A- A A+
fShare
0
Pin It

 

Анонимни Нарковисими (САЩ)

Първа Стъпка:

"Ние признахме, че сме безсилни пред своята зависимост и че животът ни е станал неуправляем. "

 

     Казвам се Райт и съм възстановяващ се зависим. Безсилието за мен очначава, че нямам абсолютно никакъв контрол над факта, че страдам от болестта на зависимостта. Аз не мога да променя факта, че съм зависим (слава Богу възстановяващ се), така както не мога да променя цвета на очите си, цвета на косата си, своя ръст, цвета на кожата си или начина, по който говоря, и какво ли още не. Това е точно толкова част от мен, колкото всички други неща. Аз трябва да го приема, така както правя с другите неща, които ни мога да променя. Лошата новина е, че в сравнение с тези други неща, страдайки от болестта на зависимостта, аз трябва здраво да работя, за да се предпазвам от това, болестта ми да се обърне срещу мен. Аз не изпитвам течи притеснения по отношение на другите неща: очите ми и косата ми няма да станат виолетови за една нощ, не се притеснявам, че внезапно ще стана висок няколко метра и не смятам, че кожата ми ще стане оранжева в скоро време. Моята болест обаче може да ме промени за части от секундата, ако несъм бдителен. Ако това се случи, всичко, което трябва да правя, е да храня своята зависимост (като не говоря само за наркотици). Тогава настъпва истински ад и животът ми става напълно неуправляем. Ако продължавам да подхранвам сво­ята зависимост, в края на краищата това ще ме убие (като не говоря единствено за физическа смърт). Да: моята болест е част от мен и ще остане в мен до края на живота ми. Добрата новина е, че ако не подхранвам своята болест, "аз няма от какво да се страхувам." Моята болест може да ме промени, само ако й позволя. Благодаря на Бог за това, че днес имам избор. Благодаря за това, че ме учите "как" да оставам чист "просто за днес".

***

     Казвам се Джим и съм зависим. "Ние признахме, че сме безсилни пред своята зависимост и че животът ни е станал неуправляем." Първата стъпка беше много трудна за мен, когато започвах своето възстановяване в Анонимни Наркозависими. Признаването на това, че бях "безсилен" и че животът ми е станал "неуправляем" не беше нещо, което можех да направя лесно. Все пак баща ми беше участвал във Втората световна война, беше се сражавал във флота и думата "безсилие" просто не съществуваше в речника му. Така че, когато започнах да работя по стъпките със своя спонсор и осъзнах, че първите концепции бяха безсилие и неуправляемост, нека просто си го кажа -възприемането на Първа стъпка беше като лекарство, което не можех да преглътна. Мисълта за безсилието в моя живот стана още по-трудна, когато осъзнах, че трябва да призная, че съм напълно безсилен пред своята зависимост. През по-голямата част от живота си, аз вярвах, че контролирам или че би трябвало да контролирам всичко, което се случваше в живота ми. Аз също вярвах, че съм центърът на вселената и че всички и всичко трябва да се върти около мен, така, че просто да мога да имам това, което искам, както го искам и когато го искам! Аз дори и не исках да си помисля да предавам "властта" над живота си! Това чувство на всемогъщество и егоцентричност, съчетано с намерения, чувства и поведение, които крещяха постоянно в главата ми - "Искам нещата да стават, както аз искам. Аз искам това, което искам. Искам да контролирам всичко, което става в живота ми и аз ще докажа, че съм прав.", доведоха до два срива две седмици след приключване на стационарното лечение. Моята неспособност да контролирам употребата на алкохол и наркотици, която заплашваше да унищожи живота ми, беше коренът на моето безсилие. Дали това ми харесва или не, аз не мога да контролирам нищо в живота си освен начина, по който реагирам на мислите, чувствата, поведението, хората, местата и нещата, които срещам, живеейки живота такъв, какъвто е, ден след ден.

     Аз вярвам, че повратната точка в моето възстановяване се случи, когато моят спонсор най-накрая ме убеди, че независимо от това, колко много си мисля, че мога да контролирам всичко в своя живот - всичко това плюс двадесет и пет цента не са могли и не биха могли да удължат дори с един час живота ми. Когато най-накрая аз осъзнах, че има Бог и че това не съм аз, че не съм центърът на вселената, че животът не винаги върви, както аз искам, и че не съм способен да контролирам хората, местата и нещата около мен, признанието за моето лично безсилие срещу болестта ми ме доведе до приемането на това, че трябва да се примиря с Първата стъпка.

     Аз съм благодарен на моя спонсор за това, че ми показа "неуправ-ляемостта" в моя живот в правилна перспектива. Има толкова много об­ласти в моя живот, които са неуправляеми и които (почти съвсем случайно) са точно тези области, в които съм безсилен. Именно моето безсилие превръща неуправляемостта в моя живот от недостатък в предимство! Днес аз започвам да разбирам, че неуправляемостта в живота ми е наистина дар от моята Висша Сила, защото тя ме доведе до пълно предаване и вяра в Нейната безусловна любов, неза­висимо от миналото ми. Виждате ли, само когато достигна точката на безусловното и пълно безсилие сре­щу тези неуправляеми неща, аз за­почвам   да   живея   живота   такъв, какъвто е, живота, в който моята Висша Сила ми дава всичката сила, безусловна   любов   и   милост,   от които се нуждая, за да преминавам през бурята към мира и смирението. По време на своята активна зависи­мост аз правех всичко, което можех, за да избягвам реалността. А реал­ността беше, че аз съм безсилен! Това е дар. Тази неуправляемост ме води към предаване на волята и жи-вота ми на грижата на Бог, според моето разбиране, всеки един ден, ден след ден. Благодарен съм за това, че Той ме доведе до групите на АН, където мога да изживея терапевтичната стойност, предадена от един чазависим на друг, като споделяме своя опит, голяма сила и надежда за живот без наркотици и алкохол. Всички вие ми давате отговорите на моите въпроси за това, какво е безсилието и неуправляемостта, чрез вашите споделяния, безусловна любов и подкрепа. Как разбирам, че съм безсилен? Чрез неуправляемостта на живота ми. Как разбирам, че животът ми е не­управляем? Като осъзнавам, че съм безсилен срещу хората, местата и не­щата в живота ми. Аз пазя тези въпроси и отговори в ума си всеки ден и, колкото по-дълго оставам в програмата, толкова по-голям смисъл при­добиват те. Те вървят ръка за ръка и ми дават основата за живеене ден след ден. Благодаря ви за възможността да споделям с вас.

(Преведено и изпратено от АН София) 

fShare
0
Pin It

АркА, брой 5, март 2005 г.

АркА

брой 5, март 2005 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Художник: Клаудиуш Маселевски

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”