A- A A+
Pin It

 

Антони Павловски

 

ДОВЕРИЕ И ОТГОВОРНОСТ ВМЕСТО НЕУПРАВЛЯЕМОСТ НА ЖИВОТА

 

     Програмата на 12-те Стъпки може да бъде безценен извор на мъдрост, затова се ползва с все по-голяма популярност. Не само сред хората, които желаят да се научат да живеят трезвени със своята алкохолна зависимост -тази програма също така събужда все по-голям интерес, както сред тези, които без да са зависими работят със зависими лица, така и сред съвсем странични хора. За съжаление, много от тях, дочули за гениалната простота на тази програма, или пък самонадеяни заради академичното си обра­зование, опират знанията си за програмата само върху изказванията на техните пациенти - участници в движението на АА, или се запознават единствено със самата формулировка на Стъпките. Затова си струва да се замислим върху някои аспекти и недоразумения около тази програма. Естествено, това тук е изключително мое лично разбиране, като на човек, използващ програмата на 12-те Стъпки в терапевтичната си работа, и резултат от внимателното ми четене на литературата на АА.

     Бих искал да се спра на втората част на Първата стъпка, която като цяло звучи: "Ние признахме, че сме безсилни пред алкохола и че престанахме да управляваме живота си". Да приведем и оригиналния му вариант: "We admitted we were powerless over alcohol - that our lives had become unmanageable". Заедно с увеличаването на пиенето животът на човека, който постепенно става зависим, все повече му се измъква изпод контрол. Пре­димно заради самото пиене, в резултат на безотговорни поведения в пияно състояние. Но едновременно с развитието на болестта пиенето започва да въздейства и върху това време от живота, когато човек не се намира под влиянието на алкохол.

     Понеже смята, че "абсолютно не е възможно да е алкохолик", той за­почва да търси причините на неуспехите си. Придобива все по-дълбокото убеждение, че щастието зависи от местораждането — казва си - "ако бях живял другаде, животът ми щеше да протече другояче"; или "ако бях учил в друго училище", "ако се бях омъжила за друг"... и т.н.

     В резултат на все по-дългото пребиваване под влиянието на алкохол се развива пияно мислене. Все по-често за това, което се случва в живота на зависимия човек, са отговорни някакви чужди сили или други хора. Естествено, от негова гледна точка. Някаква система, някаква политическа групировка, злобният шеф, който не дава увеличение на заплатата и за­плашва с уволнение, приятелите, които кандардисват за водка.

     В действителност алкохолът е този, който поема контрол върху живота на зависимото лице. Една от дефинициите на алкохолната зависимост казва, че това е използване на алкохола с цел да се избегнат неприятните после­дици от липсата му в организма, въпреки понасяните от пиещия вреди. Колко е лесно под влиянието на алкохол да се промени по-рано взетото решение, вместо да се заловиш за работа, понеже второто е свързано с ня­какво усилие. Много действия и решения в живота на зависимото лице, включително и толкова съществени като сключване на брак, са мотивирани от възможността за пиене на алкохол. Следователно би могло да се каже, че именно алкохолът управлява живота на зависимия. В алкохолна мъгла лесно се вземат решения, породени от нереалистичен, пиян начин на ми­слене. Нищо чудно, че такива начинания често завършват с неуспех.

     Първата Стъпка, която говори за безсилието пред алкохола, ни дава възможност да осъзнаем невъзвратимата природа на зависимостта, а твърдението за загуба на влияние върху живота помага да се намерят конкретни факти и случки, които да подпомогнат човека в разбирането на действи­телното му положение и вземането на решение за отказване от пиенето. Останалите Стъпки подсказват какви промени той трябва да въведе в жи­вота си, за да си възвърне контрола върху него. Английската дума unma­nageable означава "неуправляем". Но всъщност зависимият сам се лишава от отговорността за своя живот, като се опитва да "увеличи" контрола си върху него чрез ползването на химична субстанция, а същевременно си изработва и една идеология, че всичко това става заради някакви тъмнисили или заплетени обстоятелства, на които той не може да влияе. На това се основава същността на тази болест.

     Първоначално зависимият не го забелязва, а после страхът от загуба на единствения начин да се почувства добре прави невъзможно той да признае пред себе си, че няма влияние върху живота си, защото пие. Той не е в състо­яние да повярва, че има влияние върху пиенето си. Не може да повярва, защото погрешно разбира това влияние.

     Правилно разбиране му носи първата част на Първата стъпка. Той може да постигне влияние върху своето пиене чрез парадоксално действие - чрез абсолютно спиране на пиенето. Да осъзнае и да повярва, че е безсилен пред алкохола и че има контрол само върху първата чашка - защото може да не посегне към нея.

     Както възникването на тази болест има признаците на парадокс -алкохоликът пие, за да му е по-добре, а се чувства все по-зле, - така и реше-нието на проблема е парадоксално. Благодарение на признанието, че е изгу-бил контрол върху пиенето на алкохол, алкохоликът започва бавно, чрез прилагане на поредните Стъпки, да си възвръща контрола върху своя живот. Може да взима умни решения. Останалите Стъпки му помагат да се учи на това. Вече не трябва да отделя по-голямата част от времето си за търсене на алкохол или за премахване на последиците от пиенето си. Вече не взима вредни и нереалистични решения, поведението му вече не е странно и не­разбираемо за околните и за самия него. Прилагайки упътванията, про­изтичащи от останалите Стъпки, той се учи на различен от досегашния начин на мислене и на нови поведения, които му позволяват по-добре да управлява живота си.

     Заради склонността си да оправдават трудните ситуации в своя полза, когато алкохолиците престават да пият, понякога те започват да злоупо­требяват с втората част на Първата стъпка. Докато преди не искаха да се примирят с това, че пиенето на алкохол ги е лишило от влияние върху живота им, сега умът им, функциониращ все още според старите навици, не се примирява лесно с поемането на отговорност за поведението на здравеещия, въпреки че той остава трезвен. Това е начин за избягване на Четвъртата и Петата стъпка. Когато зависимият вземе някакво неправилно решение, което не дава резултати или пък вреди на него или близките му, веднага охотно твърди, че нали той не управлява живота си.

От открита сбирка на АА запомних изказването на един участник. Той каза, че се опитва да прилага молитвата за спокойствие отзад-напред. Първо се замисля внимателно и честно, може ли да промени дадена ситуация или напротив, и чак след това, или я променя, или се опитва да се примири с нея.

       Когато бях на стаж в САЩ, в един от престижните центрове за лечение на зависимостите, прочетох на предната стена на сградата думите на Бил У.,създател на АА: "Твърде често на този свят доброто е враг на по-доброто". Първо си помислих, че не съм разбрал добре текста на чужд език, но след като погледнах в речника и се оказа, че за грешка и дума не може да става, започнах да се замислям, за какво иде реч. Тогава, струва ми се, разбрах смисъла на това неуправляване на живота, за което говорят Анонимните Алкохолици в Първата стъпка. Естествено, не върху всичко в живота ни може да имаме влияние, независимо от това дали някой е алкохолик или не. Има неща и моменти от съдбата ни, с които нищо не можем да направим, не можем също и да ги предвидим. Но за срещата с тях ни подготвя Третата, не Първата стъпка.

„Arka" №23, 1998

 

Pin It

АркА, брой 4, февруари 2004 г.

АркА

брой 4, февруари 2004 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Използвани са и снимки на детски профилактичен театър

„LUSTERKO" ("Огледалце") от Младежки културен Дом "Охота", Варшава.

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”