A- A A+
fShare
0
Pin It

 

Алкобиография на един алкохолик

 

     Казвам се Владимир и съм алкохолик от 27 години.

     Началото!

     Започнах да пия редовно от 23-годишна възраст. По професия съм електротехник и може би тази моя професия ме докара до моята зависимост към алкохола. Защо? Защото в България имаме традиция да се почерпим за каквотои да е събитие, за добро или зло, за раждане или смърт, затова че съм си купил запалка или апартамент. С една дума трябва да се почерпим за какво ли не, но така да се напием.

     Споменах за професията, защото може би от нея започна всичко. След като се ожених, се преместих да живея при съпругата си и оттам започна всичко (съпругата ми и семейството й нямат нищо общо с това). Всички нейни роднини и съседи разбраха за професията ми и започнаха да ме викат, зада им ремонтирам било то автомобил или котлон, печка, електрическа инсталация или каквото и да е по професията ми. След всяка такава услуга сядахме и се почерпвахме солидно, дори и ми слагаха по някоя бутилка за у дома, за услугите които им правех. И така неусетно се влюбих в алкохола (под каквато и да е форма).

     През 1983 г. започнах работа като подземен електротехник в една мина близо до гр. Бургас. Работата там бе много тежка и уморителна и след като излезехме от рудника, се почерпвахме в съблекалнята, за да се отпуснем от умората. Така беше всеки ден в продължение на 6 години. Вече бях зависим от алкохола. Началниците ми знаеха за това и ме посъветваха да се лекувам. През 1987 г. постъпих на лечение в отделение за алкохолно зависими н местния диспансер. Лекуваха ме около 45 дни (през които бях сух), но след изписването ми аз отново започнах да пия от сутрин до вечер (дори и през нощта). Уволниха ме от мината заради моето пиене. Започнах работа па друго място с препоръката и помощта на мой приятел, който ми бе началник, но и там продължавах да пия като си криех алкохола в буркан­чета, дали в чорапите или в панталона, за да не ми го намерят. Вече не можех да работя, ако не съм пил. Трепериха ми ръцете. Бях в постоянно напрежение. Започнаха проблемите в семейството ми. По молба на съпру-гита си отново постъпих в клиниката, за да ме лекуват и да ми имплантират есперал. След като ме изписаха от клиниката не употребявах алкохол около 4 месеца, но при един банкет след танци някой "приятел" ми бе сменил чашата и бе налял вино. Бях жаден и изпих чашата, но вече бе късно. Упла­ших се, понеже имах имплантирай есперал, но нямаше никаква реакция. Консултирах се с един познат фелдшер, който ми каза, че може би таблет­ките не са ми имплантирани и всичко е било една мистификация заради мен самия, за да се спра да пия.

     Отново започнах, но този път бе по-зле от всякога. Разделих се със съпругата и семейството си заради моето пиене и това като че ли бе краят за мен. Прибрах се при родителите си през 1991 г. Продължавах да пия все повече и повече. Пиех, за да се чувствам жив, не изпитвах удоволствие от алкохола. А имах неутолимо желание да бъда редовно в това състояние. Не бях радостен, когато си купувах бутилка алкохол, а се притеснявах как и кога ще купя друга. Така бе до 12.10.1992 г., когато постъпих за трети път в клиниката. Там за щастие бяха настъпили промени след идването на демокрацията. Всеки ден имахме сбирки с екип от психиатър и психолог. Тогава разбрах в колко сериозно състояние съм и какво ме очаква, ако продължа да пия, за което съм искрено и от сърце благодарен на меди­цинския екип, както и за тяхната търпеливост и разбиране към нас, алкохолиците.

    След изписването ми на 25.12.1992 г. аз спрях да пия! Голямото събитие дойде от София или по точно от председателя на клуб АА гр. София. Благодарение на него и със съдействието на медицинския екип открихме клуб и в гр. Бургас. Това бе на 17.07.1993 г. Отначало сбирките се състояха в едно помещение в самата клиника, не само поради липса на друго помещение, а и заради новопостъпващите зависими на лечение. Бях трезв З години, това бе голяма радост за родителите ми и за самия мен. Бях съвсемразличен и другомислещ. Но за добро или за зло започнах работа нито автомобилен електротехник в един сервиз. Имах много клиенти и бях добре заплатен, но тук стана провалът. Може би заради това, че разполагах с мари, имах много свободно време и не бях с подходящи колеги или не съм бил ангажиран със семейството си, но отново постъпих в клиниката на 01.09.1997 г. След едномесечно лечение ме изписаха. Тази дата 01.09. бе за мен ден последен, защото на този ден е родена моята майка. Тя бе моят бог.

Моят нов живот

     Около една година и половина след последното ми лечение дойде големият ми син и ме помоли да направя инсталацията на новата къща на съпругата ми, с която бяхме разделени 7 безкрайни години без развод. Отидох с чувство на вина и дълг към съпругата и децата ми. За моя огромна изненада и удоволствие бях посрещнат много добре от съпругата и тъщата ми. След като направих инсталацията на етажа съпругата ми ме помоли да идвам до завършването на етажа на къщата. През тези 7 години аз живях при родителите си. На 17.09.1998 съпругата ми направи предложение (за което не бях и мечтал, понеже не бях дал нищо за направата на къщата) да остана да живея с тях. Малко е да кажа, че съм повече от щастлив. Вече 7 години и 6 месеца съм сух - щастлив съпруг, баща и дядо! За всичко това най-вече съм благодарен - първо на един много добър психиатър и пси­холог, и второ на съществуването на клуб Вяра Воля Взаимопомощ на Анонимни Алкохолици гр. Бургас.

В.Б.С. 

fShare
0
Pin It

АркА, брой 5, март 2005 г.

АркА

брой 5, март 2005 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Художник: Клаудиуш Маселевски

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”