Прощаване
някога ще си стегнем багажа, мирно
когато изпопадаме от сведени ръце
тогава ще си отворим взаимно очите — за сълзи
думите ще заключим в мълчание
спомените в мисли
мислите ще дозатворим с ключ
останалото ще подредим така като че ли никога не ни е имало мъжа
ще го хвърлим до жената любовта покрай кавгата раздялата в
куфъра или някъде си там, на рафта
и обратно ще поставим пясъчен часовник
с пясъка към Господ Бог
за да посипе той някога земята
с пустиня и манна
и с обещано, завинаги, връщане
Цезари Добиес
Кучето е вълк преодоляло
теста на цивилизацията
а именно, че е превъзмогнало
страха си от огъня.
Огън. Той е в нас и около нас,
въпрос на гледна точка,
зависи кой като какъв
се вижда във живота.
Огън, ама чакай малко,
ама чакай малко за какъв
огън става дума?
Огън буен и стихиен
или някакъв вътрешен плам,
а може би огънят на злото,
или може би скърбящ до болка
и отпред и отзад.
Иди, че разбери тогава,
Куче ли си или вълк.
Реми
Ecce homo
съм двойникът на човека
неговата жертва
и мълчалива съвест
жажда възникнах и в глад ще се превърна
ненаситен с хляб и сол с въздух и огън
и с внезапна, неочаквана смърт
не ще да умра цял - ще остане малко
половината за мен - втората за никой
името ми е цезар
но ще отдам на името именното
нека се изпълни
но ще кажа повече, нямам време
прощавай, бруте
"повече светлина" - приятелю мой
аз ще си остана още,
ще си вися
в черно и бяло
върху бетонния стълб за обяви
