A- A A+
Pin It

   

(АА - САЩ)

ДА СТАНЕШ С ДУПЕТО НАГОРЕ

 

     Една събота съвсем наскоро очевидно бях станала с дупето нагоре. Нямпше никаква причина, но бях в ужасно настроение. Облякох се, направих си кафе, както всяка сутрин си изчетох медитацията, а след това коленичих и се помолих Бог да ме изпълни с обичта си, така че да мога да я излъчвам срещу всички хора, които ми предстои да срещна този ден.

     Но въпреки това крещях на кучето си, хвърлях разни пред­мети, които ми се изпречваха на пътя и, мънкайки, приготвих за­куска за 80-годишната си майка. Изобщо не й проговорих, за да не й кажа нещо неприятно. Чувствах се отвратително. Господ явно го е забелязал и си е казал: "Оле, на това момиче трябва да й се пов­дигне тонусъта".

     Звънна телефонът. Последното нещо, което ми се правеше, беше да се преструвам пред когото и да е, че всичко ми е наред. Погле­днах номера, който се изписа на телефонния апарат, това беше една стара позната от AA, c която дълго време не се бяхме виждали. Вдигнах слушалката. Първото нещо, което чух, беше: "Имам проблем.   рябва да поговоря с някой. Имаш ли една минута?" За частица от секун-дпта моето утро се промени тотално. Денят придоби нова перспектива. Изведнъж престана да има значение това, което върши кучето, това, че на масата от вчера има мръсни съдове, че самата аз съм бясна. Почувствах се като че ли някаква невидима ръка снема от плещите ми една гигантска тежест. Вярно, пак не съм била особено добре, но ето, нали някой се нуждае отмоята помощ. Аз трябва само да му отделя няколко мига. Това беше добро чувство.

     Познатата ми разказа за своя проблем. Аз й припомних, че има неща, които не можем да променим. Припомних й също за смисъла на прощаването, за любовта и толерантността, за които толкова много говори  Голямата Книга. И за това, че егото ни може да ни измъчи, стига само да се поддадем на болните мисли. През целия разговор едно тихичко гласче вътре в мен ми повтаряше: "Прави това, което съветваш другите". И за тези ня­колко минути настъпи чудото. Постепенно почувствах спокойствие вместо раздразнение и нервност. Вече знаех, че трябва до се помоля на Бог да ме дари с любовта и толерантността. Трябваше да направя списък на нещата, за които съм благодарна, вместо да си изброявам тези, които ме изтръгват от равновесие.

     В края на разговора познатата ми благодари горещо за това, че й посветих време и внимание. Каза ми, че много съм й помогнала. Тогава и аз й благодарих и за голямо нейно учудване й казах, че тя ми е помогнала още повече, отколкото аз на нея. Бях изпълнена с голяма благодарност, че ми беше пратен някой, който се нуждаеше от моята помощ, а същевременно можеше да помогне на мен.

     Така действа програмата: показвайки пътя на другите, си спомняме кой път самите ние да следваме.

Deborah W.

Akron, Ohio

юни 2000

 


Copyright © by AA Grapevine, Inc.; reprinted with permission

„Arka" № 37/2001

 

Pin It

АркА, брой 4, февруари 2004 г.

АркА

брой 4, февруари 2004 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Използвани са и снимки на детски профилактичен театър

„LUSTERKO" ("Огледалце") от Младежки културен Дом "Охота", Варшава.

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”