A- A A+

 

     "Тук всеки учи всекиго", "Мисленето е като парашута, не работи докато не ce отвори", "Най-дългият път започва с първата крачка" се превърнаха от мисли написани на постерите в работно кредо на всички участници. Отвореният комуникационен канал благоприятства, както задълбочаване в специфичната материя, така и нестихващите дискусии и разговори по време на почивките.

     Учене чрез мислене, учене чрез преживяване - това е модел, който работи не само в терапията. Това е модел, който помогна на всички нас да се докоснем до света и преживяванията на хората със зависимости. Всеки ден срещата ни започваше със сутрешна сбирка, такава каквато се провежда в терапевтична общност. Експериментирайки и поемайки риска да опитат и да дадеш нещо от себе си, ние - които помагаме на хората със зави-симости, стигнахме до убеждението, че не само трябва да очакваме промяна от другите, но ние самите е необходимо да сме готови да поемаме анга­жименти и да рискуваме. Сутрешната среща в ТС дава рамката на деня, изгражда нов тип конструктивни взаимоотношения (напр. как да кажа благодаря, да изразя несъгласие), помага групата да не се изолира от външния свят и "да ври в собствен сос", а да се почувства част от цялото.

     Трудно ми е да наредя пъзела на всичко, което се случи през тези шест дни, но съм убедена, че всеки си тръгна с пълна кошница от знания, опитност, идеи, положителни емоции. Това, което много силно отзвуча в мен, е следното: терапията работи, когато е съобразена с нуждите на зависимия, когато е дозирана нейната продължителност и пренасочване, когато се прилага мултидисциплинарен подход, когато има надежда и позитивно мислене.

 

     От особено значение за професионалната ми ангажираност бяха предста­вените програми за работа в правосъдната система. Двугодишният опит, който имаме в Затвора - Стара Загора, за работа с хероиново зависими и чуждестранните практики показват, че изграждането и функционирането на модел в МЛС трябва да е законово регламентиран - с ясни критерии за оценка на нуждите и резултатите. Необходимо е привличането на широк кръг от специ­алисти - външни и вътрешни, материално-техническа база и финансиране на дейностите. Това, което засега сме постигнали, е зрънце и то трябва рационално и целенасочено да се използва, за да задвижи машината от институции и организации. Всяка една терапия повишава ефективността си, ако следва пренасочване на клиента, т.е. след освобождаване от затвора да се изгради мрежа от услуги и центрове (не само в София, а в цялата страна), където да продължат ресоциализационните мероприятия. Искрено се надявам, че четвъртия ЕУЗ ще катализира усилията и координацията на пенитенциарните служители, на държавните органи, на фондове и сдружения в посока създаване на стратегия за третиране на наркозависими и в МЛС в нашата страна.

     Развълнувана съм от факта, че в нито един момент от работата ни нито един от участниците в есенния университет не забрави, че сме тук заради професионалното си израстване дотолкова, че то да бъде и в полза на страдащите от зависимости. Развълнувана съм, че имах възможността да се запозная с толкова много хора на едно място, които са разчупили вътре в себе си стигмата на черно-бялото мислене, които имат мотивация и вършат работата си от сърце, които не се борят с проблема, и се опитват да го разберат.

     Благодаря на д-р Игор Куцинок и неговия екип, които с нестихващ ентусиазъм, професионализъм и отговорност творят, дават и ни правят по-човеци в трудното и глухо ежедневие на дните ни. Игор си замина, четвъртият есенен университет приключи, но останахме ние, останаха създадените контакти и партньорства. Остана надежда, че всички ние заедно можем да направим много повече от която и да е правителствена стратегия или държавна служба.

     Време е да се справим със синдрома на заучената безнадежност, че в България това не може да се случи, защото хората със зависимости имат нужда от нас, както и ние от тях:

          "Ако не сега - кога?

          Ако не тук - къде?

          Ако не ние - кой?"

 

     Благодаря на всички участници - ние заедно преживяхме магията на "случайната ни среща",  която ми даде много енергия, нова опитност и здрав смисъл да продължа напред.

Довиждане до ЕУЗ - 2005 г

Радост Найденова

психолог при Затвора

гр. Стара Загора 

Pin It

АркА, брой 5, март 2005 г.

АркА

брой 5, март 2005 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Художник: Клаудиуш Маселевски

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”