НАПРАВО ОТ СБИРКАТА...

     Както във всеки брой, в тази рубрика представяме опита и прежи­вяванията на участниците в сбирките на АА и други общности за взаимопомощ, използващи Програмата на 12-те Стъпки. Поместените тук изказвания предстваляват изцяло личните убеждения и възгледи на авторите им и не бива да се приписват на Общността на АА като цяло.

Анонимни Алкохолици (България)

     Казвам се Дамян, на 43 години - от Бургас. Аз съм алкохолик. Моите проблеми с алкохола започнаха от 1990-1991 г. Може би малко банално ще прозвучи, но се оправдавах със семейни проблеми. Може би наистина ги е имало, но и аз сам ги създавах. Сега разбирам, че алкохолът не е сред­ството за решаване на проблемите ми, че бившата ми жена ме е използвала като пионка, но и това не е оправдание.

      Сега животът ми е уреден. Защо пак трябва да пия? Нима нямам за какво да живея? Между 1990-2004 г. съм бил в психо диспансера на лечение 8 пъти. Слагал съм 3 есперала. Сега отново пия антикол. Нима цял живот трябва да има нещо да ме плаши, за да не пия? Или трябва да ме изгонят от работа, от което съм заплашен, за да проумея вредното действие на алкочпиа?  Аз съм от съоснователите на клуба на АА в град Бургас от 17.07.1993 г. Повярвайте ми, ходя ли редовно в клуба, имам стимул и не пия. Вече съм ги поставил високи цели и дано този път всичко е наред.