RECOVERY

 

   Recovery на английски значи: оздравяване. Този термин се използва за определяне на постоянния процес - пътя към оздравяване.

 

1. Холистичен (цялостен, всеобхватен) подход към човека

   През последните десетилетия развитието на психологията, акцентираща върху подсъзнанието, както и новите открития в областта на медицината, са довели до едно по-дълбоко разбиране на човека. Знаем вече, че много болести имат своето начало в психическите процеси. А състоянието на здравето от своята страна влияе върху психологическото и духовно раз­витие на личността. Методът Healingе ефикасно съединение на лечение и молитва. Известен психотерапевт, В. Франкл, лекува своите пациенти, помагайки им да намерят смисъла на живота ("логотерапия"). А класикът на американската психология, Аврам Маслоу, твърди, че за развитие, за ре­ализация на вътрешния потенциал на човека, за неговата "само-актуализация", както го нарича самият автор, е необходимо да се задово­ляват всичките потребности на човека. Като започнем от основни, физи­чески нужди, като удовлетворяване на глад, жажда, топлина, чувство за безопасност, защита, стабилност, подкрепа, общуване и така нататък, прогресиращо. Маслоу разглежда човешките потребности като пирамида, в която намиращите се по-надолу органични потребности трябва да бъдат поне отчасти удовлетворени, за да могат да се проявят потребностите от по-високите нива, подпомагащи психическото и духовно развитие на човека и неговата самореализация.

   Всичко в човека е взаимосвързано. Всичките сфери на активността му зависят една от друга. Ако човек е "занемарил" своето физическо състояние и е престанал да се грижи за тялото си, това непременно ще се отрази върху неговото психическо равновесие. Вследствие на изтощение на организма (липса на витамини, минерални и други вещества, необходими за активното функциониране на организма), той може да придобие синдром на хронична умора, което означава, че ще стане вътрешно потиснат, апатичен, тъжен. И обратно: неразрешените вътрешни конфликти на човека, продължи­телният стрес, претоварването на нервната система рано или късно ще завърши с някаква физическа болест (язва, инфаркт и т. н.). Това означава, че ако се стремим да вървим напред, към все по-пълно разбиране и про-явяване на личността си, към постигане на поставените цели, към раз­криване на собствения си потенциал, ако желаем да се научим да обичаме другите хора и да бъдем обичани, да се научим на състрадание и да намерим своето призвание, като за начало на всичко това е необходимо да се научим да обичаме себе си. Да се грижим за своите нужди във всеки аспект на на­шето съществуване.

   Човекът живее и функционира в три сфери: телесна, психическа и ду­ховна. Важно е равновесието между тези три измерения и грижата за всяко от тях. В резултат на пренебрежително отношение към който и да е аспект на съществуването страда целият човек, деградацията настъпва във всички­те сфери.

 

2.Какво означава - да си здрав?

   Самото понятие "здраве" значително е разширило своите граници. Сега то включва не само отсъствие или отстранение на негативните симптоми, но и пълноценно развитие на човека във всички сфери на неговия живот. Това не е само поправяне на физически недостатъци и негативни последствия от болестите, което често може да доведе само до временно, мнимо благо­получие, психически комфорт. Здравият човек е такъв човек, който посто­янно се развива, който се грижи за себе си; развитието предполага също промяна на мирогледа и убежденията, а често пъти и на цели и ценности. Здравеенето е един непрекъснат процес на човешкото развитие.

 

3. Хайде да погледнем, като пример, какво става, когато човек престава да се грижи за духовната си сфера. Всяка личност притежава, освен основните физически и психологически нужди, също и духовни. Ако човек не обръща внимание на своите духовни стремежи, съзнателно или несъзнателно ги потиска, тогава празнотата, която се образува на това място, непременно ще се нуждае от запълване с нещо друго.

 

I. Духовни нужди;

·  нужда от вяра в чудо, в съществуването на висш разум

·  нужда от единство и принадлежност към нещо по-голямо

·  нужда от последване гласа на съвестта

·  нужда от притежаване на смисъла на живота и определящите го ценности

·  нужда от нравствени норми

·  нужда от безкористност

·  нужда от творческа деятелност

·  нужда от красота

 

Духовният глад, както и всеки друг глад, се нуждае от удовлетворение.

 

II. Сурогати, с които се запълва духовният вакуум;

·  наркотици, алкохол, психоактивни вещества

·  ядене (компулсивно преяждане)

·  секс

·  хазартни и компютърни игри

·  пари и вещи

·  власт, престиж, амбиции

·  отношения (съзависимост)

·  деятелност (работохолизъм)

 

   Ако човек бяга от духовното ниво на живота си, получава се един вид вакуум, който запълват зависимости, мании, натрапчиви мисли и ком­пулсивно поведение. Алкохолизмът, наркоманията и другите зависимости, обещавайки лесно чувство за "щастие", стават капан за човека. Дори такива естествени процеси като нуждата от ядене, сексуални отношения, работа и т. н., започват да играят патологична роля, все повече и повече запълвайки останалите сфери на живота. И тогава например човек влиза в сексуален контакт, не за да завърши и допълни любовта си към друг човек, а винаги когато всъщност желае да се почувства принадлежащ към нещо голямо, да усети всеобхващащо единство (всъщност с нещо висше, с Висша сила), или просто да избяга от чувството за самота, или пък да намали стреса.

   Погнусата от храна или напротив - преяждането, както при булимията, могат да станат налудничави идеи. Яденето става не само удовлетворяване на глада, но и на различни неприятни чувства - на тъга, разочарование, липса на любов, одобрение. Ядем, когато искаме да се почувстваме по-безопасно или да се разтоварим. Според психиатрите при все повече хора се наблюдават смущения в храненето; с помощта на прекомерното преяждане или недояждане те се опитват да се справят с емоции, които в тях над­деляват. А вместо това си добавят и още един враг - пълната чиния.

 

1. Има изход

   В този случай огромна роля могат да изиграят групите за взаимомопощ, основани по програмата на 12-те стъпки. 


   В Европа и Америка такива групи провеждат свои сбирки. Като основа те са приели опита на движението на Анонимните алкохолици, използват Програмата на 12 стъпки и 12 традиции - програма, която толкова ефикасно помага на много хиляди хора, зависими от алкохол и други химически вещества. Членовете на общините, основани на 12-стъпковата програма, смятат, че в каквато и да е ситуация на компулсивно поведение най-важна е емоционалната подкрепа, съгласно теорията, че всички зависимости про­изтичат от болни емоции и духовен вакуум.

   В групите за взаимопомощ хората откриват своята индивидуалност, учат се да обичат и да приемат себе си и другите. Оздравяването започва в мо­мента на излизане от изолация. Когато групата става едно безопасно място, участниците получават възможност да изразяват чувствата си както в гру­пата, така и в ежедневния живот. Определяйки и установявайки благоприятни за себе си психологически граници, те започват да пазят своите чувства и да се грижат за тялото си.

   Групата дава чувство за стабилност, спокойствие и безопасност, а в та­кава обстановка се раждат доверието и жизнерадостта. Зависимите се учат да почиват и да прекарват приятно времето си, без да употребяват алкохол, наркотици и други стимулиращи вещества.

   Те правят също първи стъпки към вярата - поверявайки живота си на Сила, по-силна от собствената, преживяват нов опит за доверяване, като постепенно, с помощта на Висшата сила очакват и получават все по-добро.

   Зависимите изследват предишния си живот, долавят в него поведенията, които са били вредни за тях, а чрез това се учат на възможни алтернативи, променят своите възгледи, стратегия и начин на мислене. Учат се да чувстват и изразяват себе си, да намират своята стойност. Учат се да про­менят живота си, тоест да избират, а не да се поддават на импулси за саморазрушение. Посещавайки сбирките, постоянно развивайки се и рабо­тейки по програмата, зависимите се учат как да станат цялостни, умствено, емоционално и духовно здрави хора.

   Като споделят взаимно своя опит, сила и надежда, като пренастройват своето болно мислене, постепенно, ден след ден, осъзнават, че ни е даден само един ден - ДНЕС. Съсредоточавайки се върху себе си тук и сега, те се учат да решават проблемите на днешния ден и да поемат върху себе си отговорността за живота си.

   Това е духовна програма и тя се основава върху действия, произтичащи от любов. Заедно с израстването в любов настъпват чудесни промени във всички сфери на живота. В отношението към самия себе си, към своята Висша сила и към ближните.

  

   "Ще открием нова свобода и ново щастие. Няма да съжаляваме за миналото или да затваряме вратата след него. Ще разберем смисъла на думите "душевен покой" и ще познаем спокойствието. Независимо от това, колко много бяхме паднали в миналото, ще разберем как нашият опит би помогнал на другите. Усещането на безполезност и само­съжаление ще изчезне. Ще престанем да мислим за егоистични неща и ще започнем да мислим за нашите събратя. Себичността ни ще се стопи. Цялото ни отношение и поглед върху живота ще се промени. Страхът от хората и финансова нестабилност ще ни напусне. Ние инту­итивно ще знаем как да се справим с нещата, които преди ни объркваха. Изведнъж ще забележим, че Бог прави за нас това, което ние сами не можахме да направим за себе си."

 

От Голямата книга на Анонимните алкохолици1.

 


1В българския превод на книгата са въведени тук малки корекции, там, където публикуваният превод се различава по-съществено от оригинала (основната разлика е в липсата в преведния текст на последното изречение: “We will suddenly realize that God is doing for us what we could not do for ourselves.”), на който се позовава Авторката. (Бележка на редактора).