НАМАЛЯВАНЕ НА ВРЕДИТЕ

Виктор Ошятински

Алкохолизмът и намаляването на алкохолните вреди

     Намаляването на вредите е направило голяма кариера по отношение на наркотиците. То е станало една косвена стратегия между прохибиционизма и легализацията на наркотици. Защото вредите, причинявани от употребата на наркотиците, могат да бъдат редуцирани, без да бъдат легализирани. Това беше една от причините за ефикасността на намаляването на вредите като форма на държавна политика спрямо наркотиците - не морализаторска, а насочена към постигането на практически резултати.

     Общите вреди обаче, причинени от употреба на наркотици, а дори несравнимо по-големите вреди свързани със самата нелегалност на наркотиците, са по-малки от вредите, свързани с консумацията на легални субстанции, а особено на никотин и алкохол. Следователно, разширяването на концепцията за намаляване на вредите от тези субстанции изглежда жела­телно. Но такава стъпка предизвиква огромна съпротива и възражание, и то често сред терапевтите и самите непиещи алкохолици.

     Разногласия  около намаляването на вредите

     Алкохолът е законно разрешенасубстанция, с чиято употреба е свързанриск. Нали осъзнаваме, че например ездата или карането на кола също повлича след себе си риск. Но по отношение на алкохола мислим малко   по-различно   отколкото по отношение   на   управляването   на МПС.   Някои   вреди   акцентираме, други пък се опитваме да намалим със съответни правни регулации, но решителното болшинство от тях просто пренебрегваме, тъй като в обществата, които допускат употребата на алкохол, се появява силно културно залъгване по тази тема. Ние по принцип одобряваме - особено сред мъжете - известно разхла-бване на спирачките, както и нарастване на вербалната и физическа агре­сивност след употреба на алкохол.

     Опитите за правна регулация на упротребата на алкохол - като от-страним неуспешните опити за всеобща забрана - се концентрират оби-кновено върху три аспекта:

     - Ограничения на достъпа на алкохол за деца и младежи чрез въвеж-дане - и повдигане - на границата на възрастта, след навършването на която може легално да се пие алко-хол. Такива регулации обаче не ви-наги са спазвани на практика.   

     - Ограничения или абсолютна забрана за управляване на моторни пре­возни средства след употребата на алкохол (макар че често пияните шофьори остават ненаказани или наказателните органи се отнасят сниз­ходително към тях).

      - Забрана за консумация на алкохол на работното място, а особено там, където това може да доведе до злополука.

      Но списъкът на вредите е несравнимо по-дълъг. Ето някои примери:

     - Здравни последици от пиенето. При повечето болести свързани с прекомерната употреба на алкохол - с изключение на цироза на черния дроб - самият факт на злоупотреба често изобщо не е елемент от диагнозата. Много лекари изобщо не питат пациентите си дали и колко пият. А дори в много смъртни случаи като официална причина за смъртта се посочва злополука, инфаркт, увреждане на бъбреците, като се подминава фактът, че непостредствената причина е злоупотребата с алкохол. Също така по принцип се пренебрегва влиянието на пиенето върху общото здравословно и физическо състояние.

      -  Пиенето на работа все още се толерира, ако не води до злополуки.  

      - Одобрява се пиенето като средство за зараждане и подхранване на интерперсонални връзки, особено сред млади хора и в групи с повишен риск.

    - Обикновено се пренебрегва влиянието на злоупотребата с алкохол върху интерперсоналните, а особено партньорски релации.

      - Също така се подценява влиянието на алкохола върху семейството, върху възникването на семейни проблеми, причиняването на страдание на съпрузите и децата, както и върху възникването на други проблеми у децата.

      - Почти не се забелязва влиянието на злоупотребата с алкохол върху влошаване качеството на живот, материалното състояние, спадането на честността и атрофията на духовния живот.

Алкохолизмът като само една от многото вреди

     В тази перспектива алкохолизмът, който вероятно е по-добре забележим, е обаче само една от многото вреди причинявани от злоупотребата или неправилната употреба на алкохол. За разлика от нелегалните наркотици (както и от легалния никотин) повечето от потребителите на алкохол не са зависими от него. Фактът, че болшинството хора пият "нормално" благо­приятства пренебрегването на вредите свързани с употребата на алкохол. Алкохолът се смята за безвреден, с изключение на хората, които са зави­сими от него. По този начин маргинализирането на алкохолиците и подчер­таването на границата между тях и останалите консуматори помага да не се забелязват вредите произтичащи от "нормалното" пиене.

     Маргинализирането на алкохолиците придобива различни форми. Една от тях е осмиването на алкохолиците в селските общности. Подобна роля са играели моралните порицания, оправдавани с обявяване на алкохолизма за грях и проява на слаба воля. Същата функция играе определянето на алкохолизма като психическа болест. Но маргинализирането не е било от полза нито за обществата, нито за самите зависими. Хората, които са искали да им помагат, са се сблъсквали с бариерата на морално осъждане на алко­холиците. Чак сравнително неотдавна се намери начин за помощ благо­дарение на признаването на алкохолизма за болест.

Въздържанието като цел на лечението

     През 40-те години на XX век е настъпил прелом в лечението на алко­холизма. Тази коварна и преди всъщност неизлечима болест е започнала да бъде "опитомявана" благодарение на новия модел на алкохолизма като болест и на основания върху този модел начин на лечение, чийто съществен елемент е абсолютното въздържание на болния. Въздържанието е станало цел на лечението, и то не само в програмите основани върху 12-те Стъпки на Анонимните алкохолици, но също така и при методите, предизвикващи рефлекс на отвращение (т. нар. репулсивна терапия) или при кодирането чрез хипнотични сеанси. Въпреки че някои религиозни и трезвенически движения са продължавали да определят въздържанието на обществото като цел заслужаващ реализация, то медицинският подход се е задоволил с пос-тулата за абсолютното въздържание само в случаите на болните, при същевременно допускане на употребата на алкохол от останалите пълно­летни членове на обществото. Такова отношение към алкохола може лесно да бъде съгласувано с политиката на намаляване на вредите.