A- A A+
Pin It

 

ПЪТЯТ И ВОИНЪТ

 

     ...И воинът заговори: Много път извървях, в много битки горях, много чувства познах, и прегради преодолях и научих това:

     Има три вида хора - спящи, будни и мъртви. Спящи са хората, които знаят за съня и са готови да се пробудят. А има много начини за това и всеки е добър, защото няма лош път за самоусъвършенстване. А ако човек не знае нищо за живота и дори не подозира за неговото съществуване или просто това не го интересува, той е мъртъв. Мъртвите хора изграждат сива маса; тя е лепкава, примамлива и унищожава множество души. Мъртвите не са умрели, а са биологично и обществено програмирани и ни­кога няма да познаят себе си и шанса, който им е даден и се нарича живот. Те са опасни, защото не познават живота и не го уважават. Будните хора могат да се нарекат ЧОВЕЦИ.

     ЧОВЕКЪТ, който неотклонно и с хъс преследва целите си, се нарича БОЕЦ. Понякога е no-трудно да се защити постигнатото и именно тогава боецът се калява. Но боецът има битки, има цели, ала не притежава смисъла. Когато боецът постигне пътя и почувства мисията си, се нарича ВОИН. Воинът познава смисъла, пътя и силата, но всичко това без съчувствие и чувство за справедливост не води до нищо добро. Воинът познава пътя, но не различава Добро и Зло, защото в пътя тези две не съществуват. Когато воинът може да си позволи да прояви състрадание и започне да различава Доброто и Злото, са нарича РИЦАР. Рицарят не прави нещата заради себе си, а чувства мисията да помага на хората. Той може да живее в хармония със себе си и околните. Докато боецът е твърде зает с битките и няма време да проявява разбиране към околните и често неговите успехи са за сметка на близките му. Воинът се стреми да бъде безупречен и се съобразява и с обикновените хора, и с близките си. При непрекъснатия стремеж на воините да бъдат безупречни, понякога се получава така, че те очакват такова поведение и от околните, а това често натоварва отношенията допълнително. Рицарят е деликатен и ве­ликодушен към грешките на другите. Той вече е постигнал много качества и познава труда, грешките и усилията, които ги съпровождат, и може да прояви търпимост. Само рицарят може да помогне на друг воин тръгнал по пътя и когато той има сила да помага на другите воини и да сподели с тях бисера на знанието, се нарича УЧИТЕЛ. А учителят трябва да чувства потребност да сподели знанията и опита си, защото без вътрешна потребност не се става учител. Учителят, когато престане да помага на хората, а започва да служи на една no-висша кауза (Бог, Мъдрост, Път, Вселена, Абсолют, Мисия, Предопределение, Сила), започва да се нарича ЖРЕЦ. Жрецът съществува в постоянно съобразие със силата, която е изначална. А някои хора смятат, че да се слееш с Бог е краят и те спират дотук. И тук те умират, защото всеки един от тези етапи е опа­сен противник и взема жертви от хората тръгнали по пътя. Но това не е краят, защото жрецът в постоянното общуване и преследване на силата, започва да губи индивидуалността си и ако престане да воюва, започва да губи облика си. Така че той трябва да продължи напред и да постигне божествената богоподобност на нещото наречено ЧОВЕК!

     Това е начин обикновеният човек чрез пътя на воина да се превърне в сияещо същество!

 

Из древни източни трактати

Получено от затвора - гр. Стара Загора

 

 

 

Pin It

АркА, брой 4, февруари 2004 г.

АркА

брой 4, февруари 2004 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Използвани са и снимки на детски профилактичен театър

„LUSTERKO" ("Огледалце") от Младежки културен Дом "Охота", Варшава.

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”