A- A A+
fShare
0
Pin It

НАПРАВО ОТ СБИРКАТА...

 

     Както във всеки брой, така и тук представяме опита и прежи­вяванията на участниците в сбирките на ЛА и други общности за взаимопомощ, използващи Програмата на 12-те Стъпки. Поместените в рубриката изказвания предстваляват изцяло личните убеждения и възгледи на авторите им и не бива да се приписват на Общността на АА като цяло.

 

Анонимни хазартни играчи (Полша)

 

МОИТЕ "ДИСКОМФОРТИ"

 

     Напоследък открих, че все по-малко хора според мен са виновни за нещо.

     По-рано в моя живот напрекъснато се появяваха хора или събития, които според мен бяха отговорни за моите ядове, страхове, отчаяния и др. Нямаше ден, в който да не чувствам, че някой е виновен за моето положение. Бях убеден, че цялото зло, което се случва, е причинено от хора, които по ня­какъв повод не ме обичат и искат аз да страдам.

     Мислех си: "Чакай, ще те наредя аз!" или "Защо ме сполетява всичко това?". Повод за такова мислене винаги са били моите "неуспехи". Не­успехи, тоест това, че очакванията ми не се оправдаваха. Моята анга­жираност в реализацията на плановете ми се ограничаваше дотам да ги измисля и да си представя мислено (или насън) тяхното успешно осъще­ствяване. По нужда (тъй като аз не исках да се ангажирам) моите планове се опираха на действията на други хора, които вместо мен уж трябваше да вършат разни неща. Незнайно защо приемах, че те ще жертват себе си заради мен.

     По естествения ред на нещата, тези планове се проваляха. В такива мо­менти ме обхващаше яд, изпадах в разни угнетени състояния на духа, де­пресии.

     Още преди ми беше харесало да бягам от проблемите на ежедневния живот (сив живот, както го наричах), и най-накрая намерих своето златно средство. Хазарта.

     В моменти на депресия или злоба, или в други дискомфортни ситуации, посягах към своята зависимост. По-късно сам провокирах дискомфортите, за да си дам право на хазарт. Ала през цялото време това беше неосъзнатои не исках и да знам. Това задвижваше порочния кръг: събитие – несъгласие-дискомфорт - пристрастие - и тук именно липсва още едно звено. Присъствието на хазарта в моя живот, независимо от финансовите последици,създаваше... дискомфорт, защото аз не исках да знам и дачувствамтова.

     И трябваше колкото се може по-бързо да си намеря външен виновен за моя дискомфорт, затова провокирах събития, в резултат на които чувствах несъгласие с тях и... дискомфорт. И така се затваряше кръгът.

     В момента, когато отказах активната зависимост, ми се струваше, че всички мои проблеми ще свършат. Обаче моят затворен кръг продължаваше да се търкаля, защото, макар и да бе куц поради липсата на един от елементите, останалите в него си искаха правата. Продължавах да усещам бурни дискомфорти, пак провокирах събития, оправдаващи тези диском-форти и пак ми беше зле. Мислех си: "По дяволите с такова здравеене, щом като ми е още по-зле!" По-зле, защото не мога по старому да разтоварвам вътрешните си напрежения, чувството си за кривда и злоба срещу всички тези хора, които всъщност са били само оправдание за моите вътрешни дискомфорти. Не мога, защото отида ли да играя, ще се върнат последиците - само това ме възспираше.

     Програмата обаче действаше. Поговорката "донеси тялото, главата ще дойде после" се оправда в моя случай изцяло. Един ден, на не знам коя си вече сбирка, зацепих! Еврика! Аз мога да отида да играя всякога и на­всякъде - само че: искам ли? И разбрах, че не искам, разбрах, че именно този "още по-лош живот" е бил за мен като избавление. Именно този период, когато не играех и се боричках с ежедневния живот, ми показа, че мога да живея без да играя. Че това, което ми пречи, е моят порочен кръг, който престана да се върти толкова гладко, който започна да трака и да тропа, когато извадих от него играта. И най-после можах да осъзная, че няма никакви лоши хора, сплетня на съдбата, несполуки и други от сорта, че не другите, а самият аз се боря, не давам съгласие да бъда, какъвто съм, светът да бъде, какъвто е. Най-сетне разбрах "Дезидерата". Най-сетне вля­зох в контакт със себе си чрез чувствата си. Най-сетне престанах да се ядосвам за това, че чувствам злоба, страх, тъга или еуфорична радост. Най-сетне разбрах, какво значи това "нежелани чувства".

     Днес нямам нежелани чувства. Чувствам едновременно злоба (някога нежелана) или тъга и радост, че усещам тези чувства. Радост от това, че мога да разбера какво е моето отношение към даден човек или събитие. Днес знам, че злобата най-често показва собствената ми гордост и след­ващото от нея несъгласие със действителността; страха, опасенията от неоправдаване на очакванията ми, от отхвърляне от другите на моя поглед върху света. Значи, това е моят страх от оценка - пак гордост. Тъгата пък мипоказва, че не умея да живея в крак с днешния ден и да се радвам на това, което той ми носи.

     Днес мога да се радвам на чувствата си и не трябва да търся оправдания за дискомфортите си навън, да провокирам събития, носещи злоба, страх, или - събуждащи агресия - и всичко това, не защото престанах да играя, а защото - в резултат на чувството си за свобода и право на избор -започнах да искам да живея, а не да бягам от живота.

     Днес, когато усещам, че ме обхваща чувството за дискомфорт, а пък аз не знам откъде идва то, протягам ръка и черпя от живота колкото може повече знание за себе си. Днес не чакам някой да реализира моя план, а сам излизам на хората, на живота насреща.

Яцек, Варшава

(“Arka”,№41,

 ноември 2002)

 

fShare
0
Pin It

АркА, брой 3, февруари 2003 г.

АркА

брой 3, февруари 2003 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”