A- A A+
fShare
0
Pin It

ХОРАТА ПИШАТ СТИХОВЕ...

 

Обречена кауза

 

В мен си като болна - несиметрична дупка.

Кой вятър и течение ни събра?

В сложния ти хаос...

Право, етика и избор липсват.

Началото безметежие и блясък,

но тъй кратки, буквално за броени дни.

Докато блокираше движенията ми

бях винаги готов за твоята макар и малка благословия.

И когато по-късно се разпилявах

ти придобиваше човешките черти, враговете за приятели ги вземах.

Търсейки нещо и аз не знаех какво,

очаквах ти да ми ги покажеш.

Оставих се да ме обстрелваш със острите си стрели.

Нещо живо си и така реално.

Когато ридаех разкъсано

се превръщах в поредната ти красива жертва.

Търсех спирка по най-неподходящия начин,

дори за конец да се хванех беше напредък.

Нещо, макар мъничко, което да ме отмести от пътя, наситен с катран.

Неуспешни опити, не един и два,

на фона изчерпващата надежда.

Толкова изгубено време, толкова сили, а покоят непознат.

Конецът във въже да израсне и мечтаех на лечение да се реша.

Дори на чисто да се събуждам,

все още не мога искрено да се зарадвам, че съм жив,

благодарение на спомена за неуспехите и десетките опити да спра.

Толкова отрязани глави срещнах, усетих ги, че със времето и аз съм станал една от тях.

Дозирайки съдбата, по-подчинен не вярвах, че мога да бъда, зависим от мрачния ти абсурд.

 

Толкова неща се притеглят от страха, прашна обич, път който учиш, доза след доза,

загуба след друга, къде е краят и къде независимостта -двата бряга на един океан.

Винаги са ме плашели единият път и последният път. Трудно се лекуват раните - сами.

На истината лицето е клише, само решението може да те спре и така да дойде помощта.

Нямаме власт един над друг, само хероинът успява

да се промъкне в най-личните и дълбоки места.

Да властва над слабостите ми, вкопчвайки се да ме завърти.

Зависимостта е бездна, в която влязох сам а по-късно разбрах, че там съм отвел и всички които ме обичат.

Стотици изгърмяли запалки,

запълват личното ми дъно,

с болни вени и спомени за тъжни дни.

И най-големият ми враг не може със зависимостта да се сравни.

Далеч от живота, в прегръдката на смъртта. Самоопределението "жив труп" дава нужната картина.

С времето съумявам да направя завоя.

Разказват подобрението е възможно и осезаемо, времето сега е най-добър приятел,

заедно със подкрепящо семейство, дори спестени пари. Далеч от разрухата с едно наум, че идвам оттам.

Трудно е, но има живи примери, хора с цели и мечти.

Далеч, но виждам истинска врата

с табела "изход".

Това ме мотивира да вярвам,

да имам нужните сили да продължа смирен, сдържан,

но най-важното ЖИВ.

 

 

И.Д., 25 години, София. 

fShare
0
Pin It

АркА, брой 3, февруари 2003 г.

АркА

брой 3, февруари 2003 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”