Катажина Василковска
"АТЛАНТИС" И АА - ШАНС ЗА РЕСОЦИАЛИЗАЦИЯ
(откъси)
Приема се, че около 30% осъдени за пръв път и чак 70-90% от рецидивистите са попаднали в затвора в резултат на престъпления, извършени под влияние на алкохол. Целта на терапевтичните отделения в затворите е опит за ресоциализация на осъдените зависими от алкохол. Една от формите на такова въздействие е програмата "Атлантис" и други подобни програми, възползващи се от опита на Анонимните Алкохолици.
В Полша сбирките на АА се провеждат редовно в 135 наказателни институции. Те са вече постоянна част от затворническата действителност. Все повече членове на АА "ходят в затвора", като дават "от свобода" подкрепа на групи, действащи в условия на изолация.
Въвеждането на терапевтичната програма "Атлантис" в полската наказателна система отбеляза прелом в лечението на зависимости в затвора. Това стана по инициатива на Фондация "Стефан Батори" и Централното управление на затворите. По покана на фондацията през 1991 г. в Полша дойде американският терапевт Бил Бургин, създател на програмата за лечение на алкохолици в затвора. Тази програма се оказа дотолкова интересна, че след проведеното обучение на кадрите от наказателните институции бе взето решение за пробното й въвеждане в полските затвори — първо в Следствения арест Варшава-Служевец и Затвора в гр. Барчево.
Днес в затворите се реализира не само програма "Атлантис", но също така и възникнали на нейна основа авторски програми, пригодени към полската действителност. Общата им черта е становището, че лекуващият се затворник трябва сам да се ангажира в процеса на здравеенето си. Всички те съдържат задачи, които имат за цел отказване от пиенето и учене на нов живот в трезвеност, започващо в условия на изолация, нос мисълта за пренасяне в условия на свобода. Основен фактор за ефикасността на програма "Атлантис" е контактът на осъдените зависими с общността на Анонимните Алкохолици.
От основно значение е проблемът за ресоциализация и възвръщане в обществото на лица, дълго пребиваващи в наказателните институции. Разбира се, това не се отнася единствено до алкохолиците, а до всеки човек, напускащ затвора, който отдавна не е живял на свобода. Дълга присъда, тоест дълго отсъствие от обществения живот, означава често неумение за пригаждане към живота в нови условия. В крайни случаи на неприго-деността такъв човек нарочно върши престъпление, за да може да се върне в затвора и да живее там според познатите принципи.
Един от най-съществените проблеми след напускане на затвора е връщане към пиенето на алкохол - след излежаване на наказанието човек често се връща в предишната си среда, в която всички пият.
Тъй като алкохолът е неразривно свързан с престъпен начин на живот, необходимо е - с цел намаляване на възвръщаемостта към престъпления - да се включат в лечението алкохолици, осъдени на лишаване от свобода. Пребиваването на зависимия престъпник в терапевтично отделение може да се окаже начало на неговата ресоциализация.
Престоят на осъдения в затвора съществено обременява бюджета на държавата, а всеки затворник върнат в обществото е негов продуктивен член, който не изисква държавно подпомагане. Затова и икономическите аргументи говорят в полза на разширяване на терапията на зависимостите в затворите.
„Świat Problemów", № 5 (112)/2002
