Писмо от твоята болест
Здрасти... Просто в случай, че не си ме забравил... Аз съм твоята болест... Аз мразя сбирките... аз мразя висшите сили. Аз мразя всеки, който има програма. На всички, които имат контакт с мен, пожелавам смърт и страдания. Позволете ми да се представя - аз съм болестта на зависимостта. Аз съм коварна, объркваща и могъща. Това съм аз. Аз съм убила милиони хора и това ми доставя удоволствие. Аз обичам да те улавям с елемент на изненада. Аз обичам да се преструвам, че съм твой приятел и любим. Аз те карах да се чувстваш добре, нали? Когато искаше да умреш, не се ли обади на мен? Аз дойдох и аз обичам да те карам да страдаш. Аз обожавам да те карам да плачеш. Дори повече, аз обичам да те правя толкова вцепенен, че да не можеш нито да страдаш, нито да плачеш. Тогава, когато не можеш да чувстваш изобщо нищо. Това е истинско удоволствие. И всичко, което искам от теб, е продължително страдание. Аз бях винаги тук заради теб. Когато нещата в живота ти вървяха добре, ти ме покани. Ти каза, че не заслужаваш всички тези хубави неща в твоя живот и аз бях единствената, която се съгласи с теб. Заедно ние успяхме да унищожим всички хубави неща в твоя живот. Хората не ме вземат на сериозно. Те приемат на сериозно инсултите, сърдечните атаки и дори диабета. Глупаци. Без моя помощ тези неща изобщо не биха могли да се случат. Аз съм толкова мразена болест, но въпреки това аз не идвам неканена. Ти избираш дали да ме имаш. Толкова много хора са избрали мен пред реалността и спокойствието. Но повече, отколкото ти ме мразиш, аз мразя всички вас, които имате12-стъпковата програма. Вашата програма, вашите сбирки, вашата висшасила. Всички тези неща ме отслабват и аз не мога да функционирам по начина, по който съм свикнала. Сега аз трябва да лежа тихо. Ти не ме виждаш, но аз ставам по-голяма от когато и да е било. Когато ти единствено съществуваш, аз живея. Когато ти живееш, аз мога единствено да съще-ствувам. Но аз съм тук... И когато се видим отново, ако се видим отново, аз типожелавам смърт и страдания.
