A- A A+
fShare
0
Pin It

 

"Ако променя онова, което

мисля, онова, което чувствам,

или онова, в което вярвам — ще

променя това, което правя"

 

Възможности за работа с осъдени лица с хероинова зависимост

 

     Отварянето на границите за обмен на хора и стоки утвърди България като един от основните канали за трафик на наркотици за Западна Европа и Азия. Наркокултурата претърпя сериозно развитие, както в количествено, така и в качествено отношение. По последни данни от националната здравна организация 27% от учениците между 11-16 години са приемали в различен период от време психоактивни вещества. Забелязва се тенденция на снижаване възрастта на злоупотреби с наркотици, която се определя така: на 10-12 год. за първи път се експериментира с дрога, като най-разпространени са марихуаната и хероинът. Средната възраст на търсещите лечение по повод злоупотреба с хероин през последните пет години е спаднала от 24,7 на 22,5 години.

     Общоизвестен е фактът, че в генезата на антисоциалното поведение, вли­янието на наркотиците е съществено при извършване на престъпления. Лицата със зависимост е необходимо да изявят желание за помощ и тогава с разпореждане на съответния съд се настаняват на принудително лечение -единственото специализирано за тази цел заведение е болницата в затвора гр. Ловеч. След медикаментозно лечение (3-5м.) те влизат в общата система на затвора.

     В повечето случаи, преминавайки съдебна процедура и пребиваване в следствен арест, те постъпват в затвора преодолели физическата абсти-ненция. Но попадайки в нова жизнена реалност, от тях се изисква психи­ческа еластичност и устойчивост, умения за адаптация и за социално функциониране в условията на изолация - качества, които те определено не притежават, вследствие на което те правят емоционално-поведенчески сривове.

     При анализа профила на тази категория правонарушители се отчита реален риск от вреди, както и от рецидив. Криминогенните нужди изискват да се постави акцент върху специализираните методи на третиране. А именно мотивиране и включване в индивидуални и групови програми на терапия.

     Регистрираната тенденция за периода юли 2002 - януари 2003г. в затво­ра Стара Загора на новопостъпили лишени от свобода близо 2% с хероинова и 10% с експериментална и спорадична консумация на дрога се запази през 2003/2004г. За съжаление, получената информация се основава на доброволно споделяне, тъй като липсват медицински и други документи, гаранти-рмщи по-голяма обективност. Това са предимно млади хора на възраст от 18до 29 г., чийто живот тепърва предстои с всичките си проблеми - устрой-ванена работа, създаване на семейство и т.н.

     В този контекст пилотната програма "Сила за живот" се опита да отго-нори на актуалните нужди и създаде модел за работа с осъдени зависими.

"Зелената улица", която даде ръководството на затвора, ни предостави възможност да участваме в поредица обучения и семинари. Искрено бла­годарим на екипа от фондация "Стефан Батори" - Варшава, който ни показа професионализъм и човечност, подари ни литература и материали, гостува на първата сбирка на групата и вдъхна вяра на момчетата. Участвахме и в международния научен семинар "Терапия на осъдени лица със зависи­мост" - по програмата Атлантис - Барчево 2003. Преминахме стаж в отделе­ние за зависимости в затвора гр. Варшава.

     Всичко това ни помогна да създадем модел, в който ползвахме най-доброто от една вече доказала успешното си функциониране програма "Атлантис" и внесохме съобразно актуалната ситуация у нас полезни прак­тики, които вече сме изпробвали във времето.

     Основна цел на програмата - преодоляване на психическата зависимост чрез получаване на знания относно зависимостите като болест, последиците свързани с нея и формиране на нов здравословен стил на живот.

     Работата стартира през м. март 2003 г. и продължи през цялата 2004 г. Групата в началото (от 10 л. св. с хероинова зависимост) и екипа (психолог и инспектор социална дейност) извървяхме дълъг и нелек път. Може да се каже, че заедно направихме първите крачки. Това, което не можехме да на­мерим в специализираната литература, го открихме в споделеното от тях, в натъжените им очи, в недоизказаните слова. Сега, когато се връщаме във времето назад, е по-лесно да открием своите пропуски, малки победи и истини.

     Ще се опитаме накратко да споделим основните моменти от работата ни. Надяваме се това да бъде полезно и за други, които са съпричастни към проблема. Да получим обратна връзка, която ще ни помогне да работим още по-добре и успешно.

     Градивен елемент в условия на изолация при работа с хероиново зависи-мите осъдени са терапевтичните релации. Отношенията между водещия те-рапевт и лишения от свобода не трябва да се разбират само като даване на задачи, включване в програма, поставяне на диагноза, интерпретиране на данни и използване на определени методики и тестове. Осъденият пациент не може да има чувството, че е насилван, че с него се експериментира, че той е обект на въздействие. Здравите работещи релации предполагат добро-волност, информирано съгласие, приемане и доверие, реалистичност и под-крепа на силните страни. Това са всъщност и основните принципи на ра-бота, които подпомогнаха участниците да се чувстват сигурни, разбрани, да общуват спокойно и себеразкрият. Усвояването на тези жизнени умения благоприятства мотивацията за промяна, груповия процес и интеракциите с по-широк кръг партньори.

     Участниците нямаха групов опит, почти 2/3 от тях бяха опитали да спрат вземането на наркотици. Естествено в началото недоверието, страхът, човешките съпротиви бяха по-силни. Но работата в група е като качване по ескалатор. Ако някой започне да слиза надолу, останалите от групата му подават ръка, за да продължи напред.

     Първата стъпка е осъзнаването на зависимостта. Разчупването на илюзи­ята, че вземаш наркотици, но не си наркоман, както и измамното чувство, че винаги можеш да спреш и контролираш нещата. Тази крачка е най-важната по пътя на здравеенето.

     Осъзнаването на зависимостта като болест, която остава за цял живот и че терапията не лекува, а дава необходимите знания и инструменти за откриване на "мините и опасните завои".

     Символично казано - зависимостта като болест е като бронхиалната астма или високото кръвно налягане. Засегнатият и неговите близки е необходимо да знаят кои са така наречените алергии, които могат да предизвикат следващия пристъп. И да правят необходимото, за да водят един здравословен начин на живот.

      Първият модул, който е информационен, включва теми като - "Инди­кации и симптоми на зависимо поведение", "Що е зависимост, фази", "Запознаване с био-психо-социалния модел", "Процесът на здравеене, защо терапия", "Митове", "Система на илюзиите и отрицанието", "Аз и моите чувства", "Какво е СПИН и ХИВ" и др.

АркА, брой 5, март 2005 г.

АркА

брой 5, март 2005 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Художник: Клаудиуш Маселевски

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”