Да строиш катедрала
(или пътуване отвъд огледалото)
Така наречените профилактични професионални театри, които от няколко години започнаха масово да предлагат на училищата и възпитателно-образовател-ните заведения в Полша своите далеч не евтини услуги, основават своето функциониране (като не споменаваме изобщо за реалните им едукационни, профилактични и художествени качества!) върху стереотипното схващане на "профилактиката за деца и младежи". Всъщност обикновено те представляват поредният вариант на старото колкото историята на педагогиката дрънкане на възрастните отправено към децата, малко само подправено с жест или сценичен костюм. Дори ако оптимистично приемем (макар че "произведеното" от повечето от споменатите театри не дава основание за такъв оптимизъм), че в това дрънкане се съдържат само и единствено благоразумни мъдрости, всеизвестно е какви резултати от край време постигат възрастните с дрънкането си на децата...
Ако искаме да гледаме на профилактиката като на нещо повече от търсена стока, с която набързо можеш да направиш добър бизнес, трябва най-после да приемем и да запомним няколко съществени истини, които сигурно добре знаем като теория, но на практика някак си лесно - за поу-добно? - ги забравяме.
Профилактика не се прави "за децата". Профилактиката може да бъде осъществявана само - заедно с децата.
Профилактиката не е заплашване. Младостта обича да играе на гоненица със страха, защото всъщност страхът й е чужд ("страхуват се мекоте-лата" или "да се страхуваш е готино").
Профилактиката не е доставяне на информация за въздействието на психоактивни вещества (младите го знаят по-добре от нас) и за вредните му последици (всеки, който започва да експериментира с тях, е убеден в собствената си неуязвимост: "това не ме касае мен", "с мен това няма да се случи", "аз ще се оправя"...).
Профилактиката не е само информиране за последствията от рискови поведения. Тя е показване (или - създаване) на алтернативи и съобщение: имаш избор, МОЖЕШ да избираш. Животът ти зависи от теб – не от стечението на обстоятелствата, не и от тайфата приятелчета, не и от преуморения или препил баща.
Профилактиката е учене да вземаш решения (и на готовността да приемаш последствията им), да правиш съзнателни избори - а преди всичко да умееш да виждаш възможността за избор. И да си признаваш правото на избор, на собствено, съзнателно и автономно решение. Такова право ще си признае само човек, който осъзнава стойността си, осъзнава, че той е субектът и извършителят на своите действия. Следователно, елемент sine qua non на всякакви профилактични действия трябва да бъде подсилването на чувството за себестойност, помощ в опознаването на собствените си силни страни, в осъзнаването на собствения си потенциал, на възможността, желанието и нуждата за развиването му, в съзнаването на възможността за участие в формирането на дайствителността.
***
Именно такава профилактика се осъществява в профилактичния Клуб "Х", действащ в Младежки културен дом "Охота" във Варшава.Така се казва един от кварталите на Варшава, допреди няколко години община (сега полската столица административно представлява една община, разделена на квартали).Клубът работи вече трета година и, въпреки че през цялото време продължава да фигурира сред приоритетните задачи в кварталната програма по профилактика, от началото на 2004 г. (след промените в административния строй на социалното подпомагане в столицата) този факт придоби предимно символично значение, защото вече не се реализира една от основните и първоначални предпоставки за функционирането му - съвместно с кварталните органи финансиране на дейността на клуба (по-рано, близо две години реализирано успешно и с удоволствие от двете страни); странно нещо при положение, че кварталната профилактична хазна обективно погледнато набъбва... Въпреки това Клубът "Х" продължава да действа. Участват в него над 60 деца и младежи - главно ученици от 5-6 клас в основно училище и гимназисти (7-9 клас). Тук децата имат възможност (а много от тях не винаги я имат в къщи) спокойно да пишат домашни и да наваксват материала, а в случай на трудности да получат помощ от учители и доброволци - студенти в педагогически вузове. Освен това разполагат с няколко компютъра и интернет, могат да се занимават с мултимедии, да събират журналистичен опит, да участват в т. нар .„Тренинг по заместване на агресията" (по програмата на Голдщайн ART - Aggression Replacement Training) и в различни, водени от квалифицирани учители и инструктори, занятия развиващи интересите и талантите им - спортни (тенис на маса, мини фи-тнес, карате с елементи на самозащита и др.) и артистични (свирят на китара и електронни инструменти, танцуват, рисуват, играят на театър).
***
Театър "Огледалце", който възникна и работи в Клуба "Х", е опит за практическо осъществяване на изброените в началото предпоставки за "активна" профилактика ("с деца", не "за деца").
Той представлява основана върху авторска програма форма на театрални занятия, чиято задача е не само стимулиране на развитието на артистични таланти и интереси (макар че талантите и интересите сами по себе си са алтернатива не за подценяване!), но, преди всичко, подкрепяне на младия човек в често трудния му път към емоционално разбиране на света и другите хора, към самоопознаване и себеприемане, помощ в откриването и сверяването на ценностите, в построяването въз основа на тези ценности на собствена стабилна система. Затова художествените търсения, експериментирането с различни изразни средства и овладяването на едни или други сценични умения е точно толкова важно, колкото и изживяването на ролята, рефлексията върху смисъла на всяко преживяване, върху себе си и света, която в резултат трябва да доведе до правене на съзнателни избори (не само на сцената). Ето защо театърът е профилактичен в най-истинския смисъл на думата - защото помага на децата да откриват това, което е най-важното, принуждава ги да обърнат поглед навътре, към себе си, води до осъзнаване на значимостта на собствените избори и решения.
Затова не крайният художествен ефект на създаваните спектакли е най-важен (макар че той неведнъж надраства очакванията!). Те всъщност нямат завършена, постигната веднъж завинаги форма, всичките през цялото време "се случват", раждат се постоянно - на всяко поредно занятие малко отново, всеки път малко по-различно; създават се, често на принципа на импровизацията и хепънинга, от самите актьори и практически без край.
