A- A A+
Pin It

 

Януш Шерославски

Институт по психиатрия и неврология Варшава

 

Ролята на семейството във възпитанието към отговорно пиене на алкохол

 

     Въпросът за пиенето на алкохолни напитки от младежта отдавна привлича внинанието на институциите, отговорни за алкохолната политика на държавата. През 90-те години той е придобил ранга на приоритет. По това време са възникнали много профилактични програми, въвеждани от локалните власти, неправителствените организации и просветните заве­дения. Както целите, така и методите на възпитанието относно алкохола, са били определяни с мисълта за институционалните структури. В този процес сравнително най-слабо е участвало семейството. А нали именно то, а осо­бено родителите, са преди всичко отговорни за възпитанието на децата.

     Психоактивните вещества, както легални, така и нелегални, са елемент на действителността, в която младият човек трябва да се научи безопасно да се движи. Благодарение на възпитанието той би трябвало да придобие съот­ветното отношение към тях. Рамките на възпитателната роля на родителите създава законният ред и обичаят в тази област. Право на родителите е да ре­шат, дали искат да отгледат трезвеник или човек, който умее с мярка да употребява психоактивни вещества - поне някои.

     Ролята на родителите тук е огромна. Те трябва обаче първо ясно да осъзнаят какво искат да постигнат. Що се отнася до нелегалните субстан­ции, проблемът не подлежи на дискусия. Решителното болшинство роди­тели, съгласно културните норми, биха искали вероятно да опазят децата сиот наркотиците. Сигурно те също не си въобразяват децата им в бъдеще, когато вече пораснат, да употребяват нарко­тици, дори в ограничен обхват.

     По различен начин стои въпросът за алкохола. Вярно, че пълното въздържа­ние може да бъде цел на възпитани­ето, но все пак в Полша, както и в други страни от региона, това не е единстве­ното културно акцентирано решение.

     Както показват изследванията, сравнително малко хора смятат абсолютното въздържание за добър модел. Значително непопулярна цел на възпитанието е моделът на умереното или поне символично пиене във възрастния живот. Следователно идва въпросът: как да доведем до това, нашето дете, когато порасне, да иска и да умеее да употребява алкохол по обществено одо­бряван и сравнително безопасен начин?

     Проблемът с пиенето на алкохо­лни напитки, както и с употребата на други психоактивни вещества, се предопределя от образците, които се коренят в традицията и обичая. Кой, кога, в какви ситуации и колко може да изпие - това зависи от нормите, съществуващи в дадена обществена група. Доколкото в полския културен кръг пиенето на алкохолни напитки от възрастните е по принцип все­признато, то отношението към пи­енето им от младежта е силно дифе­ренцирано. В такива страни като Италия, Франция или Дания общо­приет е обичаят по-младите тинейджъри да пият нископроцентни алкохолни напитки, например с яденето. От друга страна, в такива държави като Швеция, Норвегия или САЩ нормата, не допускаща консумация на алкохолни напитки от непълнолетните, е строго спазвана. Също така законодателните норми, ограничаващи достъпа на младежта до алкохол, са много различни, от много строги (САЩ, Швеция) до либерални - например в Дания чак през последните години въведоха ограничения в продажбата на алкохолни напитки, и то само на лица под 16 години. Нашата страна на този фон доскоро се е зачислявала към по-строгите.

     Още през 80-те в Полша беше задължителен, по всичкипоказатели неоспорим, "въздържателският" модел в подхода към въпроса за пиенето на непълнолетните. По принцип никой не оспорваше осемнадесет години като границата, от която може да бъде разрешено пиенето на каквито и да било алкохолни напитки. В този аспект както изследванията на общественото мнение, така и мненията на експертите, оставаха до голяма степен в съгла­сие. Само малък процент възрастни граждани на нашата страна, изследванипрез 1989 г., биха позволили алкохолни опити преди прекрач­ване прага на законно пълноле­тие. Сред експертите също се случваха единични гласове за ученето на културно пиене на тинейджърите преди 18-годишна възраст. Но те бяха маргинални. Дори да се казваше на младите хора че алкохолът, ако се изпол-зва по правилен начин, може да бъде извор не само на нещастия, но и на относително безопасно удоволствие, то това събуждаше остра съпротива от страна на антиалкохолните дейци. Трябва също да се добави, че се появиха - както сред експертите, така и сред обществото - мнения, според които границата на достъп до алкохолни напитки трябва да бъде изместена до 20 -или даже 21-годишна възраст. И въпреки че нормата за непиене на тиней-джърите беше повсеместно пренебрегвана, то дори самите те по принцип не я оспорваха.

     Тази ситуация през деветдесетте години започна да се променя. Резул­татите от изследванията на обществе­ното мнение показват значително уве­личаване на процента на възрастните, допускащи употебата на алкохол пре-ди достигане на пълнолетие. Закон-ните ограничения на достъпността на алкохолните напитки за непълнолетни са всеобщо пренебрегвани, забранената реклама на алкохол е до голяма степен адресирана до младежта, като стимулира нейното въображение и интерес към алкохола. Гледката на пиещите или дори пийнали млади хора на обществени места стана ежедне­вие и не събужда вече никаква реакция от страна на възрастните.

     Изследванията, водени сред тинейджърите, ни убеждават, че за много от тях алкохолните напитки са станали постоянен елемент на младежката култура. Те не намират никакво основание за въздържанието докато станат пълнолетни. Смятат, че имат пълното право да пият. Изследванията сред родителите на тинейджърите показват доста голямото им безсилие. От еднастрана те са запазили до голяма степен нормата забраняваща пиенето на непълнолетни, а от друга страна не особено искат или умеят да накарат децата си да я спазват. В значителна част от семействата се пази колебливото равновесие между очакванията на родителите и нуждите на младежта, което се гради върху недомлъвки и незабелязване на очевидни факти. Родителите или изискват пълно въздържание и същевременно се съгласяват да не виждат случаите на нарушаването му, или пък направо редуцират своите изисквания, като ги свеждат до забрана на алкохолни ексцесии, а дори и това често не са в състояние да изнудят.

     В резултат на това и количеството на непълнолетните, посягащи към ал­кохол, и количеството на консумира­ните алкохолни напитки в тази група, рязко се увеличават. Понастоящем пиенето на алкохолни напитки, а осо­бено бира, от петнайсетгодишните мла­дежи стана вече статистическа норма. Младите хора на тази възраст, които изобщо не пият, се озоваха в абсо­лютно малцинство. През деветдесетте години се увеличи не само популяр­ността на пиенето сред непълнолетните, но също и мащабът на пре­комерното им пиене, като честота и като количество алкохол наведнъж. Все по-разпространеното пиене водещо към опияняване се свързва със зна­чителното нарастване на риска за появата на сериозни проблеми. Напиването вече често се случва по време на алкохолната инициация. Неконтролираните първи алкохолни опити, правени често без елементарни знания за действието на алкохола, пораждат особено голям риск за възникване на вреди.

АркА, брой 5, март 2005 г.

АркА

брой 5, март 2005 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Художник: Клаудиуш Маселевски

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”