A- A A+
fShare
0
Pin It

 

ЗАТВОРЪТ - КРАЯТ И НАЧАЛОТО...

 

СИЛА ЗА ЖИВОТ

 

Здравейте приятели от "Арка"!

     Пишат Ви Радост и Николай, от град Стара Загора. С удоволствие си спомняме за запознанството и работната ни среща през месец май.

     Благодарим Ви за материалите, за Вашата искрена подкрепа и съпри­частност.

     Вашето гостуване в затвора и участието Ви на първата ни сбирка вдъхна много сили и надежда, както на нас — водещите, така и на момчетата от групата.

Работата ни по програмата "Сила за живот" е в заключителна фаза.

     В знак на благодарност и съпричастност към проблема на зависимостта, групата подготви и реши да Ви изпрати нашите послания и материали.

     Ще се радваме, ако имате възможност и направите достояние за други хора в нужда нашите първи стъпки от страниците на Вашето списание.

     Пожелаваме Ви много здраве, творческа енергия, професионални успехи и лично удовлетворение.

Радост Найденова — инспектор-психолог

Николай Ценов — инспектор "Социална дейност "

     Затвора гр. Стара Загора 22.07.2003г.

 

 

ПЪРВИ СТЪПКИ

 

     Искрено се радваме и вълнуваме от възможността да споделим нашите впечатления, опит и преживявания от реализирането на първата ни програма "Сила за живот" — за хора осъдени, наркозависими при Затвора — гр. Стара Загора.

     Тази работа неминуемо изисква добър професионализъм, широко сърце, отговорност и оптимизъм. Подго­товката на екипа, която продължи по­вече от шест месеца, премина крат­косрочен обучителен модул за работа със зависими лица под ръководството на д-р Л. Лозанова гл. ас. към ВМИ -Стара Загора и психолог Кр. Лазарова, като запознаването с био-психо-социалния модел позволи проблема да се разглежда в триъгълника "вещество - личност - микросоциална среда".

     Участието ни в семинара на тема "Злоупотребата с алкохол и наркотици — психологически и социални последици", с водещи терапевти по зави­симостите от Полша към Фондация "Стефан Батори", практически обогати и разшири нашия кръгозор в посока на съвременните тенденции.

     Позволихме си да използваме натрупания опит за групова работа с осъдени лица, както и специ­ализирани терапевтични дейности, провеждани до момента в нашия затвор.

     Отправна точка за ползотворна и ефективна работа бе и моти­вацията и нагласите на самите участници за справяне със зависи­мостта.

     Усилията на екипа (Николай Ценов - социален инспектор, Ра­дост Найденова — психолог, отец Йордан) бяха насочени към пре-одоляване на психическата зависи-мост от наркотични вещества чрез оказване на психосоциална подкрепа и профилактика. Това бе основната цел, при постигането на която съблюдавахме принципите за доброволност (информирано съгласие), обек­тивност, работа със силните страни, приемане, доверие и подкрепа.

     Времевите граници на програмата обхванаха четири месеца. През това време чрез индивидуални и групови форми екипът и 10-те участници работехме за:

   1. Себепознание и доверие в групата.

   2. Създаване на мотивация и интерес към собствените здравни проблеми и профилактика.

   3. Усвояване на умения за собствен избор и повишаване на автономията.

   4. Практическа готовност за самостоятелно справяне със зависимостта и изграждане на стратегия за позитивна личностна промяна.

     Груповата работа бе разположена в 15 сесии. Използвани бяха техники за личностно опознаване и повишаване доверието в групата, дискусионна психотерапия, ролеви игри за придобиване на социален опит, игри за обратна връзка, както и анкети, въпросници и видеопрожекции.

     Групата, а и ние водещите преминахме през нелеки изпитания в търсене на вечните истини. Участниците нямаха групов опит, почти 2/3 от тях бяха опитвали лечение в специализирани заведения. Недоверието, човешките съпротиви и илюзиите на зависимостта ни накараха много пъти да правим крачки встрани, да пробваме и опитваме, да полагаме усилия и много търпение. Искрицата на надеждата и силата за живот ни показваха пътя и опорните точки. В много от случаите връщането назад даваше неочакван тласък на работата ни. И така стъпка по стъпка - от отговор на въпросите: "Кой съм Аз?", "Моите чувства", "Аз и значимите за мен хора", "Моите добри страни", "Мога ли да се про­меня и как?" (пречупени през призмата на зависимостите) стигнахме до - "Кар­тата на моя безопасен път", "Моя личен план за здравеене".

     Много е трудно да се опишат и събе­рат в думи вълненията, дъгата от емо­ции и лъкатушещия път, през които минахме всички заедно.

     Един от най-силните моменти за участниците бе срещата им със спе­циалисти по проблема, които с много такт и професионализъм представиха механизмите на зависимостта в кон­текста на био-психо-социалния модел.  Преглеждането с нови очи даде възможност след видеопрожекцията на "Трейспотинг" и последващата дискусия, всеки сам да се изправи пред своите илюзии и емоции, да направи баланс и равносметка на изминатия път.

     Много сила, честност и смелост бяха нужни на участниците не само да признаят своето безсилие пред наркотиците, но и да полагат ежедневни усилия и отговорности за собственото си здравеене. С огромно съжаление и противоречиви чувства споделяме, че две от момчетата не успяха да завършат програмата - навярно за тях все още не е настъпил моментът на промяната и не са готови да направят крачката напред. Засега работата с тях остава само в индивидуален план.

     Въпреки проблемите и трудностите, по време на реализирането на програмата, ние — екипът и участниците, искаме да отправим послание към всички, които са съпричастни към проблема за зависимостите:

"Важното е не това, което искаш да направиш, а това, което правиш."

     Много време, вяра и търпение са нужни, за да се роди доверието, пробуждането на истинското и духовното.

     В резултат на реализираните дейности можем да обобщим следните тенденции:

• изградена е атмосфера на доверие и психологическа сигурност в групата;

• съществува  възходящо  развитие  на  груповата  комуникация,   само­определение и самоосъзнаване;

• устойчива  мотивация   и   активност  за  работа   по   проблема,   самонаблюдение, разкритие и желание за  промяна.

АркА, брой 4, февруари 2004 г.

АркА

брой 4, февруари 2004 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Използвани са и снимки на детски профилактичен театър

„LUSTERKO" ("Огледалце") от Младежки културен Дом "Охота", Варшава.

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”