A- A A+
Pin It

 

Цветовете на палитрата живот

(разказ за моя живот)

 

     На розов лист хартия седнах да напиша сините листа на моята съдба.

     Ето тук румено дете подскача като малка бяла котка - смее се и тича, играе с жълтата си топка. А по-нагоре - виж, порасло и прегръща кукли, а в оранжевите храсти се крие закачливо огнено кълбо на детско зарево.

     И по-нататьк - от светло резедаво в тревата под орехова сянка в гората, и кошничка цветя в ръката тръгва то, детето по моста на живота с цвят на хамелеон.

     И неусетно минават дните на пъстрата палитра детска, неусетно се сме­нят цветовете в гамата на живота светски. И безгрижното дете тръгнало по мостасъс смелост - стоманен цвят следвало луна с коронка златна на главата, та да знаят всички във света хей,шегата настрана - Аз вървя!

     О, Младост, Младост! Ти си тъй прекрасна, с най-надеждно ярка си-нева. Ти си смела, ти си дръзка и с най-неженцвят. Ти си красивата дъга!И усмихвайки се на света, каз-ваш: Аз съм млада! Аз ще победя! По тачи златна охра на младежкия живот когасе замени с кафявото петно на ...

     И то детето, уж порасло, реши отново със свежия си плам да вземе гуманай-голяма и с един замах да върнеслънчевата светлина... Но пом-ии ли кога започна и колко време мина? - то все трие туй петно, а то стоити досадно пак кафяво и - слънце-то съвсем се затъмни. Всичко стана тъмно. Няма вече розови листа, нито резедавататрева и вятърът с нежносиния си полъх нейде отшумя.

     И то, детето, уж порасло, тръгнало по хамелеоновия мост се загуби там в тъматаи забрави за луната.

     Кой сега ще води малкото момиче, кой ще върне цветовете?

     Кой ще сложи пак на нейната глава царската корона?

     То плачеше страхливо и луташе се сам само, и ни отляво, ни отдясно не намери своя бряг, и всички тонове на черно се въртяха около него и не спирахав своя омагьосан бяг. И във водовъртежа на живота детето уж порасло, минало през младостта, докато се усети - то станало жена.

     Паднала на дъното, по детски, на сиво каменистата река, изведнъж видялакак черната гора е опръскана с винено-червени, кървави петна. Ами сега качала си падналата жена - къде е онази детска гума, с която мога да заменябързо черната картина?

     Трябвало да стане и да почне отначало, но не да трие стария пейзаж, и с нова палитра, нов живот да оцвети.

     И решилатя, вече станала жена - нов живот да оцвети; да не тръгва по хамелеоновия мост към предишната гора.

     Обърнала гръб на старата картина и с нови краски, но не тъй ярки, и не тъй нежни, тя започнала отново да твори.

     И цветовете не са тъй акварелни, ни фриволни и тоз ефир на младостта заменилас тонове по-тежки и по-силни.

     Мостът вече е стабилен. И градът се вижда; пътят е изчистен, свети само старата луна. Тя върви, но след­ва пътя. Грее вече слънце на простора. Вятърът вее във косите, песен пее във сърцето.

     Вижда знака отдалече: Спри! По­мисли! Премини!

     И жената, вече зряла, спокойно се усмихва, вперила поглед във далечи­ната, върви напред и знае: и да падне, пак ще се издигне!

Даниела Шиварова 

Pin It

АркА, брой 5, март 2005 г.

АркА

брой 5, март 2005 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Художник: Клаудиуш Маселевски

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”