Животът в съвременния свят стана труден, пълен със стрес, лишаващ от чувството за сигурност и безопасност. Хората, най-често младите, посягат често към рисковани начини за постигане на облекчение и забравяне на своите безпокойствия, стресове и задължения. Излиза, че понастоящем  наблюдаваме една деформирана версия на изконния човешки стремеж към щастие. Моралистите смятат, че в това гонене на щастието хората са сбъркали пътя. Мъдреците повтарят, че истинското щастие трябва да си го заслужиш сам, но не посочват начина, по който да го направим. И неза­висимо от това, кой е прав, известно е, че няма никакви показатели, че на хората в скоро време ще им бъде по-лесно да живеят. След колко години ще ликвидираме безработицата? След колко години ще предложим на всички прилични жилищни условия? След колко години на всички деца ще им пре­подават добри и умни учители? След колко години ще се научим в доста­тъчна степен да подготвяме хората за съзнателно родителство?

     Опасявам се, че отговорите няма да бъдат твърде оптимистични. Крайно време е да започнем изграждането на интервенционни и терапевтични системи, а покрай тях също и на такива, които ще позволят по-ефикасно да се намаляват вредите, в това число също и алкохолните. Особено че заедно с последните промени и пазарната икономика тези вреди започнаха да нарастват. Този вид действия съставлява, общо взето, обществената профилактика.

Децата не са виновни

     За нарастващата в последно време вълна на алкохолизма и наркоманията сред младежите са виновни както цивилизацията, така и човешката природа.

     Досегашната профилактика по принцип има негативен характер, опира се до голяма степен на опитите за контрол, заплашване и наказания.

     Концепцията за борба с употребата на алкохол сред младежта не изглежда обаче да е ефикасен начин за намаляване на вредите. В името на тази борба все по-често и все в по-голям мащаб се прилагат спрямо младежта наистина военни методи - шпиониране, подслушване, засади, таен десант. А когато успеем да хванем някой, прилагаме спрямо него разпит, наказания и раз­лични стредства за принуда. Във войната против децата, в която се из­ползват плашила, заплахи и санкции, ние, за съжаление, по принцип губим. Със самите наказания е невъзможно да се научи когото и да било на добър живот. Всичките усилия и пари, които влагаме в горепосочените средства за контрол, просто не са достатъчни за решаване на сложните проблеми.

     Младостта носи в себе си закодиран бунта срещу авторитетите и нор-мите на възрастните, които не вземат това под внимание и се стараят да възпитават главно чрез забрани и наказания, бързо губят авторитет като съдействат при това за утвръждаването на бунтарски и антиобществени поведения у възпитаниците си.

     Тези песимистични опити не означават обаче, че трябва да изоставим всякакви профилактични действия. Негативната профилактика трябва да отсъпи място на позитивните стратегии, опиращи се на създаването на безопасни в емоционален аспект условия в семейството, най-близката съседска среда и в училището. Едукационните въздействия трябва да се насочват и към родителите, и към възпитателите, а не само към децата Учи-лището трябва в много по-голяма степен да подкрепя родителите в органи-зирането на свободното време на децата. Понастоящем в многото малки семейства, където живеят много деца "единаци" без братя и сестри в къщи рядко има възможност за осигуряване на достатъчна грижа и емоционална безопастност.

     Намаляването на риска от опасност, в това число и ранната употреба на алкохол, цигари или наркотици, може да се постигне не чрез наказания или борба , а например чрез построяване на плувни басейни и спортни площадки, както и ангажиране в училищата и кварталите на инструктори по различни форми на развиване на интереси, артистични действия, музикални състави, театри и т.н.

     Нашите деца не са по-лоши от тези отпреди петдесет или сто години. Проблемът им е в това, че често нямат къде да се дянат поне няколко часа дневно Или имат домове, но там ги чака главно компютърът или телевизорът. Това са много често истинските "възпитатели" на нашите деца А за много други възпитател е улицата. Позитивната профилактика трябва да създава привлекателна и реална конкуренция на тези студени, безлични и опасни другари в живота на децата ни.

     В някои страни съществуват места, където хората са успели да създадат такива условия, в които без полицейски кучета и скрити в тоалетните каме­ри значително бе намалена статистката на пиянство, тютюнопушене и употреба на наркотици сред децата и младежите. Показателно е че същите проблеми са намалели там и сред възрастните. Ефикасна профилактика - това значи работа не само с децата, но преди всичко с възрастните Тя се реализира не с шумни и ефективни кампании, а ежедневно и системно. С тази цел би трябвало да работят заедно училища, църкви, локални власти, заводи, медии, т.е. - всички институции, ангажирани в обществения живот в дадена среда.