A- A A+
Pin It

      Представяме ви и откъси от две книги, които предстои да излязат на български още тази година. Надяваме се, че те ще бъдат от полза както на всички здравеещи зависими, така и на професионалистите, които се опитват да им помагат.

 

ГРЯХ ИЛИ БОЛЕСТ?

 

     Обикновено хората пият алкохол, защото им е вкусно, за компания или защото го изисква обичаят или ритуалът. Някои хора намират допълнителна полза от алкохола. Например пият, за да се почувстват по-добре. Или да се разтоварят от стреса. Да намалят безпокойството. Да смекчат болката от съществуването. За малко да станат някой друг. Да избягат от самите себе си. Пият, защото не могат да се справят сами с неприятните чувства, мисли, съмнения.

     Понякога успяват в това. Когато човек си пийне, се чувства по-добре. Не чувства болки и страдания. Преодолява плахостта си. По-лесно му е да каже нещо. В състояние е да започне да танцува, да пофлиртува. Да почувства близост с другите. Да повярва, че другите го приемат и да приеме сам себе си.

     На такива хора алкохолът помага да живеят. При което действа бързо и не ги кара да полагат усилия: за да се почувстват добре и да бъдат доволни от себе си, не трябва да си дават зор - та нали е достатъчно да изпият няколко чашки. Който е открил тази магична сила на алкохола, е възможно да започне все по-често да посяга към чашката. С времето може да започне да пие всеки път, когато се нервира, при малките неуспехи и, разбира се, също и от радост. По принцип мъчителното придобиване и развиване на умението да се справя с емоциите престава да бъде необхо­димо, защото го замества алкохолът. Тоест човек престава да съзрява: процесите на формиране на емоционалната устойчивост се преустановяват. Оттук всяка неочаквана промяна в емоциите - тъга и злост, страх и радост -ще бъдат прекалено силен стрес, за да може да ги преживява без алкохол. Това обяснява привидно непонятния факт, че алкохоликът се напива в най-малко подходящите моменти: когато например трябва да се яви на изпит, да спази важно обещание или да вземе важно житейско решение. Решението или изпитът водят до силно нервно напрежение, с което алкохоликът не може да се справи самостоятелно. Той трябва да пие и именно в това -освен физиологичната алергия - се състои неговата зависимост от алкохола.

     Лекарите и учените, занимаващи се с алкохолизма, са съгласни с това, че общата отличителна черта на алкохолиците е емоционалната незрялост. Анонимните алкохолици са убедени, че емоционалната незрялост е нещо повече от отличителна черта; това е същността на тяхната болест.

     Детето се вижда като център на вселената. Чувства глад и иска незабавно да го утоли: плаче, докато не получи храна. С плача, а понякога и с други средства детето налага волята си на своето обкръжение. То трябва да прави това, защото е напълно зависимо от обкръжението си, от което едновременно се и страхува. С течение на времето детето започва да си дава сметка, че на света има и други хора, а тяхното съществуване слага граници на неговите прищевки. Че не може винаги да е център на вниманието. Че не всички негови желания трябва да бъдат изпълнявани моментално, а някои няма да бъдат изпълнени никога и то трябва да се примири с това. Че не трябва и че изобщо не може да налага волята си на другите. Като развива механизма за самоконтрол, порастващото дете става все по-независимо, съзнавайки, че съдбата му зависи във все по-голяма степен от него самото, а не от обкръжението. Престава да се страхува от обкръжението, от другите хора и от непознатото. Възрастните хора се характеризират с умението си за самоконтрол, смелостта и отговорността за своите постъпки и за съдбата си.

     Алкохоликът прилича на дете. В полето на съзнанието му доминират две понятия: АЗ и ИСКАМ. Той не е отговорен; вместо упорито да гради съдбата си, предпочита да манипулира другите, за да изпълняват неговите капризи. Дълбоко в себе си той е страхливец, бои се да застане очи в очи с живота; предпочита другите да работят за него. Дори ако не винаги е егоист, винаги е егоцентрик, мисли и говори изключително за себе си и изобщо не му идва на ум, че някой може и да не се интересува от него. Не може да се примири, че някой не иска да изпълни желанията му. Всяко „не" приема като лична обида. Не може да се примири дори с нормалното съпроти­вление на материята: с това, че не всички желания и намерения на човек могат да бъдат осъществени. Когато не получи бонбон, детето плаче; алко­холикът - пие. С времето незрелостта на алкохолика става все по-голяма. Вместо да съзрява емоционално и духовно, той губи способността да изразява чувствата си. Не знае какво да прави с тях. Как да каже: „ядосан съм" и как - „обичам". Задушава чувствата в себе си, особено негативните: злост, обида и преди всичко страха. А когато те се натрупат прекалено много - пие, а после буквално избухва: изхвърля всичко от себе си, най-често в агресивна, деструктивна форма.

     Алкохоликът си е същото дете независимо дали в момента пие, или не. Анонимните алкохолици определят това още по-драстично и казват за себе си, че са били пияни дори по време на дългите периоди на въздържание. Когато още пиели, като другите смятали, че алкохоликът може да бъде или пиян, или трезвен. Днес знаят, че алкохоликът може да бъде пиян и без капка алкохол в организма си. Тогава е пиян „на сухо": не пие, но мисли, чувства и реагира по същия начин, както когато е пил. Чувствата, с които не може да се справи, го водят към следващото пиянство. Анонимните алко­холици при предишния си начин на живот често са били „пияни на сухо". В прекъсванията между пиянските си запои; когато са пиели антикол и когато са имали имплантирай есперал. Днес те не се учудват, че после винаги са се връщали към пиенето. Та нали те по принцип никога не са били трезви. За тях трезвеността е започнала горе-долу след три месеца пре­биваване в АА. Когато са виждали, че самото въздържание не е всичко. Че не могат да се справят с живота. Че семейните отношения вместо да се подобрят стават още по-лоши. Че самите те са още по-раздразнителни, че в тях има все повече злоба. Много им се иска да се напият. Но другите Анонимни алкохолици, които сами са минали вече през това, им казват, че изобщо не трябва да пият. Че вместо да пият, могат да започнат да променят самите себе си. Да съзряват.

Виктор Ошатински

„Грях или болест", Варшава 1997, с. 29-32

превод: Васил Петров 

Pin It

АркА, брой 3, февруари 2003 г.

АркА

брой 3, февруари 2003 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”