A- A A+
Pin It

 

(АА - Полша)

ИЗБРАХ СВОБОДАТА

 

     Искам да споделя своите кратки размишления за трезвеенето с други читатели на "Арка", тук и с вашата помощ.

     Аз съм трезвееща алкохоличка и често другите ми задават въпроса: каквое за мен трезвеността, какво всъщност означава тя? В такива моменти се усмихвам и отговарям: тя е Свобода. Това твърдение предизвиква различ­ни реакции: изненада, подозрителност, но също и разбиране. Трудно е с една дума да се изрази всичко, което за мен съдържа тази дума.

     Когато стъпих на пътя на трезвеността, като че ли излязох от един мрачен затвор, който ограничаваше свободата на движенията ми, обез­силваше ме, не ми позволяваше в полумрака да видя околната действи­телност. Когато ми оставиха отворена вратата на моя доброволен затвор и решението дали да изляза през нея, ме обхвана страх от това ново и непознато, което ме чака навън, как ли ще се справя с него. Но имаше и друг страх - дали тази врата някога няма да се захлопне завинаги, Възползвахсе от своя шанс и излязох. В началото бях недоверчива и неси­гурна, много внимателно се оглеждах наоколо, наблюдавах, проверявах каквоме заплашва и какво не, какво мога и доколко мога. Страховете се оказахапрекомерни, усетих облекчение и вътрешно спокойствие, една тишина вътре в мен. И тогава се почувствах свободна. Свободна от при­нудата да доказвам каквото и да било на себе си или на другите. Съгласието, което си дадох, да бъда такава каквато съм, ми даде сила да бъда такава, какватоискам да бъда, и сигурност каква не искам вече да бъда. Почувствах сесвободна, защото аз самата започнах да решавам за себе си и за своите работи, да вземам съзнателни, собствени решения и да поемам отговорност затези решения. Станах свободна, защото съзнателно, трезвено можех вече дагледам на всичко, което ме обкръжава, тоест да откривам, да познавам новихора и места и да черпя радост от това. Свободна, защото пак мога да гледам хората в очите, да ходя по улиците вече не с наведена глава. Чувствамсе свободна, защото мина вече времето на "строшените огледала", когато не можех да гледам отражението си. Най-накрая започнах да слушам другите хора и мога да се вслушвам в себе си, в своите желания, мечти и нужди. Днес знам, че съм нужна и аз се нуждая от другите, че сама си решавам кой ми е близък и важен и защо. Чувствам се свободна, защото мога да тъгувам, когато ми е тъжно, да се радвам, когато ми е радостно, да черпя удовлетворение да се преборвам със себе си.

     Трезвеността ми дава свобода, защото виждам как се променят годиш­ните времена и какъв чар има всяко от тях, защото виждам как порастват дъщерите ми, защото се прощавам и срещам с приятели, познати. Чувствам се свободна, защото от повече от две години се радвам на живота, преживявам своите тъги и радости без химия и мога всеки ден преди да заспя да моля своя Бог до края на живота да мога да благодаря, че днес не посегнах към алкохола.

 

Мирт Б.

Болеславец

 

„Arka" № 28/1999

 

Pin It

АркА, брой 4, февруари 2004 г.

АркА

брой 4, февруари 2004 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Използвани са и снимки на детски профилактичен театър

„LUSTERKO" ("Огледалце") от Младежки културен Дом "Охота", Варшава.

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”