, председател на "Антидрога", да се опитаме да създадем един свят без алкохол, въпреки цялата си утопичност, беше много трогващо. Самият факт, че има млади хора, които мислят така, е обнадеж­даващ. И всъщност "утопията" на младежите от БМОА не е чак толкова не­реална. Аз лично съм дълбоко убедена, че всеки от нас е в състо­яние да променя света. Разбира се, няма да тръгнем да взривяваме тази наша алкохолна цивилизация (колкото и да си го заслужава тя!...). Но нали всеки един човек функционира като елемент от една сложна и под­вижна, динамична структура от взаимоотношения, взаимовръзки и вза­имодействия с другите хора. Тази структура се намира по принцип в едно условно равновесие, което зависи от всичките й елементи — от всички тези гореспоменати "взаимо-...". Промяната на който и да е от тези елементипроменя впоследствие, в по-малка или по-голяма степен, цялата структура. Когато АЗ се променям, променят се и моите взаимни релации с околните хора, променят се донякъде и самите те, защото се променя характерът на част от техните взаимоотношения — променя се цялата конфигурация, цялата структура.

     Ако АЗ си изградя своя свят без алкохол (един личен, мъничък свят — в своя си живот, в своя дом, в своето семейство — без да претендирам да променям когото и да било освен самия себе си!) това не остава без влияние върху световете на тези хора, които имат допир с моя свят. Промените не винаги са директни и веднага забележими, не се свеждат до простия ефект на доминото. Но рано или късно, тук или там ще си проличат, дори ако самите ние не го наблюдаваме лично. Това го изисква елементарната фи­зика. И е напълно реално — нали всички сме в състояние да променяме СЕБЕ СИ и своя живот. Стига да искаме. Тези младежи, които с такава радост наблюдавах по време на семинара в Рибарица, вече са го поискали.

     Всички знаем колко е съществена домашната среда и изнесените от нея, наблюдавани и формирани от ранното детство поведенчески модели за целия по-нататъшен живот на човека. И въпреки това в повечето случаи безгрижно подценяваме този факт. Родителските забележки и указания относно начина на живот са най-често неефикасни именно затова, че рядко са придружавани от личния пример, а често стоят дори в рязка проти­воположност с него. Думите "недей да пиеш" или "алкохолът е вреден", изречени от родители, които с чашка честват раждането на детето им и всички други важни моменти от семейния живот, са всъщност комуникат: "не прави това, което аз правя, прави това, което аз ти казвам"... Такъв комуникат никога не може да бъде убедителен.

     Следователно: всеки от нас МОЖЕ да променя света. Някои от нас дори са започнали да го правят. Но да променяш света — това означава най-вече да променяш себе си. Това е и една от основните истини на Анонимните Алкохолици, върху която се крепи цялата Програма на 12-те Стъпки. В Рибарица много се говореше за война с наркотиците, за борба — появаваха се дори милитарно-патриотични метафори родом от националноосвобо-дителния етос; внушителни, но за съжаление не много адекватни в случая. Както прословутата "война за мир"... Разбира се, трябва да се спасяват тези, които вече са станали плячка на призрака; трябва да има много после­дователност и твърдост във всевъзможните обществени и държавни начи­нания, насочени срещу наркоманията, трябва да се изработват такива зако­ни, такива законни мерки, които да ги правят възможни и осъществими. Но повтарям — всичко това е само намаляване — не алтернатива! — на злото, не може нито да го унищожи напълно, нито да предотврати по-нататъшното му разпространяване. Алтернатива може да бъде само пълноценният живот на пълноценния човек, който умее да взема решения, който осъзнава, че е отговорен за своя живот. Който умее и иска да променя света — СВОЯ си свят, тоест себе си.

     Изследванията на Мазовецкия Институт за Социална Политика сочат, че здравното състояние на човека се детерминира в 20% от наследствеността, в 20% от околната среда и природните условия, само в 10% от нивото на здравната помощ и в 50% — от стила на живот... Още едно, макар и косвено, доказателство колко много зависи от самите нас. Тези прекрасни "деца", които срещнах на семинара, вече го знаят.

 

 

     И накрая: радвам се, че семинарът се проведе именно в Рибарица. Изконната красота на Балкана, топлите есенни багри, надничащи през про­зорците, тишината и спокойствието — всичко това беше като че ли метафора на един идеален свят, на космическа хармония, която тук ставаше по-осезаема, по-близка и възможна за постигане.

Анна Швед 

Pin It

АркА, брой 3, февруари 2003 г.

АркА

брой 3, февруари 2003 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”